Пчелният мед е продукт на обикновената медоносна пчела Apis mellifica L. Тя принадлежи към членестоногите (Arthropoda), клас насекоми (Insecta), разред ципокрили (Hymenoptera), семейство пчелни (Apidae), род жилещи пчели (Apis).
Най-високо развитие на „обществен живот“ достигат следните четири вида пчели: голяма индийска пчела, малка индийска пчела, средна или източноиндийска пчела и обикновена медоносна пчела. Важен характерен белег на тези видове пчели, в което се крие и главното им стопанско значение, е че събират запаси от мед не само колкото е потребно за изхранването на семейството им, а много повече, които именно човек използва за свои нужди.
Медът е гъст, сладък, сиропообразен или кристализирал продукт, който произвеждат медоносните пчели от нектар, мана или други подобни захаросъдържащи сокове, намиращи се по pастителните части, обогатяват го със секpeт от собственото си тяло, слагат го във восъчните килиики на питите и спомагат узряването му. Думата „мед" съдържа не само търговската страна на понятието, а също и неговия произход, образуване, състав, своиства и съхранение. Названието мед не може да носи продукт, които е получен чрез-хранене на пчелнотото семейство със захар или други сладки сиропи.
Toй трябва да се означава като захарен мед, тъй като не съдържа важни съставки, характерни заестествения мед- беден е на микроелементи и ензими, няма витамини органнчни киселини, не притежава противомикробни свойства и др. С името мед не могат да се назоват и тези продукти на пчелата, които съдържат повече от 22% вода и 5% захароза (цвеклова захар), както и изкуствените видове мед, получавани от западни фирми по химичен начин.
С производството на големи количества фабрична захари и тяхната сравнително ниска търговска цена консумацията и производството на меда чувствително намаляха, но в замяна на това пчеларството се модернизира. Въведоха се разборни и корпусни кошери, започна да се получава по-чист и висококачествен мед.
В страните с умерен климат като суровина за производството на мед на пчелите служат най-често нектарът, отделян от цветните растения и маната, отделяна от насекоми, смучещи сокове от листата на някои видове растения. В тропичните и субтропичните области пчелите използуват и други източници, като сокове от тръстика, плодове и растения, съдържащи захар.
В зависимост от естеството на изходния материал, от който е добит, пчелният мед се разделя на два “основни вида" нeктарен и манов.Според техниката на извличането му от пчелите - бива центрофужен, рамков, топен и пресован. Според сезона, през които е събиран, се подразделя на: пролетен, летен и есенен мед. От гледна точка на цвета медът се подразделя на воднобистър, светло- жълт, лимоненожълт, червенокафяв и тъмнокафяв.