При нормални условия семейството се състои от една майка и много хиляди пчели работнички. През пролетта и лятото в него се появяват от няколкостотин до няколко хиляди мъжки индивиди - търтеи. Пчелното семейство има свои индивидуални качества. Всяко отделно семейство в една или в друга степен се отличава от другото по интензивността, с която увеличава броя на пчелите си за пашата, по темпа на строеж на нови пити и натрупване на хранителни запаси, по склонността си към роене, по миролюбивостта, приспособимостта към условията на зимуване (зимоустойчивостта), устойчивостта на заразни и други болести и т.н. Всеки член на пчелното семейство - майка, работнички и търтеи, изпълнява определени функции за запазване и продължаване живота на цялото семейство. Във всяко нормално пчелно семейство има по една плодна пчелна майка. Това е единствената женска пчела в семейството с напълно развити размножителни органи. Отличава се лесно от останалите пчели, тъй като е почти два пъти по-голяма от тях. Дължината на тялото й се колебае в зависимост от възрастта, породата и сезона от 20 до 30mm, а масата й - от 150 до 300mg (при неплодните майки от 170 до 220mg, а при плодните в разгара на снасянето на яйцата - от 180 до 300mg и повече). Тялото на пчелната майка е различно оцветено - от черно до светлокафяво, жълто-оранжево и жълто, в зависимост от произхода и от породната група на пчелното семейство. Коремчето й е почти винаги по-светло от гърба. То е силно удължено, излиза значително зад задния край на крилата и завършва заострено. Големината на тялото е за сметка на коремчето. Вследствие на пълното развитие на яйчниците, които заемат по-голямата му част, коремчето на майката е значително по-голямо, отколкото на работничката. В процеса на еволюцията майката се е специализирала за размножителна дейност. При нея са отпаднали редица свойствени за женските индивиди в пчелното семейство дейности, като строителната, отглеждането на потомство, събирането на храна, защитата на гнездото и др. Това е довело до дълбоки изменения в нейния морфологичен и анатомичен строеж. Очите й са по-слабо развити от очите на работничките и търтеите, хоботчето е по-късо, жилото е по-слабо развито, липсват приспособления на задните крака за събиране на прашец и т.н. При нормални условия пчелната майка живее в семейството 4-5 години - значително повече от пчелите работнички. Съществува пряка зависимост между продължителността на живота на майката и нейната маса. При еднакви условия на зимуване от едно възрастовите майки по-дълго живеят по-едрите. През първите две години майката снася най-много яйца. С възрастта снасянето намалява, като освен оплодени яйца майката започва да снася и много неоплодени. "Ролята на майката не се ограничава само до снасянето на яйца. Тя отделя и известно количество маточно вещество, чрез което регулира жизнената дейност на семейството. Пчелната майка се отнася безразлично и не проявява враждебност към чуждите пчели и търтеи от други семейства. В почти всички случаи тя се отнася враждебно спрямо друга майка, дори и ако тя е нейна дъщеря. Този инстинкт е толкова силно развит, че току-що излюпилата се майка започва да разрушава маточните килийки на не излюпените още майки и ги убива. Проявяването на този инстинкт зависи както от породната принадлежност на пчелите, така и от състоянието на пчелните семейства. Пчелите работнички са женски индивиди с недоразвити полови органи. В резултат на различие в храненето и в условията на отглеждане на ларвите за майки и за пчели работнички яйчниците на пчелите работнички остават недоразвити. При нормални условия пчелите работнички не снасят яйца. Тялото на пчелата работничка е два пъти по-късо от тялото на майката - 12 - 14mm. Една пчела работничка тежи средно 100mg. Върху общата маса на пчелите силно влияят степента на запълване на медовото стомахче с нектар или мед, натоварването на дебелото черво с фекална маса, условията на отглеждане, възрастта, породата и др. Приема се, че масата на 10 000 пчели е 1kg. Пчелите работнички изпълняват редица дейности в семейството, без които съществуването му би било невъзможно. Те регулират живота на семейството като цяло, снабдяват го с нектар, цветен прашец и вода, отделят восък и строят пити, хранят и топлят поколението (пилото), защищават семейството от неприятели и врагове, чистят и проветряват жилището, сменят непригодната майка, изгонват търтеите, след като свърши пашата, и т. н. Ето защо тялото на пчелите работнички е снабдено със съответните приспособления - добре развито хоботче и медово стомахче за събиране и пренасяне на нектара, специални приспособления на краката за събиране и пренасяне на прашеца, а за намиране на храната - добре развити крила, зрение и обоняние. Плюнчените им жлези, отделящи специален секрет (млечице) за хранене на ларвите и майката, восъчните жлези и жило носният апарат за защита също са добре развити. Продължителността на живота на пчелите работнички зависи от интензивността на работа и от обмяната на веществата. През периода на главната паша през лятото в резултат от усилената работа пчелите бързо се изтощават и продължителността на живота им е 30 - 35 дни. През пролетта, втората половина на лятото и в началото на есента интензивността на работата значително намалява и тогава те живеят около 55 - 60 дни. Получените през есента млади пчели не участват в пашата и в отглеждането на пилото, добре понасят зимата и живеят 6-7 месеца, като запазват способността си да отглеждат ларви след зимуването. Пчелите, отгледани в силни семейства, живеят по-дълго от отглежданите в слаби семейства. Независимо от краткия живот на отделните пчели семейството като биологична единица запазва своята жизнеспособност много дълго, тъй като се попълва непрекъснато с млади пчели и обновява състава си. Пчелите работнички са враждебни към чуждите майки. Ако завръщаща се от брачен полет пчелна майка влезне в чужд кошер, рядко бива приета. Ето защо майките се придават или се сменят в семействата само след като се вземат сигурни мерки за тяхното запазване до приемането им от пчелите. Към собствената си майка пчелите работнички се отнасят много грижливо, докато тя изпълнява свойствените си функции. Инстинктът за запазване на майката е толкова силен, че при умиращи от глад пчели в пчелните семейства последната умираща пчела дава последната капчица мед на майката. Към пчелите от други пчелни семейства те проявяват също враждебно отношение и не ги допускат в своето жилище. Изключение се наблюдава само когато чуждите пчели са натоварени с нектар или прашец. Това враждебно отношение се отнася само за възрастните пчели. Младите пчели, които правят своите ориентировъчни полети, при влизането в чужд кошер се допускат безпрепятствено. Ето защо е възможно смесването на млади нелетящи пчели от различни пчелни семейства със стари пчели. Търтеите са временни членове на пчелното семейство. Единственото им предназначение е да се съешават с не плодните пчелни майки. Отглеждат се през пролетта и лятото, когато в семейството се проявява инстинктът за размножаване. Отличават се от пчелите работнички и от майката по своето по-голямо и тъпо завършващо коремче. Нямат жило. Имат много добре развити крака и сложни очи. Крилата при спокойно състояние излизат зад коремчето. Дължината на тялото на търтея е 15 - 17mm, а масата му - 200mg. Силно развитите полови органи запълват повече от половината на коремчето. Търтеите не извършват никаква работа в семейството. Хранят се с готова храна. Когато са желани в семейството,, често и самите пчели работнички ги хранят. Те се разхождат безпрепятствено във всички семейства на пчелина и дори в чужди пчелни. След като пашата приключи, пчелите не ги допускат до храната, като ги изолират на дъното на кошера или между стените и крайната пита. Обезсилени от глад, те не могат да се съпротивяват и пчелите ги извличат навън от кошера. Това е сигурен признак, че пашата е приключила и трябва да се вземат мерки за подготовката на семейството за зимуване. Наличието на търтей в семейството при зазимяване през есента означава, че има някаква нередност. Вероятно такива семейства са без майка или са останали с не плодни майки и затова пчелите са оставили търтеите да зимуват в семейството.