Най-типична особеност на обикновената медоносна пчела е задружният живот в големи многохилядни семейства. В течение на филогенетичното развитие е настъпила диференциация между членовете в семейството, като се обособяват различни индивиди по устройство и функции.
Но морфологичното и функционалното обособяване между отделните членове в семейството не ги е разединило, а е създало още по-тясна взаимовръзка между тях. Пчелното семейство добива значение на оформена биологична единица. Обединението между членовете на семейството се осъществява по някакви невидими пътища. За обединението голямо значение има годността и жизнеността на майката и колективният организационен инстинкт у пчелите работнички, взети като цяло.
Пчели работнички. Пчелите работнички съставляват основата на пчелното семейство. В пчелното общество не е установено безделие. Жизнена, биологично обоснована необходимост за всяка пчела в семейството където и да се намира — в кошера или вън от него — е да извършва определена, необходима за цялото пчелно общество дейност.
Работата между пчелите е разпределена в зависимост от тяхното физиологично развитие и възраст. Освен това тя зависи и от конкретните външни условия — температура, паша и др. Младите пчели до 18-дневна възраст образуват групата на гнездовите пчели, те почти не излизат вън от кошера. Над тази възраст те образуват грyпата на пчелите събирачки. Те извършват работа, свързана със снабдяването на кошера с нектар, цветен прашец и прополис.
Гнездовите пчели почти не работят първите 2—3 дни. Те са още слаби и неукрепнали. От 3-ия до 6-ия ден започват да хранят по-възрастните личинки и по-старите пчели с кашица от мед и прашец, почистват и полират килийните — подготвят ги за снасяне на яйца в тях. Започват да отелят восък и да участвуват в изграждането на питите. От 6-ня до 12-ия ден произвеждат „маточно млечице“ и хранят най-младите личинки до 3-дневната им възраст, затова се наричат кърмачки. Те хранят майката с млечице, грижат се за нейната чистота, хранят търтеите, поддържат топлината и влажността в кошера, топлят пилото. От 12-ия до 18-ия ден извършват още по-разнообразни работи: приемат нектар от пчелите събирачки, преработват нектара в мед, складират го в килийните и ги запечатват, притъпкват цветния прашец в килийните, вентилират кошера, стоят на стража и го бранят от нападатели, почистват дъното на кошера, изнасят навън умрелите пчели и фекалиите на майката, облепват цепнатините на кошера с прополис. Понякога летят около кошера, за да опознаят мястото. След 18-ия ден стават събирачки на нектар.
Разграничението на работата на пчелите на етапи не е абсолютно. То зависи от промяна на външните условия, температура, паша или природни бедствия.
Продължителността на работния ден на пчелите зависи от добрата паша. През нощта работата в кошера не престава. Лятно време пчелите живеят средно 45 дни, през зимата — от 6 до 9 месеца.
Пчелата майка единствена в кошера е напълно развита женска пчела. У нея е развито жилото, което служи за полагане яйца и за борба с други майки, ако се появят в кошера. Нейното предназначение в кошера е да снася яйца и да поддържа непрекъснато обновяване и увеличаване на семейството с млади пчели. След оплождането й от 6 до 8 търтея тя задържа за цял живот в семеприемника жизнеспособни сперматозоиди. За поддържане на нейната необикновена продуктивност основно значение има маточното млечице, с което непрекъснато я хранят кърмачките пчели. Пчелите проявяват към нея извънредно голяма грижа, защото от състоянието й зависи съществуването на цялото семейство. При нормални условия тя живее до 5 години. Сама майката е напълно безпомощна, бързо загива.
Пчелите чувствуват нейното присъствие. Дълго време се е предполагало, че между майката и всяка пчела съществува някаква загадъчна връзка. Днес тази загадка е изяснена. Установено е, че майката излъчва от особена жлеза в главата „майчино вещество“. Според Кондратенко без миризмата на майчиното вещество съществуването на пчелното семейство е невъзможно. Пчелите непрекъснато вземат с пипалцата си от тялото на майката майчино вещество и го предават една на друга. Следователно връзката между пчелите и майката в кошера има веществен характер и е закрепена с инстинктите за продължение на вида.
Мъжката пчела. Всеки кошер през пролетта и лятото отглежда няколко хиляди мъжки пчели — търтеи. Търтеите живеят средно 55 дни. Наблюдават са случаи на презимуване на търтеи със запазена оплодителна способност.
Нервна дейност и взаимна връзка между пчелите. Нервната система определя активното отношение на пчелата към обстановката. Тя й осигурява възможността да се ориентира в пространството и времето. В нея са заложени вродените безусловни рефлекси и цяла поредица от сложни верижни рефлекси— инстинктите, свързани с храненето, събирането на нектар, изграждането на пити, размножаването, храненето на пило, роенето, отбраната. Пчелата е способна и на по-висши нервни прояви. В течение на своя индивидуален живот тя изработва условни рефлекси на основата на инстинктите. Те играят важна роля в нейния живот и осигуряват възможността по-резултатно да събира нектар.
У пчелите е развита сетивната дейност: зрение, обоняние, вкус и слух.
Пчелите имат способност добре да различават времето на денонощието. Те общуват помежду си и си предават сведения за мястото на намерени източници на нектар чрез така наречените вербовъчни „танци“: „кръгов“ и „опашен“.