От две десетилетия в медицинската литература се появиха съобщения за лечебните свойства на друг пчелен продукт маточното млечице (Gelee royale). Върху тези му качества пръв спира вниманието френският изследовател С. Каплас през 1953 г. в книгата „Пчелите — източник на младостта и живота“.
Забележителни успехи за изясняването на този проблем постига съветската медицинска наука. Уточнени бяха показанията и противопоказанията, дозировката, формите на приложение, начините на получаване, съхранение и пр.
Историческите сведения за развитието на пчеларството в нашата страна са твърде оскъдни. По записки, оставени от гръцкия историк Мавритий (VI в.), още трако-илирийцнте са отглеждали пчели и са употребявали меда като храна и лекарство. В летописите на учени пътешественици се споменава за развитието на пчеларството и ролята му в живота на прабългарите.
В земите около Азовско море, Кама и Волга, населявани от прабългари, е имало благоприятни условия за пчеларство. Населението тук се е занимавало с отглеждането на пчели. Арабският пътешественик Ибн-Фодлан (X в.), който посетил земите на Вслжко-Комска България, пише в книгата си „Пътища и царства“, че българите произвеждали жито, мед и кожи.
Когато Аспаруховите българи дошли на Балканския полуостров, те продължили да се занимават с пчеларство. Климатичните и географските условия тук били благоприятни за това. Само малка част от тези земи били обработвани, а останалата част била покрита с разнообразна растителност, предимно медоносна. Така младата българска държава започнала да се развива бързо като пчеларска страна и да конкурира Византия и съседните й европейски страни с висококачествени пчелни продукти — мед и восък.
Арабските историци Абу Хамид и Ал Мукадеси, конто многократно са минавали през България, са отразили в своите записки оживената търговия с мед и восък между българи и византийци. През XII—XIV в. България е имала търговски връзки и с италианските републики. У нас са идвали търговци от Генуа, Дубровник, Венеция, Арабия и др. страни за закупуване на пчелни продукти. Стотици години наред България е била известна като най- развитата в пчеларско отношение страна, която е доставяла висококачествен мед и восък на търгуващите с нея страни. И. Богоров (1886 г.) пише, че в страната ни имало мед и восък и мнозина българи притежавали по 500 и повече кошери (тръвнн). Състоянието на пчеларството у нас е отразено в съчиненията на К. Иречек (1882 г.), И. Сакъзсв (1922 г.), И. Кинкел (1927 г.).
Пчелата и пчелните продукти са играли важна роля в живота на българите. Д. Дунев (1943 г.) в произведенията си „Пчелата при старите българи“ и „Български легенди, сказания, обреди и пословици за пчелата“ пише, че нашите прадеди били известни като производители и консуматори на пчелен мед. Те са познавали лечебните свойства на меда и са го използували за тази цел. Нашата народна медицина го препоръчвала при лекуване на рани в естествен вид или под формата на „сладък мехлем“. Медът се давал за подобряване на храносмилането и апетита, за лекуване на хронични стомашни и чревни заболявания. В комбинация с мляко и яйчни жълтъци се давал при лечение на туберкулоза и др.
Добрите резултати, които се получавали от неговото приложение, са станали причина постепенно да се създадат много легенди, сказания и обреди за пчелата и меда. И сега във всяко българско семейство медът се дава като храна за засилване на организма след преболедуване от тежки болести — за възстановяване на силите и при отравяния — като противоотрова.
След Руско-турската освободителна война пчеларството у нас продължава да се развива. Бързо тръвните кошери биват заменени с разборни. Създават се и първите пчеларски дружества, които пропагандират модерно пчеларство, организират се курсове по пчеларство. Но буржоазно-фашистките правителства не проявяват никакъв интерес и грижи за развитието на нашето пчеларство. Всичко, ксето е правено в това отношение, е дело на лични инициативи на отделни пчелари и пчеларски организации по места.
У нас пръв започва да прилага пчелната отрова като лечебно средство през 1938 г. Ст. Драгнев от Стара Загора. След завръщането от специализация във Виена той лекува с пчелна отрова ревматизъм, артрити, деформиращи артрити, заболявания на периферната нервна система и др. Получените резултати публикува в брошурата „Пчелната отрова като лекарство“.
След 9 септември 1944 г. бяха издадени правителствени и партийни документи за подобрение на пчеларството. В изпълнение на тези мероприятия числото на пчелните семейства през последвалите години значително нараснало. Преди 1903 г. числото на пчелните семейства е било 262 000, до 1920 г. то намалява на 202 218. До 1950 г. техният брой се увеличава до 303 230, през 1964 г. достига 657 868, а през 1970 г. броят им се увеличава на 763 950. С образуването на ТКЗС и ДЗС се създадоха предпоставки за развитие на едро, високодоходно пчеларство. В редииа ТКЗС и ДЗС се организираха големи и добре оборудвани пчелини.
През 1963 г. С. Младенов провежда проучвания Еърху противо- микробните свойства на пчелната отрова. В Пловдивския медицински институт преф. П. Пейчев и Д. Торева (1964 г.) в книгата си „Мед, пчелно млечице и пчелна отрова“ съобщават за добри лечебни резултати при лечението на ставни заболявания с пчелна отрова. По-късно в балнеосанаториума на трудещите се селяни в гр. Кюстендил В. Казанджиева и В. Младенов, както и в I градска болница в София П. Починкова започват приложение на пчелната отрова чрез електрофореза, инжекционно и с ултразвуково въвеждане (фонофореза).
През 1972 r. Н. Мангаджиев провежда анкета в 407 населени пункта в нашата страна главно сред пчелари, за да изясни доколко прополисът се прилага от народната медицина и при какви заболявания. От анкетираните 47% знаят за употребата му в народната медицина. Най-често се употребява външно — при лекуване на рани от различен характер, при екземи, мазоли, и вътрешно при белодробна туберкулоза, язва на стомаха и други болести на стомашно-чревния тракт.
Приносът на нашата страна в областта на научното медолечение е следният:
- За първи път бяха установени летливи противомикробни вещества в пчелния мед.
- Доказа се, че противомикробните вещества в меда имат растителен произход и противомикробният спектър на всеки вид мед е различен и е в зависимост от вида на растенията, от които е събиран нектарът.
- Установени бяха специфични и неспецифични хипосенсибилизиращн свойства на меда, което позволи успешното му приложение при лечението на алергични заболявания на респираторния апарат.
- Разработени бяха и внедрени в практическата медицина методики за лечебно приложение на меда: аерозолов, електрофо- ретичен, локални апликации и орално и др.
- Въведе се лечение на неспецифичните възпалителни и алергични заболявания на дихателните пътища (ринити, фарингити, синуити, ларингити, трахеити, бронхити, бронхоектазии, бронхиална астма) с пчелен мед по индивидуален план.
- Разработени бяха методики за лечение на трихомонадните заболявания при мъжа и жената с пчелен мед.
- Разработени бяха комплексни методики за лечение на някои заболявания с мед и другите пчелни продукти (отрова, прополис. маточно млечице).
