Болестта е незаразна (отравяне) на пчелите, причинявана от манов мед. През зимно- пролетния период се проявява с диария, а през лятото и есента- само с повишена смъртност. Според Полтев през лятото се отравя и част от пилото. Освен отровно, през зимата мановият мед действа вредно на пчелите и с несмилаемите от организма им остатъци, които бързо запълват задния дял на червото. И големият брой микроорганизми в него също разстройват храносмилането и понижават защитните сили на организма. Поради всичко това перитрофичната мембрана в средния дял на червото се отлепва от стените му, разкъсва се и вече не може да предпазва от механични и други увреждания клетките, които произвеждат храносмилателни сокове и през които се поемат смлените хранителни вещества. Те се откъсват от стените на червото и изпадат. Поради влошеното хранене през зимата пчелите гладуват и поемат все повече мед, но стават още по- неспокойни. Появява се диария, те се разпълзяват из гнездото и правят опити за излизане навън, въпреки студа. Голяма част от тях загиват, като понякога труповете им запушват отвътре входа. При прослушване се установява безпокойство, а след отваряне на гнездото- кафяви диарични зацапвания по питите, рамките, стените на кошера, покривните материали, дори и по самите пчели. Медът в питите е повече или по- малко прокиснал и се стича. Подморът по дъното е голям, а при по- продължителни зими броят на напълно загиналите семейства в някои райони у нас може да стигне до 30-40 %. Коремчето на болните пчели и на по-пресните трупове е силно подуто. От него при стискане изтича кафява, неприятно миришеща течност. Средният дял на червото е без гънки, тъмен и лесно се разкъсва. Значението на мановата токсикоза не се изчерпва само с преките щети, които нанася на пчелините (отслабване или пълно загиване на отделни или повече семейства ). Тя е важен фактор, спомагащ за проявяването и по- тежкото протичане на нозематозата, паратифа и други чревни заболявания. Зимно- пролетната смъртност на пчелните семейства при едновременно участие на нозематоза и манова токсикоза може да стигне до 89- 100 %. Мановата токсикоза се разграничава от чревните заболявания при лабораторно изследване, както и по по- бързото възстановяване на болните семейства. На заболелите семейства трябва да се създават условия за ранно облитане (евентуално в стая), а при първо затопляне на времето- смяна на гнездата и на некачествените запаси. За предпазване от манова токсикоза, а с това и от проявяване и по- тежко протичане на заразни чревни заболявания от съществено значение е през есента да не се допуска манов мед в зимните запаси. Ако е събиран такъв през есента, той трябва да се замени своевременно с нектарен мед или със захарен сироп. Добра предпазна мярка е осигуряването на пчелите с паша в края на лятото и през есента.