Докато Плиний разглеждал пчелите и техните продукти като естественик, неговият съвременник Диоскорид, живял един век преди нашата ера, ги изучавал от гледна точка на медицината. В своето произведение „Materia medica“ той отбелязва, че медът очиства раните и открива порите и го препоръчвал за лечение на гноящи и дълбоки рани и херпес.
Според него медът способствува за премахването на халюцинациите, болките в ушите, прояснява зрението, лекува гърлото, смекчава кашлицата, явява се като антидот против ухапвания от змия, бясно куче и отравяния от гъби, активен е срещу въшки и техните яйца. Този труд на Диоскорид е бил евангелие за лекарите и фармацевтите до Средновековието и епохата на Възраждане.
Великият Гален, практикуващ медицина в Рим, смятал меда не за прост медикамент, а като съществена съставна част на много комплексни препарати. В известния и широко разпространен труд: ",De compositione Medica — mentorum" той описва лечебното действие и приложение на пчелните продукти. През това време два медикамента се използували най-често с голям успех — „Териакал магно“ и „Мнтридат“ — приготвени от мед, смесван с други прости вещества. На Гален дължим употребяваната до наши дни лечебна маз, известна под названието „колд- крем“, главният елемент в която е восъкът.
Почти при всички стари народи (Египет, Персия, Рим и Гърция) медът и восъкът са били използувани за балсамиране на трупове. В пирамидите при Гиза (Египет) бил намерен запазен детски труп, поставен в съд с мед. Трупът на Александър Македонски, починал в Азия, също бил пренесен в Македония в ковчег с пчелен мед. Подобен начин за запазване на трупове от разлагане е бил приложен и при спартанските царе Агезиполис, Юстиниан и Агесилям.
Доктор Солнцев в дисертацията си пише, че за пищните тържества на римските патриции е бил доставян рядък дивеч в прясно състояние благодарение на транспорта им в съдове с мед. При някои племена в Цейлон и Африка се практикува и сега излишното месо след богат лов да се нарязва на парчета и намазва с мед. След това се поставя в хралупи на дървета, които се замазват с глина отвън. При нужда месото се изважда за консумиране. То има пресен и свеж вид, със запазени вкусови и хранителни качества.
През епохата на Възраждането започнали да излизат първите трудове по фармация в Салерно: флорентински рецептурен сборник, каталонски и арагонски фармакопеи, в които се говори за използуването на меда и восъка. Една от най-образованите жени през Средновековието — Тротули де Руджеро от Салерно, използувала меда и пчелите за изготвянето на свои козметични препарати. Първата фармацевтична работа, написана на кастилскн език, била „Модус фациенди“ от монаха Фрай Бернардо де Ларедо през XVI в.
При преиздаването на този труд през 1513 г. била включена и нова глава под названието „Лечебни тайни“. В нея се дават рецепти, много от които съдържат мед. Една от тях дава указания за лекуване на „язвен рак“, намиращ се даже в „нежните части“. Той препоръчва медът да е изваден от бели сотове, без резки движения или по-точно „необходимо е да бъде най-чист от всички съществуващи“. Смесва се с изсушена и стрита на прах жаба, като към тази смес се добавя квас, оставя се за продължителна ферментация и се суши до консистенция на маз.
Хората в течение на много векове смятали меда за панацея. Те го приемали с удоволствие, тъй като не оказвал странични въздействия и ги увличала мисълта, че употребяват небесен нектар.
В един от най-разпространените трудове на народната медицина „Съкровищница на бедните“, за който се смята, че е писан през XIII в. от папа Йоан XXI или неговия лекар и бил преиздаден през XVIII в., медът се препоръчва като лекарство при ухапвания, фистули, болки по ставите, чревни паразити и др.
През XVII в., века на Галилей, Нютон и Декарт, когато започват да се провеждат опитите и хипотезите се противопоставят на доказателствата, медицината намира основна поддръжка в химията. И така към изучаването на пчелните продукти се прибавят анализът и новите химически познания за техния произход, състав и фармакологично действие.
През XVIII в. мадридският фармацевт Феликс Паласис написал „Фармакопея Испана“, в която намират място и редове, даващи указания за използуването на меда като лекарство. Той описва меда в състава на 23 препарата, като го прилагал и ректално под формата на супозиторин. В главата, посветена на восъка, дава сведения за използуването му в медицината.
С откриването на микроскопа се създават условия за развитието на химията и лабораторното дело. Лечението с пчелните продукти преминава постепенно в обсега на научната медицина, подкрепено с научно-експериментални факти. Известни лекари, изследователи и клиницисти започват системни наблюдения върху хранителните и лечебните свойства на пчелните продукти. Втората половина на XIX в. се характеризира с постигането на забележителни успехи в изучаването и лечебното приложение на пчелната отрова.
Френският лекар Демартис през 1858 г. публикува добрите лечебни резултати, които получава при лечението на някои ставни заболявания с пчелна отрова. През 1898 г. виенският лекар Лангер потвърждава добрите резултати от лечението с пчелна отрова при заболявания на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. На III международен конгрес за борба с ревматизма, проведен в Париж през 1932 г., е бил разгледан и въпросът за лечението на ревматизма с пчелна отрова.