Медът е сладко, гъсто, сиропообразно, ароматично вещест­во, произведено от пчелите след преработката на вътрецветен и извънцветен нектар или на други сладки сокове на жи­вите растения. Тези сокове пчелата обогатява със секрет от собственото си тяло и пренася във восъчните килийки на пи­тите, където ги преработва и запечатва като запасна храна. Наименованието мед не може да носи продукт, който е полу­чен чрез хранене на пчелното семейство със захар или с други сиропи. Той трябва да се означава като „захарен мед“, тъй като е лишен от важни съставки, характерни за естествения мед. Мед не могат да се нарекат и тези продукти на пчелата, които съдържат повече от 22 % вода и 5 % захароза (цвеклова захар), както и изкуствените, видове мед, получени по хими­чен път. В страните с умерен Климат като суровина на пчели­те за приготвяне на мед служат най-често нектарът, отделян от цветните растения, и маната, отделяна от насекоми, сму­чещи сокове от листата на някои видове растения. В тропич­ните и субтропичните климатични области пчелите използ­ват и други източници, като сокове от тръстика, плодове и растения, съдържащи захар. В зависимост от естеството на изходния материал, от който е получен, медът бива: нектарен, манов или смесен. Според техниката на изземването от питите - центрофужен, топен, пресован, рамков. Според сезо­на на получаването - пролетен, летен, есенен. От гледна точ­ка на цвета - воднобистър, сиво-бял, светложълт, лимоне- ножълт, червено-кафяв до тъмнокафяв. В зависимост от консистенцията - течен, полутечен и захаросан. По место­разположението на пчелина - ливаден, полски и планински (горски).