Устройството на пчелите, организацията на труда в пчелното семейство, хранителните и лечебните свойства на продуктите им са били обект на внимание и проучвания през всички етапи на чо­вешкото развитие. Резултатите от хранителното и лечебното при­ложение на пчелните продукти са се предавали от поколение на поколение, от век на век. Няма нация, народ или племе на нашата планета, които да не използуват пчелните продукти като храна и народно лечебно средство и да не са създадени предания и легенди за животворните им качества. Поради липсата на подходяща апаратура и методики за по- сложни анализи и проучвания пчелните продукти и до наше време са все още недостатъчно изучени. Пчелата се е появила 50 000—60 000 години преди човека. Запазени исторически паметници доказват, че медът е бил любима храна още на пещерния човек. Данните, даващи сведения за това, се отнасят към неолитната епоха. Kултурни паметници от далечното минало показват, че преди около 6000 години населението на Египет е започнало да отглежда пчелата като домашно насекомо. Особено медоносни са били районите по горното течение на р. Нил. Населението прена­сяло кошерите към този район върху големи плетени салове, кои­то се движели по реката, а след това се връщали по домовете си с големи количества мед. Доколко египтяните са били привързани към пчелата, показва и това, че от първата династия на фараоните (3200 г. до н. е.) до римско време на емблемите на техните царе, както и на гробниците на фараоните имало изобра­жение на пчела. В египетски папирус, озаглавен „Книга за при­готовляване на лекарства за всички части на човешкото тяло“, писан преди повече от 3500 г. и разшифрован от д-р Еберс, медът се препоръчва при лечение на бъбречни, очни, чернодробни, жлъч­ни, стомашно-чревни и др. заболявання. В друг йероглифен документ от това време, разчетен от Едвин Смит, също с меди­цинско съдържание, се дават сведения за лечебното приложение на пчелните продукти в хирургическата практика и лечението на рани. Препоръчват се компреси, мази, пластири, отвари за промивка с мед. пилули и др. При разкопки в Китай и Индия са намерени предмети, датиращи отпреди 4000 г., които сочат за добре развито пчеларство през това време. В запазения исторически документ от това време Аюр-Веда (Книга за живота) и в законите на Ману се казва, че с помощта на еликсири и диети, в състава на които влизат медът и млякото, е възможно да се про­дължи човешкият живот. Индийските и китайските лекари са приписвали на меда разнообразни хранителни и лечебни свойства. Освен при лечение на раните теса го употребявали и при отравяния с растителни, животински и минерални вещества като противо­отрова. В Асирпя (2950—2050 г. пр. н. е.) пчеларството е било добре развито. Познати са били медът и восъкът. В музея на Пенсилванския университет върху каменна плоча с клиновидно писмо отпреди 4000 г. сумарски лекар (живял на територията на днешен Ирак) е написал рецепта, в която се използва мед. Твърде многозначителен е и следният факт: на най-старите известни културни писмени документи — глинените плочки в Месопота­мия, отнасящи се към 2700 г. пр. н. е., има цитати, в които медът се споменава като медикамент. Силно било развито пчелар­ството по това време и в Палестина. По скалите живеели много пчелни семейства. През горещите летни дни от пчелните сотове потичал мед, затова тази страна била наречена „земя, където тече мед и мляко“. Пътешественици до арабските страни отбелязват в записките си, че в Арабия производството и консумацията на мед били големи. Арабите били добри пчелари, смятали меда за божи дар и го на­ричали еликсир. В тяхната свещена книга „Корана" е писано за лечебните свойства на меда. Сам Мохамед казвал на бодлите: „Яжте мед и ще оздравеете“. Най-известният представител на арабската медицинска школа Авнцена препоръч­вал меда като храна, която повишава работоспособността и удъл­жава живота на хората. Той препоръчвал меда при лечение на рани, като приготовлявал питки с мед и пшеничено брашно, които поставял на повърхността на раните. В неговите записки се срещат много рецепти, в състава на конто влизат медът и во­съкът. За меда тон пише: „Подкрепва душата, подпомага смилането на храната, възбужда апетита, придава бодрост, запазва младостта, изостря разума и възстановява паметта.