Неприятели на пчелите са някои насекоми, птици и бозайници. Те вредят на пчелните семейства, като убиват или изяждат отделни пчели, хранят се със запасите от мед и прашец в кошера, по-вреждат восъчните постройки или паразитират върху личинките и възрастните пчели. Щетите, които пчелните семейства понасят, зависят от броя и вида на неприятелите, сезона, силата на семействата и умението на пчеларя да ги предпазва и подпомага. По-важни неприятели са акарите, причиняващи вароатозата, пчелната въшка, восъчните молци, пчелният вълк, осите, стършелите, мравките и др. От птиците най-опасен е пчелоядът, по-малко вредни са сивата сврака, врабчето и лястовицата, от бозайниците - мишките и мечката. Вароатозата е опаразитяване на пчелите и пилото, което се предизвиква от акара Varroa Jacobsoni. За пръв път този неприятел е бил открит през 1904 г. от Jacobson по пчелите на остров Ява и е описан от холандския специалист Oudemans. След Втората световна война причинителят на вароатозата се разпространява във всички страни на Югоизточна Азия, в които живее индийската пчела. През 1964 г. той е открит в СССР, а през 1967 г. и у нас. Не е известно кога и по какъв начин този паразит е пренесен в нашата страна. След откриването му в продължение на няколко години той се размножи масово и взе застрашителни размери. Сега е установен във всички окръзи на страната. През първите 2-3 години след проникването на акарите в кошера заболяването почти не се забелязва, тъй като пчелите имат сравнително непроменен външен вид и продуктивност. През следващите години те се размножават в геометрична прогресия и когато 20-30% от пчелите в семействата бъдат опаразитени, семействата бързо се изтощават и ако не им се окаже помощ, загиват. Диагнозата при вароатозата се поставя лесно, тъй като акарите се забелязват с просто око по живите и умрелите, паднали на дъното пчели, по търтеите и по личинките и какавидите главно на търтеите. �-енският акар има напречно елипсовидно плоско тяло, дълго 1,1 mm и широко 1,6 mm, с тъмнокафяв цвят и 4 чифта крачка. Вароа паразитират между сегментите на коремчето, по гърдите и понякога по краката на пчелите. През размножителния период проникват в килийките с пило, запечатват се едновременно с личинките и снасят 2-5 сферични прозрачни яйца, от които след 2 дни се излюпват ларвите на паразита от двата пола. Те се хранят с хемолимфата на личинките и какавидите на пчелите; за 7 дни достигат полова зрелост и се оплождат преди излюпването на пчелите. Мъжкият акар е по-малък от женския, има кръгла форма и сиво-кафяв цвят. Мъжките умират скоро след съешаването, така че от килийките излизат само женските оплодени акари. Те се движат бързо по питите и по стените на кошера. Преминават по телата на работничките и търтеите, за да се хранят с тяхната хемолимфа. Установено е, че при слаби семейства паразитите се размножават много по-бързо и че обикновено първите им ларви се откриват от търтеите. Този факт показва, че този паразит предпочита по-ниска температура от температурата в едно силно пчелно семейство. Високата температура и интензивното размножаване на пчелите през летните месеци намаляват живота на акарите до 2-3 месеца през този период, докато родените през есента живеят 6-8 месеца. По възрастните пчели могат да се открият 6-8 акара, по личинките и какавидите на пчелите работнички - до 12, а по търтеите - до 20. Опаразитените пчели се изтощават вследствие на загуба на хемолимфа, а производителността им силно намалява. През зимния период паразитите безпокоят пчелното семейство, пчелите консумират повече храни, преждевременно се пълни чревният им канал с екскременти, вследствие на което се появява диария. Из-люпените пчели от слабо опаразитено пило са дребни и със слаба жизнеспособност. От силно опаразитеното пило се излюпват нежизнеспособни пчели с неразвити крила, с деформирани глави и крака. Те падат на дъното на кошера и биват изхвърляни навън от другите пчели. В края на лятото и през първата половина на есента паразитите усилено се размножават. По това време почти няма търтеево пило и те паразитират върху работническото. Излюпените млади есенни пчели са негодни и биват изхвърляни навън. Семействата бързо отслабват и загиват. Засегнатите търтеи загубват оплодителната си способност, а опаразитената майка обикновено остава неоплодена. Засега няма абсолютно сигурни средства за водене на борба срещу вароатозата. Както у нас, така и в СССР и други страни са изпитани най-различни средства за унищожаване на акарите. В нашата страна широко се използва препаратът вароазин (комбинация на параформалдехид и фенотиазин). Лекуването с този препарат е най-добре да се провежда късно през есента, когато в кошерите няма пило, или рано през пролетта (март). Третирането трябва да се извършва привечер, след прибиране на летящите пчели, при външна температура между 14-28° С. За опушване се използва обикновена пушалка, като към върха се заварява сплесната тръбичка, дълга 15-20 cm, необходима да въведе пушека навътре под пчелните пити в гнездото. През пролетта семействата се третират два пъти през 8-9 дни, а през есента - 4-5 пъти през интервал от 3 дни. За силните и средните по сила семейства се препоръчват до 3 таблетки, а за слабите - от 1 до 2. Преди третирането на дъната се поставя амбалажна хартия, която сутринта внимателно се изважда и падналите на нея акари се събират и се изгарят. Извършените опити за установяване продължителността на живота при акарите извън пчелното семейство показват, че в празни кошери те могат да преживеят 7 дни; на черни и светли пити - 6-7 дни; в открито пило - 15 дни; в запечатано пило - 32 дни; на трупове на пчели, търтеи и какавиди - 11 дни. Следователно извън кошера акарите запазват своята жизнеспособност до 32 дни, през което време представляват опасност за заразяване на здравите семейства, Установено е при това, че те реагират отрицателно на светлината, като припълзяват до кошера и се крият в цепнатините му, в дъната на килийките, под нечистотиите и труповете на какавиди, пчели и търтеи. Особено опасни за заразяване на пчелните семейства са изхвърлените от пчелите опаразитени трупове на умрели търтеи, пчели или какавиди, а също използването на пити и кошери от умрели от вароатоза семейства без предварителна дезинфекция. Тъй като паразитите запазват своята жизнеспособност извън кошера и в кошера, в който семействата са умрели повече от месец, за тяхното пълно унищожаване е необходимо да се провеждат комплексни ветеринарно санитарни мероприятия. За обработка на кошерите, питите, инвентара и терена на пчелина се използва метилбромид или сероводород, а повърхността на почвата се обгаря с огън, като се обръща особено внимание на местата, където са били кошерите и в близост с тях. Тези мероприятия трябва да се провеждат и преди снемане на карантината от заразените пчелини. Пчелната въшка (Braula соеса) е безкрило насекомо, достигащо на дължина 1,7 mm, а на ширина - 1 mm, с червеникавокафяв цвят на тялото. Според описанието на д-р Христов на главата на паразита се намират хоботче, две малки тричленни пипала (антени) и двойка очи. Движението се извършва чрез 3 двойки крачка. Последното стъпално членче на всеки крак има приспособления за закрепване, състоящи се от по две окосмени папилки и едно гребеновидно образувание с 25-29 зъбчета. Тялото е покрито с власинки. Пчелната въшка не е кръвосмучещо насекомо, а е сътрапезник на пчелите и майката и по-рядко на търтеите в пчелното семейство. С гребеновидните си образувания тя дразни основата на хоботчето на пчелата. В резултат на дразненето на върха му се отделя капчица мед или пчелно млечице, което веднага се всмуква от пчелната въшка. Това постоянно дразнене на пчелите ги изтощава и те не могат да хранят добре пилото, то намалява и семейството отслабва. Безпокоенето на майката се отразява на нейната яйценосна дейност и пилото също намалява. По майката се срещат най-голям брой паразити, които може да причинят смъртта й. �-енските индивиди след оплождането снасят по 5-8 яйца, като ги залепват върху восъчните запечатки на меда и пилото или по стените на килийките. При температура 30-34° С след 6 дни от яйцата се излюпват ларви, които се хранят с восък и прашец, като образуват ходове в самите запечатки. След 45-49 дни те се превръщат в какавиди, а след още 12 дни - във възрастни насекоми. Целият цикъл на развитие продължава около 65 дни. �-енските какавиди достигат полова зрелост за около две седмици, оплождат се и започват да снасят яйца. Мъжките индивиди са по-дребни от женските. Най-голям брой паразити в семействата има през юли-август, през септември-октомври броят им намалява и най-малко са в края на зимата и началото на пролетта. Тъй като пчеларите обикновено не водят организирано борба срещу пчелната въшка и не дооценяват загубите, които тя причинява, през последните години паразитът обхвана голям брой пчелни семейства почти във всички райони на страната. За намаляване на загубите и за ликвидиране на паразита е необходимо да се води организирано и постоянно борбата срещу него. Преди всичко трябва да се вземат мерки за ограничаване на разпространението му. За тази цел рано през пролетта трябва да се разпечата запечатаният мед в пчелните гнезда, а запечатките да се събират внимателно и веднага да се претопят за восък. При даване на пити с мед той също трябва предварително да се разпечатва и да се напръсква с хладка вода. Старите пити трябва да се извадят още през есента и в началото на следващата пролет от кошерите и да се предадат за претопяване. Извадените при зазимяването пити, а също и магазините трябва да се съхраняват така, че през зимата ниските температури в складовото помещение да достигнат под -10° С. При такава ниска температура загиват както възрастните паразити, така и техните яйца и ларви. За унищожаване на паразитите в пчелните семейства са изпитани различни препарати. Най-сигурни засега се оказаха фенотиазинът и нафталинът. Фенотиазинът се използва за опушване на кошерите, като пушалката трябва да бъде чиста от сажди и да има приспособление за вкарване пушека навътре под питите (както при вароатозата). В пушалката е най-добре да се използват добре разгорели се дървени, въглища. Върху тях се поставят обикновено две дози (6 g) фенотиазин, увит в хартия, след което пушалката се раздухва, докато фенотиазинът се запали. Това се познава по излизането от нея на сиво-бял плътен пушек. В продължение на 1-2 min в кошера се вкарват 30 струи пушек, а след това по същия начин се подпушва съседният кошер. След 3-4 min подпушването се повтаря. Третирането по този начин може да се повтори няколко вечери подред. За предпочитане е то да се извършва вечер при температура 10-14° С. При висока температура (над 20° С) ефектът намалява. След 7-10 дни подпушванията се повтарят. Падналите на дъната на кошерите акари се събират и се изгарят. Най-подходящо време за третиране на пчелните семейства са август и септември, а през пролетта - март и април. Нафталинът може да се използва при по-високи температури (над 18 С). В зависимост от силата на семейството се използва 10-15 g нафталин, като се поставя върху хартия на дъното за една нощ. Рано сутринта хартията с нафталина заедно с падналите върху нея упоени паразити се изважда и се изгаря на открито място, тъй като нафталинът е избухлив и може да предизвика пожар или обгаряне. Нафталинът може да се поставя и върху горните летвички на рамките, върху марля или гъста мрежа за едно денонощие. На другата сутрин дъната се изваждат, падналите насекоми се събират и се изгарят. През 15-20 дни третирането се повтаря. Напоследък за борба срещу акарите и пчелната въшка се използва антивар. При третирането с фенотиазин и нафталин входовете на кошерите се намаляват, дъната трябва да бъдат вдигнати и добре прилепнали във фалцовете, пукнатините по стените на кошерите - добре запушени. Отгоре кошерите трябва да бъдат добре затоплени и затворени. Трябва да се внимава да не се предизвика кражба между пчелите. Восъчният молец е малка сиво-бяла пеперуда. От съществуващите 4 вида восъчни молци най-опасни за пчеларството са големият (Galleria mellonella) и малкият (Achroia grisella) восъчен молец. Самите пеперуди не вредят на пчелното семейство, тъй като не се хранят поради липса на устен апарат и живеят 15-20 дни. Срещат се навсякъде, където се отглеждат пчели. Вредата се причинява от ларвите на молеца. Восъчният молец се размножава чрез яйца, които женската пеперуда след оплождането снася, като ги залепва за стените на килийките на восъчните пити, по рамките, цепнатините на кошера и във восъчните отпадъци, намиращи се на дъното на кошера. От една двойка пеперуди се получават около 2000 яйца. При температура 30-35° С от яйцата след 10 дни се излюпват белезникави ларви, които се движат доста бързо и се намират главно близо до дъната на килийките в средостението на питите. Хранят се усилено и бързо нарастват. Ларвният стадий при тях продължава 30 дни, но може да се удължи при понижаване на температурата, а под 10° С развитието им се преустановява. Една ларва консумира около 0,4 g восък. Най-добре ларвите се развиват в старите пити, тъй като използват за храна и натрупаните в тях кожички, останали от линеенето на личинките при отглеждането на много поколения пило. При появяването на голям брой ларви те бързо унищожават питите, особено ако са в складови помещения. Ако не се вземат навреме мерки, за сезон те могат да унищожат в склада напълно стотици пити, които стават негодни дори и за претопяване за восък. В пчелните гнезда ларвите също повреждат питите, като разрушават дъната на Килийките и по такъв начин вредят на пилото. От повредените килийки се излюпват пчели с дефекти. В слабите пчелни семейства и особено в тръвните ларвите могат да предизвикат откъсване и свличане на питите с мед и .пило. Пчелните семейства сами трудно се справят с гъсениците на молеца, особено когато гнездата са прекомерно разширени и част от питите не се покриват от пчелите. Същото нещо се получава, когато дълго време зад преградните дъски се оставят празни стари пити. Оставяне на пити в празни кошери на пчелина през лятото не бива да се допуска, защото те не само ще бъдат напълно унищожени от ларвите на молеца, но ще станат инкубатор на голям брой нови пеперуди, които ще навлязат в складовите помещения и кошерите с пчели, където ще продължат масово да се размножават. След като завършат своя стадий на развитие, ларвите какавидират, като си изпридат малки бели пашкулчета както в питите, така и по летвичките на рамките и дори по стените и дъното на кошера. Какавидният стадий продължава около 20 дни, но при понижаване на околната температура може да се удължи. Целият цикъл на развитие продължава 60-65 дни. От пашкулчетата изхвръкват новите пеперуди, които дават началото на ново многобройно поколение. През активния пчеларски сезон (от март до октомври) восъчният молец може да даде 3-4 поколения. При по-масовото му появяване гъсениците на тези поколения могат да унищожат всички пити в складовите помещения независимо от броя им. По такъв начин се нанасят големи загуби, защото се унищожават ценна суровина и трудът на поколения пчели. Борбата срещу молеца се води, като периодично се проверяват питите в склада и при поява на ларви той се опушва чрез изгаряне на сяра (50 g на 1 m3). Сярата се поставя, в широки глинени съдове върху добре разгорели се въглени. Помещението трябва да бъде добре затворено (вратите и прозорците по краищата се облепват с хартия). Съдовете със запалена сяра трябва да са под питите, като се вземат мерки против възникване на пожар. Помещението се проветрява след едно денонощие. Дезинфекция може да се извърши и с формалин, като се използва по 50 ml на m3 от помещението.То се подготвя, както и при опушването със сяра. Формалинът се поставя в открит съд. Процедурата се провежда още два пъти през 10-15 дни. За предпазване от поява и развитие на молеца трябва да се поддържат силни пчелни семейства, да не се оставят пити с празни кошери или на открито. Складовите помещения трябва да бъдат сухи, хладни и проветриви. Там, където е възможно, в тях трябва да се създава постоянно въздушно течение чрез поставяне на гъста мрежа на част от прозореца и вратата. В помещение с постоянно въздушно течение пеперудите не влизат и не снасят яйца. Питите трябва да са подредени на станоци или в плътно затварящи се шкафове на разстояние поне 2 cm една от друга. За предпазване на питите в склада може да се използва нафталин, който се поставя върху хартия над или под питите. За тази цел се препоръчва и цвят от лавандула, чийто аромат действа отблъскващо на пеперудите. През студените зимни дни, когато външната температура спадне под -10° С, вратите и прозорците на складовите помещения се отварят напълно за няколко часа. Ако няма такава възможност, всички восъчни материали се изнасят навън. Такива ниски температури унищожават молеца във всичките- му стадии на развитие. Питите стават лесно трошливи и трябва внимателно да се борави с тях. Според изследванията на д-р Р. Василев1 много ефикасно и лесно приложимо средство за борба с восъчния молец както в кошерите, така и в складовите помещения е препаратът фостоксин. Той се използва, като в шкаф с пити се поставят 2 таблетки. След 10-15 дни се поставят още 2 таблетки. При нападнати кошери пчелите се изваждат, като на мястото на техния кошер се поставя чист дезинфекциран кошер, зареден с необходимия брой пити с храна. Пчелите се смитат с пчеларска четка пред входа на новия кошер, а питите се връщат обратно. Питите с пило се преглеждат внимателно и намиращите се в тях ларви на молеца се унищожават, след което се поставят обратно при пчелите. При малки количества пило се вземат само пчелите. На дъното на нападнатия кошер се поставя една таблетка фостоксин. Входът и пукнатините по кошера се запушват добре. След 10-15 дни се поставя втора таблетка. Една седмица след това питите се изваждат, почистват се и се проветряват. Дъното на кошера се почиства добре. В складове за вощина препаратът може да се приложи, като върху вощината на различни места се поставят 10-15 таблетки на 1 t и отгоре се покрие добре с непромокаемо (гумирано) платнище. Тъй като препаратът не действа върху яйцата, необходимо е процедурата да се повтори след 2 седмици. Пчелният вълк (филантът) е хищно, единично живеещо насекомо, което по външен вид наподобява осата. Има добре развити челюсти и жило. Храни се с нектар и сокове от цветята. Среща се около пчелините, разположени на припек терени и песъчлива почва. Прави гнездата си в земята, като изравя дупки и изхвърля пръста на малки купчинки до техните отвори. Гнездата имат общи или отделни входове. �-енското насекомо след оплождане снася по едно яйце в 8-10 и рядко в повече гнезда. Яйцата биват снасяни в труповете на убити от филанта пчели, които служат за храна на излюпените ларви. �-енските филанти летят около пчелините и улавят завръщащите се от събиране на нектар пчели. Чрез ужилване или прегризване на главата пчелата бива парализирана. Показалата се на хоботчето капка нектар се всмуква от хищник, а трупът на пчелата той отнася в своето гнездо за храна на ларвите. При масово намножаване се образуват големи колонии от този неприятел, който е в състояние да унищожи голям брой летящи пчели. Разположените в такива места пчелни семейства имат забавено развитие и нисък медобер въпреки благоприятните природни условия. За водене на борба срещу филанта се препоръчва разораване на терена, където се намират гнездата му, или заливането им с отработено от двигатели с вътрешно горене масло, примесено с 5% хлорофокс или хексахлоран, както и пренасяне па кошерите временно на друго място при масовото му появяване. Осата е на всички познат неприятел на пчелите. Тя живее в малки семейства, като устройва гнездата си под покривите и стрехите на различни постройки, в празни кошери или в земята. Осите имат жълт цвят на тялото, което е малко по-тънко и по-дълго от тялото на пчелата. Имат добре развити челюсти и жило. Възрастните, насекоми се хранят със сладки сокове от цветовете на растенията и плодовете, но обичат и меда. Стремят се да влязат в кошерите и да се на-смучат с мед. Особено нападателни стават през втората половина на лятото и есента, когато отглеждат поколение майки, които ще останат да зимуват. Ларвите за майки осите хранят обилно със сладка храна. Тъй като летят при по-ниски температури от пчелите до късно през есента, влизат в кошерите, за да вземат мед. Понякога нападат пчелите и извън кошера, като ги убиват с челюстите си и жилото. Най-лесно борбата срещу осите се води през пролетта, като се унищожават гнездата им и презимувалите майки. Това трябва да се извършва вечер и внимателно, защото ужилванията от оси са доста болезнени. Гнездото се обхваща с парцал и се смачква заедно с ларвите и възрастните насекоми. Когато гнездата са между обшивка от дъски или под ламперията на сградата, проследява се къде е входът на гнездото и сутринта рано към входа се закрепва с габърчета найлонов плик така, че излизащите оси да влизат в него, след това с почуквания върху дъските осите се раздразват и навлизат в плика. Събраните в него оси се смачкват на място. Ако гнездото е в земята, унищожаването се извършва късно вечер с факла, напоена с петрол или нафта. Факлата се запалва и се поднася близо до изхода на гнездото, след това осите се раздразват с пръчка, като се бърка с нея в отвора. Излезлите оси се насочват към светлината на факлата, попадат в пламъка и изгарят. Друг начин за борба, когато се появят масово на пчелина, е на няколко места да се поставят бутилки с широки отвори или буркани, запълнени до 1/3 с разреден винен оцет. Миризмата на оцета привлича осите, те попадат в течността и се давят в нея. За същата цел може да се използва примамка от смляно месо, смесено с парижка зеленина или друга отрова. До примамката не трябва да имат достъп хора или домашни животни. Стършелът е едро хищно насекомо, оцветено жълто и кафяво. Устройва гнездата си главно в хралупите на дърветата, в дупки по сухите стъбла и на други места. Както и при осите, така и при стършела презимуват само единични майки, като през пролетта сами развиват свои малки семейства. За храна на ларвите стършелите пренасят умъртвени от тях насекоми, между които и пчели. Стършелът убива пчелите с челюстите си или жилото. Той ги напада по цветовете на растенията, когато събират сладък сок от някои плодове или на входа на кошера. Убитата пчела стършелът обхваща с краката си и отлита с нея. Воденето на борбата срещу този хищник е както при осите. Трябва да се има предвид, че ужилванията от стършелите са много болезнени и опасни, затова трябва да се вземат предварително необходимите предпазни мерки. Особено опасни са ужилванията за хора, страдащи от сърдечни заболявания, и за свръхчувствителните на пчелна отрова. Мравките са познати насекоми, които живеят в големи семейства и изграждат своите гнезда в земята или над нея. Заради меда те влизат в кошерите и силно безпокоят пчелите. Някои хищни мравки нападат откритото пило и яйцата на пчелите, а не са редки случаите, когато нападат отделни пчели и с челюстите си пробиват коремчето на пчелата и изяждат съдържанието му. Често заради топлината на кошера мравките устройват гнезда над покривните дъсчици или в кошера в затоплителните материали зад преградната дъска, а при слаби семейства дори и в пчелното гнездо. Там, където устройват гнездата си, те внасят сламки, клечки, пръст и др., като замърсяват кошерите, вземат мед и дразнят и безпокоят пчелите. Силно нападнатите семейства загиват или напускат кошера. Като неприятели на пчелите в литературата са описани три вида мравки: Горска мравка - при нея женските индивиди имат кафяво-жълто-червен цвят, а мъжките индивиди са черни. Градинска мравка - разпространена е в цялата страна. Работничките са черно-кафяви, като челюстите и крачката им обикновено са червеникави. Смята се, че тя е най-опасният неприятел на пчелите. Домашна мравка - индивидите на този вид са дребни и са оцветени в жълто или жълто червеникаво. Тези три вида мравки при масово размножаване могат да изнесат меда от крайните пити, а при по-слабите семейства да ограбят всичките им запаси. За да се избавят пчелните семейства от тези досадни неприятели, в пчелина трябва да се държат само здрави и добре боядисани кошери. Евентуално образуваните в гнездата или в кошерите мравуняци трябва да се изчистват своевременно, като през няколко дни се проверяват тези кошери. Мравуняците, намиращи се около пчелина, трябва да се унищожават, като се разкопават и се поливат с петрол, нафта, отработено машинно масло, вряща вода и др. или се посипват с линдан или друг инсектицид. В пчеларската литература са описани редица други мерки за борба и предпазване на кошерите от мравки. Някои препоръчват използването на отровни примамки, които се приготвят чрез смесване на разреден с вода мед или захарен сироп с 6-8% парижка зеленина, натриев арсенит или друга подходяща отрова. Примамката се поставя в кутийки, покрити с гъста телена мрежа, за да могат да имат достъп до отровата само мравките. Кутийките се поставят под кошерите и на пътеките на мравките във и покрай пчелина. С успех може да се използват някои отблъскващи мравките миризми, като слънчогледово олио, доматени стъбла, стъбла от червен лук, клонки от пелин и др. С тях се натриват дъната на кошерите или се поставят под тях. Когато мравките са влезли в кошера, стъблата от пелин, лук или домати може да се поставят временно в кошера. В случай че взетите мерки не предотвратяват нападението от страна на мравките, най-добре е пчелинът да се измести на друго подходящо място на разстояние, по-малко от 5 до 6 km. При избор на ново място за пчелина трябва да се внимава наоколо да няма мравуняци. Пчелоядът е прелетна птица, която долита у нас в началото на май на големи ята от Южна Африка. През октомври отлита обратно. Той прави гнездата си в земята, като подбира места, пресечени от реки и долове със стръмни брегове и рядка дървесна растителност. В бреговете прави дълбоки до 2 m дупки, завършващи в края с разширение, в което устройва своето гнездо. У нас по-масово се среща по бреговете на Дунав и Марица, по Черноморието и на други места, като се заселва на неголеми ята. Крилата на пчелояда отгоре са тъмночервени, а отдолу - пепеляво сиви, коремът му е зеленикаво сив, гушката е златистожълта, главата отгоре е бакърено кафява, а отпред е зелена. Има дълга, остра и леко извита надолу човка. На големина е колкото скореца и издава специфични звуци. Той се храни с жилещи насекоми, предимно пчели, откъдето вероятно е получил името си. Пчелната отрова не му действа, поради което един пчелояд може да унищожи дневно стотици летящи пчели, които хваща във въздуха при летеж. При лошо време пчелоядите на ята нападат пчелините, като хващат пчелите на входа на кошера. При масовото им появяване за кратко време пчелоядите могат да унищожат голяма част от летящите пчели на един средно голям пчелин. Пчелоядът няма много неприятели, затова бързо се размножава. �-енският снася 5-8 яйца и след 20 дни от тях се излюпват малките. �-енската снася още веднъж яйца, които се излюпват без мътене поради топлото време и равномерната температура в гнездата. По такъв начин от една двойка през лятото се получава ято от 15 до 20 пчелояда. За изхранването на един пчелояд са необходими 30 000- 40 000 пчели, т. е. колкото са пчелите на един разборен кошер. По такъв начин пчелоядите нанасят щети на пчеларството за десетки хиляди левове от загубата на пчелни продукти и за милиони левове поради лишаването на насекомо опрашващите се култури от опрашители. Борбата срещу пчелояда се води чрез избиването му по всяко време с огнестрелно оръжие. Най-добри резултати се получават, когато борбата се води по време на люпенето, от края на май докъм 20 юни. За целта вечер, след като се приберат в гнездата си възрастните птици, в дупките се втикват парчета плат, напоени със серовъглерод, и се запушват добре с пръст. Някои автори препоръчват пчелоядите да се хващат с рибарски въдици, като за стръв се използват живи търтеи. Пред пчелина се поставят колове, на които хоризонтално се обтяга тънка полиетиленова нишка на височина 2 m. На нея се връзват отвесно голям брой къси нишки с прикрепени на върха малки въдички с живи търтеи. Описан е и прост капан за хващане на пчелояди. Той представлява ламаринена тръба, дълга 32 cm й широка 18 cm. В краищата на тръбата през малки дупчици се прекарва тел, към който са прикрепени по една тенекиена клапа. Клапата се отваря навътре и позволява на птицата да влезе, но не позволява излизането й. Капанът се поставя в дупката на гнездата на пчелоядите, когато те мътят и отглеждат малките си. Това се познава лесно, защото те носят в човките си насекоми, за да хранят своите малки. Сивата сврачка е малка, но лакома хищна птица, която се храни с насекоми, в това число и с пчели. Характерно при нея е, че в •сравнение с тялото главата й е голяма. Има къса, дебела човка с наддадена и закривена надолу горна част. По гърба мъжките имат пепеляво сиво оперение, по коремчето и долната страна на крилото то е бяло, а отгоре крилете са черни. Опашката също е черна. �-енските са по-еднообразно оцветени. Особеното при тази птица е, че след като се нахрани, тя продължава да лови насекоми, като излишните набучва на бодли и шишове по дърветата или ги натрупва като запас в разклоненията на клончетата на дърветата и на други места. Други птици, които между другите насекоми използват за храна и пчели, са врабците, лястовиците и др. Врабците по време на отглеждането на своите малки кацат на прилетната дъска на кошера и оттам улавят пчели, които след умъртвяване пренасят в гнездата си. Лястовицата се храни главно с вредни насекоми - мухи, комари, пеперуди и др., но понякога хваща и летящи пчели. Тъй като тя за един сезон унищожава грамадно количество вредни насекоми, не бива да се смята за неприятел на пчелите. Мишките са също опасни неприятели на пчелите и на пчелните пити. Те могат да причинят голяма вреда както на пчелните семейства, така и на съхраняваните в склада пчелни пити. У нас вредят на пчелите обикновената домашна, полската и остро муцунестата мишка. Особено голяма вреда на кошерите нанасят полските мишки, тъй като след прибиране на храните от полето" през есента те се отправят към населените места и влизат в кошерите. През лятото, когато пчелите са в активно състояние и се движат навсякъде из кошера, мишките не се доближават дори до кошерите. Със захлаждане на времето през есента и образуване на пчелното кълбо пчелите вече са по-малко активни. При това положение входът на кошера остава незащитен. Части от питите също така остават незаети от пчелите (понеже са в кълбо). Тогава мишките влизат през входовете на кошерите и започват да гризат питите и да се хранят с труповете на умрели пчели, паднали на дъната на кошерите. В късна есен вече мишките правят гнезда в самите пити или отстрани в затоплителните материали и там зимуват. Заселилите се в кошера мишки прогризват питите, като правят ходове в тях, хранят се с мед и с пчели. Тяхното присъствие силно безпокои пчелите и нарушава нормалния начин за зимуване на пчелното семейство. Мишките освен че повреждат питите и унищожават част от запасите на пчелното семейство, но ги зацапват и придават неприятна миризма, която дълго време не изчезва. Такива замърсени и прогризани от мишки пити пчелите не поправят и не почистват, а майката не снася в тях яйца. Освен на пчелина мишките повреждат и унищожават пчелните пити, оставени в склада. Промъквайки се в склада, а оттам и в шкафовете или сандъците, в които се съхраняват питите с мед и цветен прашец и празните пити, те по същия начин, както и при кошерите, правят ходове през тях, като ги прогризват и се хранят с мед и прашец. Ако не се вземат своевременно мерки, мишките може да причинят големи загуби. Борбата срещу тях дава най-добър ефект само когато се води не само в склада или пчелина, а в цялото стопанство или района. Воденето на борбата срещу мишките може да се раздели условно на две: а) вземане на предохранителни мерки; б) непосредствена борба чрез унищожаване на неприятелите. Предохранителните мерки се свеждат до създаване на неблагоприятни за мишките условия. Преди всичко те не трябва да имат достъп до складовете с пчелни продукти, зърнени храни, овощия и др. За целта складовете трябва да бъдат добре построени, с плътно затворени врати и прозорци, а подът да бъде застлан с дъски, трамбувана глина или да е циментиран. При появата на дупки по пода или по стените, през които мишките влизат в склада, те трябва да се запушат добре с глина, в която има примесен пясък и парченца стъкло, за да не могат да я изгризват и да направят наново отвор. Из района на стопанството, особено наесен и през зимата, не трябва да се разпилява нищо, което може да служи за храна и примамка на мишките. За предпазване на пчелните семейства от мишки на пчелина трябва да се държат само здрави кошери, без пукнатини и с добре прилягащи дъна и капаци. Още към края на лятото на входовете на кошерите трябва да се слагат специални метални приспособления (миши предпазители), които не позволяват на мишките да се вмъкнат в кошерите през входовете. Мишките могат да се унищожават механично, като за целта се използват различни видове капани, които се зареждат с примамки - сланина, сирене, хляб, тиквено семе и др. Освен механично мишките може да се унищожат и с химични средства. Към разните примамки за мишки се слагат различни отровни съединения, като арсеникови, бариеви и др. Освен тях има и разни други препарати, които се продават по аптеките или се дават от ветеринарните лекари. Отрова за мишки може да се постави в ъглите на пода на складовото помещение през цялата година. За унищожаване на мишките се използват и някои бактерии, които причиняват масовото им измиране. Такава бактерия е причинителят на мишия тиф. Тя може да се употреби само с разрешение и под контрола на ветеринарните власти, тъй като е опасна и за човека. Добра работа за унищожаването на мишките вършат някои животни, като котката, таралежа и др. За успешната борба срещу мишките трябва да се търсят също съдействието и указанията на ветеринарния лекар. Мечката е голям любител на пчелния мед. Понякога тя влиза в пчелина, събаря кошерите от поставките, отваря ги и изважда питите от гнездата, поради което унищожава пчелните семейства. Нападенията извършва обикновено нощем. Среща се главно в Рила. Убиването на мечки е строго забранено. Ето защо пчелините трябва да се поставят по възможност близо до кошари, горски домове, вили или хижи, т. е. където по-често има хора.