Пчелите събират цветния прашец от тичинките, като го натрупват в кошничките на задните си крачка и го пренасят в кошерите. По състав прашецът е богат на белтъчни вещества, мазнини и захари, но в него има още и скорбяла, минерални соли, смоли, органични киселини, етерични масла, ферменти, витамини и хормони. При различните растения прашецът има различен състав. Например прашецът на овощните дървета съдържа 20% белтъчни вещества, 19,8% мазнини и 28,4% захари, а прашецът на глухарчето съдържа 10,9% белтъчни вещества, 12,8% мазнини и 40,17% захар, т. е. прашецът на глухарчето е по-беден на белтъчни вещества и мазнини от този на овощните видове. Значително много прашец събират пчелите през пролетта , от върбите и овощните дървета, което дава чувствителен подтик на пчелните семейства към бързо развитие. Доста прашец дават още и глухарчето, фацелията, еспарзетата, бялата детелина и др. Прашецоносни растения, които дават само прашец, са леската, макът, розата (шипка, трендафил), конопът, рицинът, тополата, борът, брезата и др. Прашецът на различните видове растения има различна големина, форма и окраска. Тъй като в нектара попада и малко цветен прашец от същите растения, от които е събиран нектарът, то по разпознаването на прашеца под микроскоп може да се установи от какъв сорт е и медът, т. е. от какви растения произхожда.