Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от август, 1974 г.



Оздравяване на пчелин  от американски гнилец
 
д-р Димитър Люцканов
РВС въз Варна

 
В началото на септември 1971 г. в един от пчелините на МПП във Варна със 140 пчелни семейства по сигнал на пчеларя бяха разкрити 27 болни от американски гнилец. Веднага беше изготвен конкретен план за ограничаване и ликвидиране на заболяването и бяха    енергични мерки. С активното участие на председателя на МПП бригадира, ветеринарния лекар, обслужваш пчелина, и на пчеларя Велико Памуков заразеното огнище беше бързо ликвидирано.    През
лятото на 1972 г. беше разкрито допълнително само едно болно семейство и след това пчелинът беше напълно оздравен. Цялостният план за работа беше съобразен със структурните и организационните особености в обслужването на пчелина. Това помогна сравнително    бързо да се постигне пълен оздравителен ефект. Основните задачи в плана бяха:
- да се разкрие източникът на зараза; 
- да се проучат причините за бързото разпространение на болестта;
- да се разкрие и ликвидира заразното начало в пчелина;
- да се спазват профилактичните принципи при прегледите и работата в пчелина;
-да не се допуска да се изнася или внася възбудителят на злокачествения гнилец от и в пчелина;
- да се правят профилактични третирания;
- да се разгърне широка просветна дейност.

След като поставената диагноза беше потвърдена бактериологично от Районната ветеринарна станция във Варна, бяха прекратени всякакви производствени връзки с бригадата — движение па семейства, инвентар и др. Входовете на болните семейства бяха затворени още първата вечер и манипулациите с тях прекратени. Прегледани бяха всички семейства и болните бяха унищожени. От проучванията за установяване на източника на инфекцията дойдохме до предположението, че заразяването е станало с недобре измити и недезннфекцирани съдове за мед, получени от Шуменски окръг. То се оформи от факта, че заболяването е започнало 10 дни след получаването на съдовете и раздаването на останалия в тях мед на пчелните семейства в югозападния край на пчелина, където бяха разкрити и заболелите семейства.

При прегледите през 1971, 1972 и 1973 г. в радиус от 30 км и в останалите пчелини не бе открит американски гнилец. Заразяването на много пчелни семейства е станало по необичаен път — при ликвидиране на търтеевиге личинки (какавиди). Пчеларят не - е забелязал първите признаци на заболяване, които в началото не са така ясни, и при изрязването на запечатаното търтеево пило със замърсен нож е пренесъл заразата в съседните семейства.

През есента на 1971 г. след прегледа болните семейства бяха изгорени заедно с кошерите. Предварително магазините и покривите бяха заковани, а входовете затворени. Всички пчели измираха от високата температура още преди прегарянето на стените на кошерите.  Вторият преглед беше извършен към края на септември и тъй като нямаше пило, до края на годината друг преглед не беше направен.

През пролетта на 1972 г. с участието на ветеринарен лекар бяха направени три прегледа през 20 дни, а след това до края на септември пчеларят и бригадирът направиха още два.

При разкриване на заболяването семействата вече бяха стеснени, медът центрофугиран, а в склада имаше голям брой плодникови и магазинни рамки, за много от които не се знаеше от кои семейства произхождат. Освен това имаше и непредаденн мед, восък, вошина и троптина. За да се ликвидира заразата в склада, всички пчелни продукти бяха пренесени в складовете на ОКС, като предварително бяха обозначени, че произхождат от заразен от американски гнилец пчелин. Съдовете бяха измити с гореща вода, дезинфекцирани с 2% сода каустик и отново измити с вода. Употребяваните празни рамки бяха опламенени с бензинова лампа, изварени в продължение на 3 часа в 0.8% разтвор от сода каустик и след това изплакнати. Рафтовете за пити и рамки бяха опразнени и измити с горещ содов разтвор (2%). При тези манипулации бяха взети мерки за лична безопасност.



Най-много усилия бяха употребени за унищожаване на евентуалната зараза в складираните пити. През септември бяха бракувани над 300 пити, които не бяха добре почистени или бяха много стари. Медът, който беше останал като венец в някои от останалите пити, беше центрофугиран и предаден на изкупвателната организация. Имаше обаче пити със захаросан мед. Той беше изваден отделно чрез размиване (метода ще опишем отделно в друго съобщение). Полученият сладък сироп с прибавка на 2 г норсулфазол натрий на 1 л бе даден на 4 семейства, предварително отделени поради заболяване от европейски гнилец. Тези семейства не заболяха от американски гнилец. Всички пити без мед, включително и освободените при заболяването, бяха третирани — една трета от тях е бета пропиолактон, а останалите — с воден разтвор на норсулфазол натрий (2 г на 1 л). След подсушаване една част от питите бяха наредени в склада, a другата върната на семействата, от които бяха отнети.

С профилактична цел питите на едно семейство бяха отделени от питите на друго с хартия. Всички кошери и магазини, освободени през 1971 г., бяха дезинфекцирани чрез опламеняване, а центрофугата измита с 2% содов разтвор и след това изплакната. Това се повтаряше при всяко ново центрофугиране. Повдиганите също бяха дезинфекцирани чрез опламеняване. Предната и задната дъска на пушалката бяха почистени от прополис и восък, дезинфекцирани с 2% сода каустик и измити със сапунен разтвор. Чувалите и работните дрехи, които останаха в пчелина, бяха изпрани в гореща вода и изгладени. Восъкотопилката беше почистена старателно и опламенепа, а след това до вдигане на карантината не бе използвана.

При прегледите и работата в пчелина се спазваха профилактичните изисквания. Взети бяха мерки да не се допускат кражби и нападения. Входовете бяха сте сменени, а отделните части на кошерите бяха добре уплътнени. Бяха осигурени отделени пера за смитане на пчелите от питите и повдигачи (парче бетонно желязо, гвоздей).

След почистването на прополиса и восъка от рамките на всяко семейство повдигачът продължително се оплеменяваше. Забранено бе да се изрязват търтеевите килийки и да се използват общи поилки със застояла вода. Всички пити, които се отделяха при стесняването на семействата, се слагаха в същия кошер зад преградната дъска. Рамките на питите и всички останали части на кошерите бяха номерирани, за да не се допусне разместване. В изключителни случаи някои пити се придаваха на друго семейство, като се сменяше номерът им. По този начин при разпространение на болестта може да се търси източникът на зараза.

Питите, взети от склада, които се придаваха на семействата, предварително се напръскваха с воден разтвор на антибиотик в установените дозировки. При придаването на майките, отгледани в пчелина, в храната се прибавяше норсулфазол натрий в доза 2 г на 1 литър.

В плана за профилактичните прегледи пчелните семейства бяха подредени в 4 групи в зависимост от вероятността за наличие на инфекция и беше приет точно определен ред за преглеждане. Прегледите се извършваха от двама души. Помагачът опушваше и понякога вземаше участие в свалянето и поставянето на покривите на кошерите. При съмнение за заболяване независимо от това, дали е за американски или за европейски гнилец, а също и след преглеждането на всяка група работата временно спираше. Пчеларят измиваше ръцете си със сапун и след това ги дезинфекцираше със спирт и 3% солна киселина. Замърсената вода се засипваше с пръст, за да нямат пчелите достъп до нея.

При разкриване на заболяването епизотичната обстановка не беше добре изяснена и бяха взети мерки за ограничаването му. Въпреки напрегнатите планове на МПП пчелинът беше оставен на място до изтичане на карантинния период. Спряно беше движението на инвентар и на семейства между него и другите пчелини. Снабдяването ставаше централно.

За да се ликвидира евентуалното наличие на вегетативни форми на възбудителя, всички семейства бяха третирани с норсулфазол натрий. Първото третиране беше направено през септември и имаше за цел пчелите да се зазимят с мед, в който има химиотератевтик. Второто третиране беше извършено с първите подхранвания през пролетта, когато големи площи от питите бяха освободени, третото — преди слънчогледовата паша и четвъртото — през август. Тези третирания бяха повторени и през 1973 година.

Благодарение на добрата организация и на упорития труд на пчеларя Велико Памуков всички мероприятия бяха извършени в предвидените срокове и пчелинът беше оздравен за много кратък срок.




  Бел. ред. Редколегията е на мнение, че при този начин на унищожаване не се гарантира сигурно изгаряне на питите с пило и мед, където е концентрирана заразата. Освен това без предварително задушаване на пчелите със серен пушек, формалин или друго отровно средство има опасност от излитане на пчели и от разнасяне на заразата.

​