Макар и рядко, публикуват се съобщения за отровен мед. В България са описани отравяния с мед на хора в района на Странджа (симптоми - гадене, повръщане, главозамайване), но без смъртен изход. Медът е получаван от нектара на растението рододендрон понтикум (зеленика).
Пръв е описал масово отравяне с мед древногръцкият пълководец и писател Ксенофонт в съчинението си „Отстъплението на 10 000 гърци“. По време на гръцко-персийската война, след победата на гръцката армия 10 000 войници начело с Ксенофонт се завръщали през Мала Азия. Наложило се войската да нощува в местност с добре развито пчеларство. Огладнелите войници се нахвърлили на кошерите и яли мед до насита. След няколко часа се появили признаци на отравяне: гадене, повръщане, главозамайване и изпадане в безсъзнание. На следващия ден всички дошли в съзнание и до четвъртия ден състоянието им се подобрило. Нито един от тях не починал.
Берлинските ентомолози Бишев и Краузе посетили тази област и установили, че токсичността на меда се дължи на алкалоида андромедотоксин, намиращ се в нектара на медоносното растение рододендрон. Отравяния с мед са наблюдавани в Кавказ, Турция, Персия, Средна и Северна Япония, някои райони на Южна Испания. Явлението се дължи на поражения в централната нервна система и парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система.
Д-р К. Ш. Шаришид (ОНД) е разработил начин за обезвреждане на отровния мед чрез загряването му до 46оС при налягане 65 мм живачен стълб. Отровните вещества се разрушават, а вкусовите свойства на меда се запазват.