Пчелният мед е естествената въглехидратна храна на пчелите. По своя произход медът бива цветен и манов. Изходния материал за цветния мед--нектара -- пчелите събират от цветовете на растенията. Мановия мед пчелите приготвят от растителната и от животинската мана. Според начина на добиването на меда различаваме центрофужен мед и мед на пити. Центрофужният мед се получава при изпръскването му от питите с центрофуга. Медът на пити се предлага заедно с питите -- най-често в магазинни пити или в малки луксозни рамки, направени от огънати фабрично летвички от липово дърво. Медът бива класифициран и по степента на узряването, по цвета, по формата и големината, на кристалите, по химичния си състав, по географския си произход, както и в зависимост от растенията, от които е събиран. По консистенция медът бива течен или захаросан (кристализиран). По цвят медът може да бъде бял--прозрачен, светложълт и тъмен. Медът има сладък вкус; възкисел вкус има вкиснатият мед. Различните видове мед могат да имат най-разнообразен аромат, главно в зависимост от растенията, от които са събирани. Всички други вещества, които наподобяват меда, но не са приготвени изцяло от пчелите, като захарният мед, получаван след подхранване на пчелите със захарен сироп, изкуственият мед, фабрикуван от захар, гликоза и други продукти, както и различните фалшификации на меда с гликоза, брашно и др., не могат да бъдат считани за мед. Физичните свойства и химичният състав на натуралния пчелен мед са непостоянни и зависят от неговия произход, зрелост, начин на добиване и съхраняване, от годишното време, през което е събиран, и пр. Българският мед има следния -процентов състав (средно): Вода.......................................................21,90 Инвертна захар (плодова н гроздова...73,23 Тръстена захар.......................................2,15 Декстрини и други подобни....................2,05 Азотни вещества...................................0,94 Киселини :................................................0,16 Минерални вещества..............................0,18 Чужди примеси (цв. прашец, нишесте, влакна) следи Ароматични, багрилни и други вещества . . . следи Освен всички тия вещества медът съдържа ферментите инвертаза, диастаза, каталаза, а също така и витамини (преминали в него заедно с цветния прашец). В нектара на повечето от растенията преобладава тръстената захар. Тази захар при преработката на нектара в мед под влияние на фермента инвертаза, съдържащ се в слюнчения секрет на пчелите, се разцепва, т.е. превръща се в равни части гроздова и плодова захар. Част от тръстената захар обаче почти винаги преминава в меда в непроменен вид. Поради това наред с инвертната захар в меда има тръстена захар, макар и в неголеми количества (около 2%). Само в редки случаи може да се срещне мед с тръстена захар до 12%. Когато в състава на нектара е имало почти само тръстена захар, то и в меда гроздовата и плодовата захар ще бъдат в равен процент. Когато наред с тръстената захар в нектара има гроздова и плодова захар, медът ще съдържа повече тази от тях, която е била в повече още в нектара. В резултат преди всичко на захарното си съдържание енергетическата стойност на меда възлиза на 3260 големи калории. Относителното тегло на зрелия мед се колебае между 1,41 и 1,44. За точното определяне на относителното тегло на меда, въз основа на което преди всичко съдим за зрелостта на меда, се използват стъклена колба или бутилка с тясно гърло. В нея се налива точно измерено количество вода (1 кг), като при това се отбелязва нивото, докъдето е стигнала. Водата се излива, стъклото се изсушава, претегля се и се напълва с мед до мястото, докъдето е била налята водата. Теглото на съда се измерва при 15°С. От общото му тегло се изважда тарата. Остатъкът показва относителното тегло на меда. По относителното тегло и с помощта на специална таблица може да се изчисли процентното съдържание на водата в меда. Мановият мед има увеличено количество на декстрините и на минералните соли и намалено на захарите. Понеже мановият мед представлява смес от цветен мед и различно количество мана, неговият химичен състав е по-сложен от този на цветния мед. Той съдържа всички останали вещества, които влизат в състава на цветния мед, но съдържа и редица други вещества, някои от които са с недостатъчно проучена същност. Количеството на маната в мановия мед се колебае силно и може да достигне до 20 и повече процента. В състава на маната влизат главно мелицитоза, декстрини, манит, дулцит и др. Мелицитозата представлява шестатомен неусвоим от пчелите тризахарид. Тя е неразтворима в спирт. Декстрините са вещества, стоящи между нишестето и гроздовата захар. Манитът е вид алкохол, близък по състав на захарите, а дулцитът е близък до манита. За разпознаване на мановия мед се използуват варовата и спиртната проба (виж „Манова токсикоза"). Цветният мед, както е известно, притежава различни лечебни свойства, използвани от народната медицина още от незапомнени времена. Напоследък медът започна да се прилага като лечебно й диетично средство и от съвременната научна медицина. Той е една от най-ценните храни за човека. Усвоява се изцяло от организма. В модерната медицина медът се използва за възстановяване силите на боледуващи, оздравяващи и анемични, при лекуване на рани и при изтощение. Медът дава добър резултат и при лекуването на стомашна и дванадесетопръстна язва, главоболие, безсъние и др. Наличността на ферменти в меда улеснява усвояването и на другите храни, а намиращите се, макар и в следи, минерални вещества в него се използват от организма напълно. Вкусовите достойнства на меда не се изчерпват с неговата сладост. Различните видове мед имат толкова разнообразен и приятен вкус и аромат, че не може да се сравняват със сладкарските изделия. За качествата на меда съдим по неговия цвят, вкус, аромат и гъстота, по отсъствието на примеси и по характера на кристализацията му. Всички видове мед кристализират, но скоростта и начинът на кристализирането са различни за отделните видове мед. Колкото процентът на гроздовата захар и на мелицитозата е по-голям, толкова кристализацията протича по-бързо. Току-що напръсканият мед, макар и съвършено бистър, съдържа микроскогшчески дребни кристалчета, които представляват центровете, от които започва след това кристализирането на меда. Колкото по-голямо е количеството на тези първични кристалчета, толкова по-бързо настъпва кристализацията. При по-голям брой и по-близо стоящи един до друг зародишни кристали се получава по-дребнозъриеста маслообразна кристализация на меда. Кристализацията в такъв случай завършва само за няколко дни. При малко количество кристали разстоянието между тях е значително и се получава бавна, едрозърнеста кристализация. За да се ускори изкуствено кристализирането на меда, когато това е желателно, към него се примесва малко количество кристализиран мед, предварително разтрит в хаван, и се разбърква добре. Медът в кристализирано състояние по-лесно се съхранява и транспортира. Понякога медът кристализира още в питите. Това става по-често в стари гнездови пити. Такава кристализация на меда в питите е крайно нежелателна, защото зимуващите пчели не могат да го използват и умират от глад. Поради това питите с кристализирал мед следва незабавно да се отстраняват от гнездото и да се заменят с по-нови пити с некристализирал мед. Медът е един от най-трайните хранителни продукти. При подходящи условия той може да се съхранява с години. За целта е необходимо да се опакова добре и да се пази в сухо, чисто и проветриво помещение с температура, не по-висока от 10°С. Най-удобни за съхраняване и за транспорт на меда са тенекиените съдове с четириъгълна форма с 25 кг вместимост. Те имат размери 325x250x250 мм и кръгъл капак отгоре. В помещенията, в които се съхранява мед, не бива да се държат брашно, катран, газ, петрол, бензин и др. Медът лесно поглъща чужди миризми и тъй като е леплив, твърдо лесно се замърсява от различни вещества.