Бадем (Amygdalus communis). Отглеждането на културния бадем у нас е започнало още в най-древни времена. Засега бадемовите насаждения в нашата страна заемат сравнително неголеми площи. В по-големи количества като компактни насаждения и единични дървета бадемът се среща по южните склонове на Източна Стара-планина и на Средна гора, северните, югоизточните и южните склонове на Родопите, по Черноморието, по склоновете на Огражден, Пирин, Беласица и на други места. Културният бадем е дърво, което достига на височина 8-10 m, с широка, закръглена или прибрана пирамидална корона. Цъфти твърде рано, преди още да се е разлистил. Понякога цъфтежът протича при сравнително неблагоприятни външни условия. Като типично насекомо опрашващо се растение по време на цъфтежа от цветовете на бадема се отделят достатъчно нектар и прашец, които привличат насекомите. Събраният от цветовете на бадема нектар и прашец се отразяват много благоприятно върху започналото развитие на пчелните семейства. Орех (Juglans regia). Разпространен е навсякъде в страната. Броят на ореховите градини в сравнение с останалите овощни видове не е много голям. От друга страна обаче, благодарение на големия брой единични дървета, разпръснати край пътищата, дворовете и градините, по обща заета площ ореховата култура идва на трето място след] сливата и ябълката. Разпространен е най-много в по-топлите, с мека зима райони на страната, като най-добре успява в поречията и пред-балканските райони. Цветовете на ореха са реси. Те са разделно полови, еднодомни. Опрашват се чрез вятъра и чрез пчелите. Цъфтежът обикновено е през април. Цветовете отделят прашец, поради което се посещават от пчелите. Количеството на отделения прашец се приближава до количеството, отделяно от джанката. Слива (Prunus domestica). Домашната слива и джанката са най-разпространените видове сливи у нас. Сливовата култура заема първо място по площ в сравнение с останалите овощни видове. Заедно с единичните дървета и чистите и смесените насаждения сливата заема почти половината от площите на овощните насаждения у нас. Най-много сливови градини има в Северна България - в Търновски, Габровски и Плевенски окръг. В Южна България тя идва на второ място след ябълковата култура. Сравнително рано напролет започва да цъфти джанката. В зависимост от района цъфтежът започва в началото на април, а в по-високите райони - през втората половина на април и началото на май. При благоприятно време джанките отделят обилно нектар и прашец и масово се посещават от пчелите. Пренесеният нектар и прашец силно влияят върху яйценосната дейност на пчелните майки, в резултат на което бързо се увеличава количеството на пилото. В отделни години крайните пити биват изцяло залети с нектар, пренесен от цъфтящите джанки. След джанката започва да цъфти обикновената домашна слива. Нейните цветчета са също така малки, бледо кремави или бели, но в сравнение с джанката са много по-малко на брой и по-рядко разположени по леторастите. Тези цветчета също така отделят доста нектар и по-малко прашец, поради което добре се посещават от пчелите. Кайсия (Prunus armeniaca). По-широко разпространение кайсията намира в Северна България, главно покрай Дунав, в Силистренски, Русенски и Плевенски окръг. Често се среща и като единични дървета по дворовете, в лозята и на други места, а също и в смесени овощни насаждения. Кайсията цъфти рано - малко преди джанката или едновременно с нея - и късните мразове и слани повреждат цветовете и завръза й. Цветовете се разтварят преди появата на листата и са бледорозови. Отделят нектар и прашец и при хубаво време усилено се посещават от пчелите. Събраният нектар и прашец се отразяват благоприятна върху започналото пролетно нарастване на пчелните семейства. Праскова (Pyrnus persica). Чисто праскови насаждения у нас са по-широко застъпени около Петрич, Пловдив и Сливен. Отделни дървета и смесени насаждения се срещат почти навсякъде. При благоприятно време цветовете масово се посещават от пчелите. Те отделят нектар и прашец, които с охота се събират от пчелите. Круша (Pyrus communis). У нас почти навсякъде са застъпени както културните сортове, така и дивите круши. Различните сортове круши цъфтят през различно време и имат различна продължителност на цъфтеж. Крушата е насекомо опрашващо се растение и по време на цъфтежа, който започва след цъфтежа на джанките, главно през април, цветовете й се посещават добре от пчелите. Те събират от тях нектар и прашец. Нектарът е сравнително беден на захар и е в малки количества. При дивите круши има по-добро нектароотделяне и те се посещават повече от пчелите. Вишня (Cerasus vulgaris). У нас е повсеместно разпространена. Среща се главно като единични дървета в дворовете, покрай пътищата и извън овощните насаждения. Цъфти преди черешата или заедно с нея. По нектаропродуктивност идва след нея. От цветовете п пчелите събират нектар и прашец. Череша (Prunus avium). Широко застъпен у нас овощен вид. Черешовите градини са сравнително малко. В по-големи размери те са застъпени около Пловдив, Пазарджик, Станке Димитров, Кюстендил, София, Сливен и другаде. Черешата се среща най-много като единично дърво или в смесени насаждения. В зависимост от сорта и надморската височина цъфтежът протича през април и първата половина на май. Цъфти обилно с бели цветове. Продължителността на цъфтежа на отделните дръвчета е 10-12 дни, през което време те масово се посещават от пчелите. От цветовете пчелите събират нектар и прашец. От 1 декар черешова градина може да се получи 3,6-4,0 kg мед. При хубаво време и наличие на достатъчно цъфтящи черешови дървета крайните пити в кошерите биват изцяло залети с нектар. Това се отразява много добре на по нататъшната подготовка на пчелните семейства за главния медобер. Като медоносно растение черешата е на първо място в сравнение с останалите костилкови видове медоносни растения. Ябълка (Pyrus malus). Ябълката е основен овощен вид за нашата страна и идва на второ място след сливовата култура. Над 35% от общата площ от овощните насаждения се вземат от ябълката. Най-широко разпространена е около Кюстендил, Пловдив, Пазарджик, Велико Търново, Габрово, София и другаде. В сравнение с останалите овощни видове ябълката се смята за едно от най-добрите медоносни растения. В зависимост от сорта цъфти през април и май. Там, където са застъпени по-голям брой сортове И на по-големи площи, цъфтежът продължава дълго време, което се отразява много благоприятно върху натрупването на запаси и увеличаването на силата на пчелните семейства. От ябълката пчелите събират нектар и прашец. Най-много нектар се получава от по-късно-цъфтящите сортове и от сортовете с по-големи цветове. Дюля (Cydonia vulgaris). Дюлята достига на височина 6-7 m, като образува неголяма корона. В сравнение с останалите овощни видове тя е слабо застъпена. По-големи насаждения за промишлено производство има по долината па Марица, главно около Пловдив, Пазарджик и Асеновград. Сравнително широко е застъпена като единични дървета във Врачански, Старозагорски и Шуменски окръг. Цъфтежът е през април-май и пчелите добре посещават цъфналите дръвчета, от които събират нектар и прашец. При благоприятно време дюлята отделя значително количество нектар и в това отношение се доближава до джанката. Цветовете са доста големи, единично разположени, бели или бледорозови. Мушмула (Mespilus germanica). Овощен, вид с ограничено стопанско значение. Цъфти в края на април и през май. Цветовете са едри, бели, единично разположени. Пчелите събират от тях нектар и прашец. По нектаропродуктивност те се доближават до цветовете на дюлята. Засега у нас като културно растение мушмулата е слабо застъпена. Среща се главно като единични дървета покрай каналите в дворовете, залесителните пояси, по края на овощните градини и на други места. Може добре да се използва между овощните насаждения като уплътнител.