Макар и лечебните, хранителните и вкусовите качества на меда да са познати още от най-дълбока древност, задълбочените изследвания на този пчелен продукт започват едва през ХХ век, когато достиженията на науката правят подобен анализ възможен. Големият бум в лабораторните и практически научни изследвания на пчелния мед обаче са чак в края на миналия и началото на този век, когато интересът към него се увеличава заради разрастването на движенията за здравословно хранене и масовото отричане на антибиотиците и другите фармацевтични продукти. От научна гледна точка медът е гъсто, сладко, сиропообразно вещество с приятен аромат, което се получава след като пчелите преработят вътрецветен и извънцветен нектар или други сокове от различни видове растения. След първоначалното извличане на нектара пчелата го обогатява с ензими в собствения си организъм и го пренася до кошера, където други пчели продължават обработката му и го складират в специално подготвени за целта восъчни пити. Там вече готовият пчелен мед бива запечатан отново с восък, за да се избегне навлажняването му, като по този начин пчелното семейство осигурява храната си. Както учените, така и редовите любители на здравословното хранене правят категорична разлика между истинския мед и продуктът, който се получава след като вместо да събират растителен нектар, пчелите биват хранени със захарен сироп. Той не може да бъде наричан мед, макар в търговската мрежа понякога да бива предлаган под това наименование. Противно на масовите схващания, истинският мед съвсем не е един вид. Дори напротив, поради редица фактори, сред които вариращите влажност и температура, смяната на годишните сезони, но най-вече заради това, че пчелите никога не могат да повторят един и същи полет два пъти и събират нектар от различни растения, може да се твърди с положителност, че всеки път вие хапвате уникална лъжица пчелен мед. Въпреки това учените са направили известна класификация, за да е по-лесно да се обясни за какъв тип мед говорим. Според основния материал, от който е получен меда, той бива разделян на манов, нектарен и смесен. Прави се разграничение и между пролетен, летен и есенен мед, според сезона, в който пчелите са събрали нектара. Много важно е и къде се намира пчелина. По този показател разграничаваме полски, ливаден и горски мед. Според начина му на извличане от питата бива пресован, топен, центрофужен и рамков, а от гледна точка на цвета – прозрачен, сивобял, светложълт, лимонен, червеникавокафяв, та чак до тъмнокафяв. Тези класификации обаче едва ли са от толкова голямо значение. Истински важното и ценно при пчелния мед е неговият химически състав. Той съдържа изключително разнообрази на микроелементи, намиращи се в най-благоприятна за усвояване от човека форма. Когато разглеждаме състава му, можем да си опресним знанията по химия и да останем с вчечатление, че тук е включена цялата Менделеева таблица – калий, калций, алуминий, желязо, бор, литий, йод, олово, осмий, никел, мед, манган, хром, титан, хлор, фосфор, цинк, сяра… от общо 24 микроелемента, изграждащи кръвта на човек, 22 се съдържат и в пчелния мед. Тъй като всички тези термини и цифри може да изглеждат непонятни на средностатистическия човек, е хубаво да се уточни, че големите сходства между състава на меда и този на кръвта го правят изключително лесно усвоим от организма и обясняват невероятната му полезност в множество аспекти. Така например наличието на микроелементи като ванадий, кобалт, магнезий, никел и желязо спомага кръвотворните функции на организма, като по този начин влияе превантивно или помага за лечението на анемия. Разбира се, всички знаем, че пчелният мед не е ценен само заради противоанемичните си свойства. Научно доказано е, че той предпазва от атеросклероза и други болести на сърдечно-съдовата система, подпомага имунната система, ускорява лечението на множество заболявания. Новите изследвания показват, че този природен продукт в редица случай може да бъде напълно ефективен заместител на антибиотиците, без да има техните вредни характеристики. Наред с микроелементите медът съдържа и множество витамини, като А, В1, В2, В3, В5, В6, С, Е и К, които повишават полезността му и позволяват при редовна употреба на мед на организма да става по-силен, издръжлив и неподатлив на различни видове вирусни заболявания. Лабораторните изследвания и развитието на биологията показват, че пчелния мед съдържа голям брой ензими, които пчелите влагат в него по време на преработката на растителния нектар. Те също имат много благотворно въздействие върху човешкия организъм. Съвкупността от микроелементи, ензими и витамини превръщат пчелния мед в истинско чудо на природата. Поради тази причина в миналото той е смятан за храна на боговете и извор на здравето. А новите научни изследвания показват, че древните ни предци са били напълно прави…