Маната бива от растителен и от животински произход. Растителната мана, или медената роса, се излъчва на капчици през листата на върбите, дъба, елата, липата, тополата, леската, клена, бряста, ясена и други дървесни видове. Наблюдава се понякога и ,по листата на фия, ръжта, тръстиката и други тревисти растения. Медената роса се появява при резки колебания на температурата, когато след обилен дъжд времето през нощта е хладно, а на следния ден утрото е горещо. Пчелите приготвят от медената роса листен мед, който, макар по състав да наподобява на нектарен мед, все пак няма неговия вкус и аромат. Освен това той съдържа и някои несмилаеми вещества, поради което не е пригоден за зимна храна -- причинява диария и смърт на пчелите. Мана от животински произход се събира от сладникавите екскременти на листните въшки, които живеят по листата и младите клонки на посочените и някои други дървесни видове, от чийто сок се хранят. От тези екскременти пчелите приготвят така наречения манов мед от животински произход, който се отличава от нектарния по специфичния си неприятен вкус и голямо съдържание на несмилаеми вещества и минерални соли. Освен това той притежава и отровни свойства, поради което е вреден за пчелите не само през зимата, но и през лятото. Обикновено през пролетта и лятото пчелите смесват мановия мед с доброкачествен нектарен мед, поради което вредното му действие почти не се забелязва. Най-опасен е мановият мед, събран в по-голямо количество през есента: по това време той бива складиран в чисто състояние, без примес на нектарен мед, и пчелите през зимата се хранят най-напред с него.