Диарията е заболяване на храносмилателния апарат, което се проявява външно с подуване на коремчето на болните пчели и със зацапване на питите, рамките, покривните материали и стените на кошера с кафяви диарични петна. Причините са различни, но всички се предшестват и последват от по- усилено консумиране на храна през зимата и се съдействат от невъзможност за очистително облитане. При заразни (нозематоза, паратиф, амебоза и др.) или незаразни болести, манова токсикоза, както и при безпокоене на пчелите през зимата от влага, навлезли в гнездото мишки, чукане по кошера, при осиротяване, от ферментирал мед и пр., пчелите консумират по- големи количества от меда. Поради това задният дял на червото им се запълва по- бързо с несмлени остатъци. Поради невъзможността пък да излязат за очистително облитане пчелите стават още по- неспокойни, разпълзяват се въпреки по- ниската температура и изпускат изпражненията си в кошера. При прослушване се чува особен незаглъхващ шум. Подморът по дъното бързо се увеличава от трупове с подуто коремче и изцапани крилца. През по- продължителни и студени зими загиват цели семейства. Точното разпознаване дали диарията е признак на някоя заразна или паразитна болест, или се дължи на други причини за неспокойно зимуване не може да се извърши в пчелина, а след бактериологично изследване. При констатиране на диария през зимата се предприемат мерки за облитане на пчелите (евентуално в стая), а при първа възможност за отваряне на гнездата- прехвърляне на семействата в чисти и сухи гнезда и върху пити, които не са били в тях преди прегледа. Новите гнезда се стесняват и затоплят, а причините, които са довели до диария се отстраняват съобразно с тяхното естество.