Съществуват няколко метода за определяне сортовете мед: органолептнчен, чрез електропроводимост и поленов анализ. Органолептичният използва като критерии цвета, аромата и вкуса на меда и това определение може да се приеме за условно.
Електропроводимостта на меда също не можем да приемем като показател за точност, тъй като съобщенията на авторите, работещи в тази насока, са противоречиви. С най-голяма точност видът на меда може да се определи чрез поленовня анализ въз основа на установените в меда поленови зърна. Първите микроскопски изследвания на меда са направени от швейцареца Пфистер през 1895 г.
През 1960 г. А. Маурцио (Швейцария) предложил следния метод за поленов анализ на меда: взема се 10 г мед и се разтваря в 20 мл дестилирана вода. Разтворът се нагрява на водна баня до 45°С. След това се центрофугира 10 мин. при 3000 оборота в минута. Утайката сс залива с 10% КОН, докато се покрие, центрофугира се отново и течността се отлива. Утайката се изсушава при 35°С и се включва в глицерин-желатин. Вместо КОН може да се използува 95°С етилов алкохол. При тези препарати се запазва както обвивката, така и структурата на полепените зърна.
Доскоро у нас не бе правен поленов анализ на меда. През 1963 г. започнахме да приготовляваме еталонни препарати от цветен прашец на медоносни растения и изучавайки формата и строежа на поленовнте зърна, да правим поленов анализ на отделни видове мед. Приготовляването на еталонен микроскопски препарат от пресен цветен прашец на дадено растение става, като върху часовниково стъкло прашецът се залива с етер за отстраняване на мазнините, след което се включва в глицерин-желатин. Покрива се с канадски балсам или с парафин и се получава траен препарат.
Сега в Катедрата по систематика на растенията и растителната география при Ботаническия факултет на Софийския университет се извършва поленов анализ на меда. Лабораторията към катедрата разполага с еталонни препарати от поленови зърна на различни видове растения, повечето от които са медоносни, както и с албум от табла с микроснимки на поленови зърна.
Траен препарат от мед се получава, като към 10 г мед, затоплен на водна баня до 45°С, се прибавя 20 мл дестилирана вода. Разтворът се центрофугира 3—5 мин. при 2500—3000 оборота в минута, след което течността над утайката се отлива. Взема се капка от утайката и се нанася върху предметна, стъкло на повърхност 1 —1,5 кв. см. Изсушава се при 35—40°С, включва се в глицернн-желатннова капка и се покрива с покривно стъкло.След покриване с парафин или канадски балсам се получава траен препарат. Оцветяването на тюленовите зърна в пчелен мед става, като се центрофугира воден разтвор на мед и капка от утайката се включва във втечнен и предварително оцветен глицерин-желатин. Оцветяването може да стане и като към капката от утайката се прибави капка основен фуксин и се включи течен глицерин-желатин. След покриване с парафин препаратът е готов. При тази обработка на поленовите зърна обвивката и структурата им се запазват. Поленовнте зърна остават светли.
Броят на поленовите зърна в отделните видове мед е различен, като понякога може да надмине 16 000 в 10 г мед. За монофлорен се смята този мед, в който поленовите зърна са от един вид растения. На практика е възприето за монофлорен да се смята този мед, в който броят на поленовите зърна от един вид цвят трябва да надминава 50% от общия брой на поленовите зърна в седимента.