Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от януари, 1983 г.



Организация на племенната работа
Г. Д. Билаш, Н. И. Кривжов
НИИ по пчеларство, Рязанска област, г. Рибное — СССР
(Продължение от миналия брой.)

Подобряването на пчелите ще бъде по-успешно, ако същата племенна ра'бота с районираната порода се води на всички съседни пчелини, разположени в зона с радиус до 10—15 километра.
Тази работа се води непрекъснато, тъй като старите майки в отделените по- рано семейства от I група е необходимо да се заменят периодически с млади. След това всички семейства с млади майки — отново се оценяват по комплекс от изброените признаци, тъй като смяната на майките с нови може да измени и наследствеността на семействата. Сред тях отново следва да се отберат най-добрите за по-нататъшна племенна работа.
Целесъобразно е през 3—4 години да се прави обмяна на племенни семейства между пчелините, развъждащи една и съща порода пчели и отдалечени един от друг на не по-малко от 25—30 км, зг избягване на родственото съешаване на майките и търтеите.
Масовият отбор не само закрепва ценните стопански признаци, но в известна степен и подобрява племенните качества на семействата. Заедно с това обаче през 4—5 поколения неговата ефективност започва да се снижава: по-нататъшното увеличение на продуктивността у поредното поколение семейства става все по-малко и по-малко. Това се обяснява с факта, че в отбраната за размножаване група могат да попаднат семейства, отличаващи се с ценни стопански качества, но несповоб- ни устойчиво да ги предават на потомството. Независимо от това, именно масовият отбор не само осигурява съществено подобрение на стопанските и в определена степен на племенните качества на семействата, но и дава възможност да се отдели ценен изходен материал за по-нататъшна племенна работа.
Оценка и отбор по произход. Прогнозата за племенните качества на семействата според техния произход е първата оценка, на основата на която се провежда най-ранният генотипическн отбор, т. е отбор пв наследствените, а не по външните признаци на семействата.

Същността на отбора по произход се заключава в това, че за размножаване се отделя не всяко високопродуктивно семейство, а само тези, които произхождат от високопродуктивни предшественици (преди всичко родители).
Най-простият, макар и най-малко точен метод може да бъде оценката на потомството по показателите на един от родителите. Този метод е напълно приложим в пчеларството (например, по продуктивността на майчиното семейство). При всички други равни условия лошото родословие не допринася за получаването на ценно потомство от отделонто семейство, независимо от хубавите му индивидуални качества.
Отборът по произход е определена гаранция за това, че високата продуктивност и другите ценни признаци на родителските семейства (бащини и майчини) ще бъдат повече или по-малко надеждно унаследени от дъщерните им семейства.
Оценка и отбор по качеството на потомството е следващата степен на генотипическн отбор. Повечето селекционери смятат отбора по потомство за висша форма на племенна работа. При нея за интензивно раз-множаване се използва не всяко семейство-рекордист, а само това, за което е вече установено, че устойчиво предава на дъщерните семейства ценните си продуктивни качества. В пчеларството оценката на потомството се осъществява по женска линия, тъй като от майките може да се получат практически неограничен брой майки-дъщери, които в същия сезон стават полово зрели и дават ново потомство.
Най-простият метод за разкриване на племенните качества на семействата-рекор- дисти е сравнението на средните показатели на дъщерните им семейства с връстниците, т. е. с усреднените показатели на всички останали семейства в дадения пчелин, имащи майки на същата възраст. В този случай племенната ценност на майката на проверяваното семейство-рекордист (М) се определя от отношението на показателя на този или онзи селекционен признак на дъщерите й (Д) към показателя на същия признак у връстниците им (С), изразено в % 
М= Д . 100% 

Майките-подобрителки може да се открият и по-други методи — като се сравняват групите на дъщерите им помежду си или със средните показатели на пчелина катз> цяло.
Най-убедителните и достоверни резулдати от проверката на семействата-рекордис- ти по потомство могат да бъдат получени с помощта на следните изследвания.
От всяко проверяване семейство-рекордист (обикновено 3—5) едновременна се отглеждат не по-малко от 30 майки-дъщери (колкото повече, толкова оценката е по- обективна). Същият брой майки се отглеждат и от едно от обикновените (средни по- продуктивност) семейства. Майките се от глеждат едновременно в силни пълноценни семейства — отглеждани, като се използва един и същи метод, създавайки им условия, гарантиращи високото им качество. Преди това се подбира съответният брой изпитателни пчелини с такъв брой семейства, който би бил достатъчен за придаването на всички майки. Извършва се щателен преглед за състоянието на тези семейства, а след това се разпределят по групи по такъв начин, че брят им да се равнява на броя. на проверяваните семейства — рекордисти„ плюс още едно, контролно, а семействата в групата да бъдат средно равни помежду си по сила, количество на пилото и храната.. На всеки изпитателен пчелин се доставят равен брой майки-дъщери от всяко проверявано семейство-рекордист, в това число- И от едно обикновено семейство. При равен брой дъщерни семейства във всички групи на всички изпитателни пчелини влиянието на различията в условията на отглеждането, групите и в наследствените особености на търтеите им ще бъде еднакво изразено, а наблюдаваните различия в продуктивността на дъщерните семейства и другите признаци може да се обясни само за сметка на наследствените особености на проверяваните по качеството на потомството рекорди- ети. Доставените на изпитателните пчелини майки-дъщери се придават в семействата, като предварително се отнемат от тях старите майки. В една група се придават майки-дъщери от едно проверявано семейство-рекордист, във втора — от второ и т. н. и още в една — контролната — от обикновено (средно) по продуктивност семейство. На всеки изпитателен пчелин в отделните на основата на племенния подбор (вж. по-нататък) бащини семейства (не по- малко от пет във всеки случай) отрано се отглеждат максимално възможния брой пълноценни търтеи, като не се допуска отглеждането им във всички останали семейства на пчелина. Целесъобразно е майките на всички бащини семейства да са сестри. Благодарение на това се осигурява съ- ешаването с търтеи с еднороден произход, което свежда до минимум влиянието на различията в техния произход върху резултатитв-.от проверката по потомство на семействата-рекордисти. Доста по- ефективно е да се провежда тази работа на специално организирани изолирани оплоди» пунктове, които осигуряват надежден контрол над съешаването на майките с търтеите с избрания произход.
 
За семействата от всички групи на всеки «зиитателен пчелин се създават еднородни услодия на отглеждане и грижи (тип и качество на кошерите, осигуреност с храна и вити, разширение и затопляне на гнездата, разположение на семействата в редица в точката на относително естествените ориентири и засенчвания, едновременно изкарване на паша и т. н.)
Към края на сезона във всички семейства ® придадените млади майки ще стане пълна смяна иа пчелите, т. е. в тях ще има индивиди от новите майки. В началото на есента се провежда щателен преглед на състоянието им, за да може през пролетта на следващия , сезон да се определи студоустой- чивостта. В течение на целия следващ сезон периодичеки се следи състоянието на семействата, за да се оценят семействата към края на лятото по всички споменати стопански полезни признаци и преди всичко по продуктивност. След това се изчисляват средните стойности на всеки от тези признаци за всички групи дъщерни семейства и контролната (средно за всички изпитателни пчелини), като се съпоставят помежду си осреднените данни за всички групи дъщерни семейства (включително контролната) се установява, кое от проверяваните семей- ства-рекордисти е дало най-продуктивни а ценни по другите признаци дъщерни семейства, т. е. отличава се с най-голяма устойчивост на предаване на ценните си стопански качества. Семействата-рекорди- еги, чиито дъщерни семейства са се оказали най-продуктивни, следва да се смятат за най-ценни в племенно отношение — се- мейства-подобрители. Именно те се използват в следващия сезон за най-интензивна репродукция и преди всичко, за масово отглеждане на майки-дъщери. Ако в семейст- вото-подобрител загине майката, то за масова репродукция се използват неговите най-добри дъщерни семейства.
Целесъобразно е само така да се оценят основните генетико-популационни параметри на стопански-полезните признаци на семействата (коефициентите на генотипичната к фенотипичната изменчивост, наследяемост м новторяемост на признаците), което ще позволи правилно да се определят перспективите за по-нататъшно подобрение, да се пролнозира ефектът от селекцията и да се контролира целият селекционен процес на всички стадии.
Важен момент при проверката на майките по потомство е съкращаването на сроковете. Първата, предварителна оценка, може и е необходимо да се направи още в годината на получаване на майките-дъщери яо яйценосността и продуктивността на семействата им за този период, когато е станала пълна смяна на пчелите (особено, ако смяната на майката е направена в самото начало на сезона). Такава оценка, ако тя след това се окаже близка до окончателната (според отчетеното през втората година), дава значителна икономия на време. Ако в резултат на предварителната оценка се открият ценните в племенно отношение семейства, то е необходимо веднага да се пристъпи към масова репродукция на майкн- дъщери от тях, като не се чака окончателната оценка. Ръководейки се от резултатите от пълната оценка на основните стопански полезни признаци на дъщерните семейства, в края на следващата година се взема окончателно решение за племенното предназначение и мащабите на репродукция на семействата-рекордисти, преминали проверка по качество на потомството.
По-нататъшната племенна работа се води вътре в потомството на майките-подобрителки, като се получава второ, трето и следващи поколения. Крайният резултат от тази работа е създаването на заводски и специализирани линии, удовлетворяващи конкретни изисквания за специализация на пчелраството. По-късно кръстосването между такива линии ще доведе до проявлението на ефекта на микрохетерозиса при меж- дулинейните хибриди и представлява най- съвършеният метод за внедряване в производството на практическите резултати от тази работа.
Косвен отбор. Този селекционен метод се основава на закона за корелацията, според който изменението на единни особености на организма влече след себе си изменения и на редица други (при положителни корелации — засилване на един признак води до по-малко или повече засилване на корелиращия с него признак, а при отрицателна — засилването на един признак до отслабване на друг).
Познаването на тези корелации дава възможност по качеството на едни (сигнални) признаци, даже непредставляващи непосредствена стопанска ценност, да се съди за други, корелиращи с тях признаци, вече имащи стопанско значение. Като пример може да служи зависимостта между дължината на хоботчето и медопродуктивност- та (особено при медосбор от детелина) при сивите планински кавказки пчели.
По такъв начин, при отбора на главния признак, едновременно се осъществява отбор и по други положително свързани с него признаци. Това позволява по-рано и по- надеждно да се оцени биологическият потенциал на пчелните семейства по техните основни продуктивни качества.
Едностранният отбор по продуктивни качества и недооценката на техните отрицателни връзки с други може да доведе в някои случаи до нежелани последствия (например, отрицателната корелация между медопродуктивността и студоустойчивостта при пчелите с определен произход).
Изложеното дотук говори за небоходи- мостта от щателно изучаване корелацията между стопански полезните, морфологичес- ките, физиологическите и другите признаци на семействата от самото начало на племенната работа и на цялото и времетраене. Това дава възможност веднага да се внесат и съответни корекции в методиката на селекционния процес.
Следва да се помни, че при различните климатични условия и медобор при пчелите



даже с един и същи произход, характерът и големината на връзките могат да бъдат различни.
Племенен подбор. Както и в другите отрасли на животновъдството, подборът наред с отбора се явява един от най- важните методи на племенната работа. Същността му се състои в съешаване на определени женски индивиди с определени мъжки и проследяването на произхода им и другите конкретни стопански полезни качества и предвиждане съчетаемостта на тези качества в потомствата, с цел получаването на потомци с отрано набелязани свойства.
Хомогенният (ед породен) подбор предполага съешаване на партньори, сходни помежду си по признаците. Целта му е закрепването на наследяването на тези признаци у потомството и увеличаване на броя на животните, притежаващи тези признаци. Крайната форма на този подбор е инбридпнгът, т. е. близкородственото съешаване. Внедряването в селекционната практика на инструменталното осеменяване на пчелните майки открива големи възможности за регулирано използване на инбре- динга в пчеларството за целите на консолидация на наследяването на ценните качества на семействата и ограничаването на неговото отрицателно въздействие върху жизнеспособността на пчелите. Хомогенният подбор е пригоден само за засилване и закрепване в потомството на тези ценни качества, които вече ги има, в крайна сметка, у няколко пчелни семейства. Да се изменят коренно съществуващите качества и свосйтва и да се създадат принципиалн© нови е невъзможно.
При хет ерогенния (разнороден) подбор се съешават партньори, значително отличаващи се по главните селекционни признаци. Като пример за такъв подбор може да се приведе случаят, когато за високопродуктивното, но с малка студоустойчивост майчино семейство се подбират ндеостатъчно продуктивни, но с висока студоустойчивост бащини семейства. По такъв начин, задачите на хетерогенния подбор се. заключават в обогатяване на наследствеността, увеличаване генотипното разнообразие и в края на краищата в получаването на необходимата комбинация желани признаци, характеризиращи новия тип пчелни семейства.
Двата споменати метода на подбор обикновено се редуват в процеса на племенната работа: за получаването на нови комбинации от признаци, нов тип животни или пчелни семейства се прилага хетерогенен подбор, а за закрепването в потомството на наследяването на тази комбинация шш този тип — хомогенният.
В пчеларството подборът се прилага още недостатъчно широко, а това води до рязко снижаване на ефективността от племенната работа като цяло. Без правилно организиран подбор, както и без отбор, племенната работа не може да бъде успешна. За това е необходимо да се отдели най-сериозно внимание на организирането на изолирани оплодни пунктове и внедряването в практиката на племенната работа на инструменталното оплождане на майките, като най-ефективен мегод за контрол над съешаването им с търтеите.
Промишлено кръстосване на пчели от различни породи. Работата по търсенето на най-ефективни варианти на промишлени кръстоски за конкретните природно-климатически условия понастоящем забележимо се активизира.
Промишленото кръстосване се базира на използването на ефекта or хетерозиса при междупородните кръстоски I поколение, а така също на съчетанието на ценните качества на кръстосваниie породи. Неговата ефективност и прели всичко продуктивността на семействата-кръстоски I поколение в значителна степен зависят и от нивото на селекцията, на кояго са подлагани до това кръстосване съответните породи.
При всеки вариант на поомишлено кръстосване (независимо от гоьа, какви породи участвуват в него) е недопустимо получаването на кръстоски II и следвали поколения, тъй като те значително отстъ., ват по продуктивност и други качества на кръстоските 1 поколение във връзка с прекратяване на действието на хетерозиса. Понастоящем някои майкоразвъдни стопанства произвеждат майки, даващи пчели- кръСтоски I поколение, обаче в повечето случаи такава работа се налага да се организира непосредствено на пчелина. Затова в пчелина трябва да се внесат или необходимият брой неоплодени майки от другата, интересуваща пчеларя порода, или неголям брой (2—3) оплодени майки от същата порода и Да се организира отглеждане на неоплодени майки от тях. Не- оплодените майки от внесената порода се придават в основните семейства, в отвод- ки или нуклеуси и те се съешават с тър- теи от породата, отглеждана на дадения пчелин. След това се репродупнрат пчели- кръстоски първо поколение.
Ако в течение на същата година не се удаде да се сменят местните майки във всички семейства и отводки, то тази работа е необходимо да се извърши на следващата година. В такъв случай обаче отглеждането на търтеи за кръстосване с младите майки може да става само в семействата с местни пчели, като не се допуска отглеждането им в семействата-кръстоски и в семействата с внесени майки.
Когато възрастта на майките в семействата-кръстоски I поколение достигне 2 години, е необходимо те да се сменят с млади.
За да има на пчелина непрекъснато само семейства-кръстоски I поколение, се прилага един от следните методи:

1.    Младите майки от нужната порода сй отглеждат само от майки, получени от май- коразвъдно стопанство, а търтеите — само в специално запазени за това семейства от онази порода, която но-рано се е отглеждала на пчелина, като не се допуска отглеждането им в семейства-кръстоски. Целесъобразно е на един от отдалечените пунктове да се организира оплоден пункт и да се отглеждат в него, в качеството на бащини, само пчелни семейства от отглежданата по-рано порода (най-често местната), а в нуклеусите да се придават младите неоплодени майки от внесената порода. Това ще позволи непрекъснато от година на година да се получават млади оплодени майки от вносната порода, съешили се с местните търтеи и репродуциращи пчели- кръстоски I поколение, а след това да се изпилзват за смяна на старите майки и за сформиране на отводки.
2.    Опитите на Института по пчеларство (СССР) показват, че семействата-кръстоски I поколение от кръстоските на местната млада майка с търтеи от вносната порода (реципрочно кръстосване) по своята ценност не отстъпват на кръстоските III поколение от описаното по-горе кръстосване. Затова за тяхното непрекъснато получаване може да се използва променливо кръстосваме, тъй като благодарение на партогенеза- та в пчелните семейства-кръстоски I по коленпе се отглеждат чистопородни търтеи от същата порода, от която е и майката. По-нататък, когато всички семейства ще станат кръстоски I поколение и ще е необходимо да се подменят в тях старите майки, се постъпва по следния начин:
От високопродуктивните пчелни семейства местна порода, докарани от друг пчелин, се отглеждат майки-дъщери и с тях се сменят старите майки във всички семейства- кръстоски III поколение. Тези майки ще се съешат с търтеи от вносната порода и ще репродуцират пчели-кръстоски I поколение от реципрочно кръстосване. По такъв начин след още 2 години се сменят всички стари майки с млади от вносната порода и т. н.
Промишленото кръстосване, както беше казано, не само позволява да се използва ефектът от хетерозиса, но и дава възможност да се обединят ценните качества на изходните породи (напоимер миролюбието и високата активност при търсене на източници на нектар на кавказките пчели със студоустойчивостта на средноруските и т. н.) Този метод обаче е необходимо да се провежда планомерно, като не се допускат безпорядъчни кръстосвания и появяване на кръстоски II и следващи поколения.
Очевидно, племенната работа се явява най-ефективно в икономическо отношение средство за повишаване продуктивността на пчелните семейства и производителността на труда на пчеларите.