Пчелната паша представлява фуражната база на пчеларството и за нейното подобряване и увеличаване трябва да се използват всички възможности. У нас с разораването на ливадите и пасищата голяма част от естествената пчелна паша значително намаля. Все пак на много места в страната, където са запазени по-големи площи ливади, те са главната пчелна паша. Необходимо е обаче да се полагат по-големи грижи за правилното стопанисване на ливадите и пасищата. Чрез торене и напояване на ливадите не само ще се получи повече сено от тях, но ще се подобри и тревният им състав, като ще се увеличи количеството на медоносните треви и тяхната нектарност; от това значително ще се подобри както качеството на сеното, така и медоносността им. Медоносният състав на ливадите може значително да се подобри и чрез за сяване (под брана) на розова и бяла детелина, звезданиеспарзета. Същите грижи се полагат и за пасищата, които трябва да се разделят на парцели и последователно да се пасат от добитъка. На мястото на разораните естествени ливади и пасища у нас през последните години значително се увеличиха площите па културните медоносни растения, които последователно цъфтят и представляват добра и продължителна паша за пчелите. С въвеждането на висока агротехника в нашето социалистическо селско стопанство плевелната медоносна растителност из нивите значително намалява, но в замяна на това културните растения се развиват по-добре и не само дават по-висок добив, но и медопродуктивността им значително се повишава. В това отношение твърде благоприятно се отразяват както добрата обработка на почвата, така и торенето, особено с фосфорни и калиеви торове (пепел), а също така и напояването. Благоприятно отражение върху количеството на цветовете и нектаропродуктивността дава и редовата сеитба, при която растенията могат да се окопават и добре да се огряват от слънцето. В повечето райони на страната между цъфтежа на отделените видове медоносни растения през годината настъпват периоди, когато няма паша; това се отразява твърде неблагоприятно както на развитието на пчелните семейства, така и на запасяването им с храна. Най-често тези периоди са два. За полските райони единият настъпва след прецъфтяването на акацията и фия и трае до зацъфтяването на слънчегледа, дините, тиквите и други полски култури, а другият -- след прецъфтяването на тези култури -- до зазимяването на пчелните семейства. Изключение правят районите, където се сее памук, който дава продължителна паша по това време. За припланинските райони такива периоди без паша има след прецъфтяването на овощията до цъфтежа на ливадната и горската тревна медоносна растителност, както и след прецъфтяването на тази растителност до зазимяването. За ликвидиране на тези период е необходимо всяко стопанство да предостави на разположени на пчелина близък припчелинен участък обработваема земя за засяване с медоносни растения, които отделят най-много нектар -- фацелия, комунига и др. Размерът на припчелинния участък трябва да бъде такъв, че за всяко пчелно семейство да има не по-малко от 0,5 дка посевна площ. Сроковете за засяване на горните култури се съобразяват така, че те да цъфтят в периодите, когато няма паша, като през първия период ще цъфти фацелията, а през втория -- комунигата. Чрез подкосяване на фацелията и комунигата също така може да се направляват срокът и продължителността на цъфтежа им. Значително много може да се направи за подобряване на пчелната паша чрез залесителните мероприятия по засаждане на гори и залесяване на закелявели и пустеещи места, укрепяване на водосборни язовирни терени, ерозионни терени, пороища, брегове на реки, дерета, оврази и пр. От дървесните породи при тези залесявания важно място трябва да заемат медоносните видове бяла акация, аморфа, липа, клен, върби, леска, топола, дъб и др, и особено първата, която започва да цъфти от 4--6-годишна възраст и успешно вирее до 800-- 900 м н. в. Акацията трябва широко да се застъпи в полските безлесни райони, където наред със задоволяването на местните нужди от дървесина тя ще осигури и добра пчелна паша. При озеленяването на населените места и създаването на паркове, градини, алейни крайпътни насаждения и защитни огради може значително да се допринесе за подобряване на пчелната паша, като се използват такива дървесни и храстови видове, които наред с украсното си значение ще дават и нектар и прашец за пчелите. Такива украсни видове са липата, конският кестен, гледичията, японската акация (софора), жълтата (сибирска) акация, кленът, тополата, китайският мехурник, меризливата върба, златният дъжд, спиреята, маргаритът, лигуструмът, нокътят, мерджанът, солидагото, бялата акация, брястът, ясенът и др. Медоносно значение имат и много от градинските цветя -- астри, лале, зюмбюл, нарцис, съсънка, кокиче, иглика, перуника, божур, ружа, калдъръмче, кариоптерис, махония, минзухар, гиргина, хиацинти, скабиоза и др, както и увивните -- ампелопсис, клематис и глицин. Такива дървесни, храстови и тревни медоносни видове трябва да се засаждат и в самия пчелин.