Има сведения, че индианците 6000 г. пр. н. е. са се занимавали с пчеларство, употребявали меда като храна и лекарство. Те познавали пчелния клей (прополис) и го използували при лечението на рани. Инките също са използували меда и прополиса в своята самобитна медицина при лечението на много заболявания.
Най-голям разцвет на развитие получава пчеларството в стара Гърция. Гърците поставяли вече прегради в кошерите и регулирали излишните запаси от мед. Древните гръцки учени и философи са изучавали хранителните и лечебните свойства на пчелните продукти и широко са ги използували в рационалното хранене и лечебната практика. Знаменитият математик и философ Питагор уверявал, че той доживял до дълбока старост, защото постоянно употребявал мед. Демокрит, пише, че за запазване на здравето следва да се консумира редовно мед. Той успешно прилагал, меда при лечение на заболявания на червата, инфектирани рани и, фистули.
Хипократ — известен гръцки, лекар, представител на елинската медицина, бил привърженик на теорията за използуването на целебните свойства на природата. Той смятал, че най-доброто лекарство са простите продукти, в това число и медът, който препоръчвал в чист вид, в смес с вода или вино. В своите трудове той съобщава за обеззаразяващо, експекториращо и удължаващо живота на хората действие на меда, като го препоръчвал за лекуване на стомашни и чернодробни заболявания и при гнойни рани. Хипократ пръв започнал да прилага пчелната отрова като лекарство.
Първите научни данни за пчелата и нейните продукти дава Аристотел. Той познавал живота и разпределението на труда в пчелното семейство и споменава за гнилеца и за някои други неприятели на пчелите. В своите трудове „Истории на животните“ отделя много редове за пчелата. Целият шести том е посветен на описание на разните видове насекоми, в това число и на пчелата, като описва начина й на живот и размножаване.
За меда пише, че пчелите го събират от всички цветове и всички растения, отделящи сладък сок. Според него восъкът произхожда от цветовете или сълзите на дърветата, а прополисът го смята за най-чист восък. Аристотел приписвал целебни свойства на всички пчелни продукти, препоръчвал клея за лечение на контузии, гнойни рани и др. По негово мнение съществуват два сорта мед — бял и червеникав, като твърдял, че първият е най-добър и е винаги ефикасно средство при болести на очите и за лечение на рани.
Резултатите от хранителното и лечебното приложение на пчелните продукти са станали причина в древна Елада да се създаде митът за божествения произход и чудотворно действие на меда. Великият писател Омир в безсмъртните си произведения „Илиада“ и „Одисея“ възпява тези качества на меда. Героинята Агамеда е лекувала болните, успокоявала нервите, давала сън и мъжество на гръцките войни, като им поднасяла чудната напитка „кикеон“, в чийто състав медът имал най-голям дял. По това време медът бил смятан като храна, дадена от боговете, защото дарява „безсмъртие и вечна младост“.
Голям интерес към пчеларството и пчелните продукти са проявявали и в пределите на Римската империя. Великият римски естественик Плиний в своите трудове „История на естествените науки“ отделя много страници за пчелата и нейните продукти. Говорейки за прополиса, той го характеризира като „много ефективен в качествата си медикамент“. Цялата XII глава посвещава на произхода на меда, като застава на чисто идеалистически позиции: „Този мед произхожда от въздух и в най- голяма степен едновременно с появата на звездите, главно когато изгрее звездата Сириус и не дълго след появата на Вергилий; сутринта, когато се появи зората, листата на дърветата са покрити с мед“.
В XIV глава на същата книга Плиний се спира на сортовете мед. Той казва, че медът, който се получава в определен период, вече не е мед, а медикамент. Дословно в тази глава той пише: „След изгряването на звездите, ако не последват бури и росата постепенно се нагрее от слънчевите лъчи, това не е мед, а медикамент с благословени свойства за лечение на очи, рани и вътрешните органи“. За да може медът да се използува за лечение, Плиний пише: „Ако той е получен след появата на звездата Сириус и ако в този ден, както често се случва, се появят звездите Венера, Юпитер или Меркурий, няма по-добро средство, което да освободи човека от болки и смърт, отколкото този чудесен нектар“. В тези пасажи явно се чувствува влиянието на астрологията в медицината, според която целебните свойства се свързват с определени небесни тела и тези небесни влияния са така силни, че могат да помогнат на хората да избягнат смъртта.
Интересно е да се отбележи, че в друг негов труд се говори за сортовете токсичен мед. Говорейки за восъка, той отбелязва също и целебните му свойства и приложението му като медикамент.