При отглеждането на пчелни семейства понякога в тях се установяват ненормалности, като гладуване, търтовъчност, осиротяване, кражби, налитане, простудено пило, задушаване, прекалена влага, развитие на плесени и др. Всички те предизвикват измиране на пчели и пило, забавяне в развитието им, отслабване на семействата, а в отделни случаи и тяхното измиране. Отслабналите по този начин семейства са с намален имунитет и стават лесно податливи на редица заболявания. След заболяването им те стават източници на разпространение на болести и върху здравите и силни семейства. В крайна сметка боледуват или загиват много семейства, а добивите на пчелни продукти рязко намаляват. Значително намалява и опрашителната дейност на пчелите. Причината за появата и разпространението на ненормалностите при пчелните семейства са преди всичко пчеларите, и то предимно начинаещите и по - неопитните. Те недостатъчно добре познават биологичните изисквания на пчелните семейства и ненавреме откриват и вземат мерки за отстраняване на тези ненормалности. Това налага да се спрем накратко на по - важните от тях, да посочим техните признаци, последиците от тях и начина на отстраняването им. Гладуване. То е едно от широко разпространените ненормалности при пчелните семейства. Дължи се на недоброто запасяване на пчелните семейства с мед и прашец. Причина за това най - често е държането в пчелина на слаби семейства или вземането от медовите запаси на семейството повече от възможното. Оставените с малки количества мед пчелни семейства при подготовка за зазимяването изчерпват своите запаси и към края на зимата, ако не им се окаже своевременна помощ, те са обречени на гибел. Някои пчелари оставят в ранна пролет пчелните семейства с много малко хранителни запаси, като разчитат, че пчелите ще ги попълнят сами от рано цъфтящите медоносни растения. Поради неблагоприятното време това обикновено не става и от глад умират най - силните семейства, тъй като развитието при тях е по - интензивно. С напредването на пролетта се подобрява и времето и се увеличава броят на цъфтящите медоносни растения. Консумацията на храна обаче също значително се увеличава поради голямото увеличение на количеството на пилото. Минималните запаси по това време водят до гладуване на пчелите и недохранване на пилото. Крайният резултат е отглеждането на по - малко и по - некачествени пчели, а в отделни случаи и загиването на най - добрите пчелни семейства. От особено значение е т.нар. белтъчен глад (недостиг или липса на прашец) в края на зимата и началото на пролетта. Намерението на някои пчелари да заместят натрупалия се прашец със заместители не дава очакваните резултати и не е за препоръчване. Понякога се наблюдава и лятно гладуване на пчелите поради липса на нектароотделяне и особено, ако пчелинът стои цяла година на едно място. Причина за гладуване може да стане появата на кражба между пчелите. Последиците от гладуването понякога са твърде тежки, тъй като отслабват и загиват пчелни семейства. Отслабналите семейства стават лесно податливи за появата, разпространението и протичането на някои заразни болести по пчелите и пилото. Ето защо пчеларят трябва редовно да следи за количеството на хранителните запаси и при необходимост да извършва съответни подхранвания. Осиротяване и търтовачност. Осиротяването на пчелно семейство означава оставянето му временно или постоянно без пчелна майка. При нормално семейство, това може да се случи, когато пчеларят извършва невнимателно прегледа. Той може, без да забележи, да притисне и да смачка майката с някоя от питите, които изважда и връща в кошера. Осиротяване може да се получи и когато семейството извършва „самосмяна" на майката, ако излетялата на брачен полет майка по една или друга причина не се завърне в своя кошер. При зазимяването на стара майка, тя може да умре през зимата поради тежките условия на зимуване. Майката може да бъде унищожена и от пчелите крадци при силно нападение на нейното семейство. Осиротяване може да се получи и по други причини. Независимо от причините на осиротяване, пчелното семейство се стреми да излезе от това гибелно за него положение, като само си отглежда нова майка, ако в кошера има условия за това. Признаците за осиротяване са отслабналият летеж на пчелите от семейството и тяхното възбудено движение по прилетната дъска и предната стена на кошера и непрекъснатото влизане и излизане през входа. На такова семейство трябва веднага да се направи преглед. При подпушването и отварянето на кошера, пчелите по питите и по горните летвички на рамките трепкат с крила и повдигат нагоре коремчетата си. Чува се непрекъснато бръмчене на голямо количество пчели. Ако от осиротяването е минало доста време и пчелите са заложили спасителни маточници и са захранили личинки за майки в тях, тези признаци не се наблюдават. При прегледа на питите обаче никъде не се виждат яйца и млади личинки. Много е важно пчеларят навреме да открие осиротяването и да окаже помощ на семейството. Ако той дълго време не открие осиротялото семейство и не му помогне, това ненормално положение става причина и за поява в него на пчели търтовки. Те най - често се появяват рано напролет, ако майката е умряла през зимата. Такива пчели биват хранени с пчелно млечице (вместо липсващата майка). Вследствие на това хранене се дооформят техните яйчни тръбици и те започват да отделят неголям брой яйца. Тъй като тези пчели са неоплодени и не се съешават, те снасят само неоплодени яйца, от които се получават търтеи. Признак за наличие на пчели търтовки е преди всичко запечатаното пило с издути запечатки (търтеево). Не се намира нито една личинка, запечатана с гладка запечатка (за работничка). Снесените яйца обикновено са по няколко в килийка и са залепени не за дъното, а за стените на килийките. Често могат да се видят снесени яйца и в килийките с цветен прашец. Изпавянето на такова семейство в ранна пролет е доста трудно и икономически неизгодно. Най - добре е то да се ликвидира, като пчелите му се унищожат, тъй като и без това малко ще живеят. Запечатаното търтеево пило се подрязва, като се отделят капачетата на килийките с остър нож. Откритото пило се напръсква с пулверизатор със студена вода, след което питите се дават по 1 - 2 на други семейства за почистване. При съмнение за заболяване (вароатоза и др.) питите без почистване се претопяват за восък. При поява на търтовъчни семейства с пчели търтовки през лятото и началото на есента и при условие, че пчеларят навреме забележи това, те може да се спасят. Това не може да стане чрез предаване на майка или зрял маточник по обикновен начин, защото пчелите са враждебно настроени и неминуемо (въпреки предпазните мерки) при първа възможност ще ги унищожат. От друга страна, понеже през този период семействата имат имат много пчели и храна, голяма част от тях бързо се превръщат в търтовки и за кратко време запълват 5 - 6 пити с неоплодени яйца. При отглеждането на това търтеево пило хранителните запаси на семейството бързо намаляват. Един от начините за изправяне на такова семейство е следният: в обедните часове при добър летеж на пчелите от нормално семейство, еднакво по сила с търтовъчното, се вземат две пити със зряло люпещо се пило и заедно с пчелите по тях се напръскват със захарен сироп (1:1). Майката на това семейство се поставя в клетка и заедно с две пити се пренася в търтовъчното семейство. Питите се поставят в средата на неговото гнездо, а клетката с майката се закрепва между двете пити, взети от нейния кошер. Питите с търтеево пило предварително се изваждат (без пчелите по тях), а на тяхно място се поставят пити от склада имащи в горния си край ивици с мед. Веднага след това се разменят местата на двата кошера. В резултат на това летящите пчели от нормалното семейство, връщащи се от паша навлизат в кошера с търтовачното семейство, но при своята майка. Летящите пчели от търтовачното семейство навлизат в нормалното семейство и попадат при нормално пило. След 5 - 6 часа на осиротеното (нормалното) семейство се придава млада оплодена майка в клетка. След 24 часа внимателно и без тревожене на пчелите се извършва проверка в двете семейства, като се следи какво е поведението на пчелите към затворените в тях майки в клетки. Ако пчелите се отнасят благосклонно към тях, отворите на клетките се освобождават и веднага се запълват със захарно тесто за да могат пчелите след консумацията му сами да освободят пчелните майки. Няколко дни след това пчелите на двете семейства не се бозпокоят. При този начин на разместване, придадените майки се охраняват от пчелите на нормалното семейство и обикновено биват приети. Пчелите от търтовачното семейство попадат при нормално пило, което започват да хранят, и при наличие на нормална майка престават да снасят яйца. В случай, че при изправянето на семействата по този начин липсва пчелна паша, дъната на двата кошера предварително се натъркват с червен лук за временно уеднаквяване на миризмата в двата кошера. Това е необходимо, за да не стане избиване на летящите пчели, навлезли в чуждите за тях кошери. Полезно е, ако при тези действия пчелите се и подхранят за (за успокояване) със захарен сироп (1:1). Освен пчели търтовки може да има и търтовачни семейства с майки търтовки. Това се получава, когато по една или друга причина майката дълго време остане несъешена. Тя започва да снася яйца по същия начин, както и оплодената майка. При запечатването на пилото се вижда, че то изцяло е търтеево. Такава майка трябва веднага да се смени по общеизвестните правила, като питите с търтеево пило предварително се извадят. Според случая и с тях се постъпва както с питите с търтеево пило при пчелите търтовки. Майката може да получи увреждания в яйценосния апарат о различни причини, вследствие на което също да започне да снася отчасти или напълно неоплодени яйца. Такава майка също веднага трябва да се подмени с млада, съешена майка. Последица от появата на майка и пчели търтовки е бързото отслабване на техните семейства, тъй като не се отглеждат нови пчели работнички, които да заменят бързо измиращите стари пчели. Такива отслабнали търтееви семейства често биват нападани от пчели крадци и носят всички отрицателни последици, посочени по - горе. Кражби при пчелите. Това е ненормално явление при пчелните семейства. Под действието на инстинкта за събиране и запасяване с храна, летящите пчели при липса на нектароотделяне в природата се насочват към чуждите кошери, откъдето идва познатата миризма на зреещ мед. Щом успеят да влязат вътре, пчелите крадци се насмукват с мед и силно възбудени от открития богат източник на храна, се връщат в своя кошер. Тук те предават донесената храна и за кратко време успяват да увлекат със себе си голямо количество летящи пчели. Възбуждането в кошера бързо се усилва. Нападнатото семейство увеличава охраната на входа на своя кошер и се стреми да не допусне вътре чужди пчели. Между охраняващите и чуждите пчели започва бой, като се стремят да се ужилят помежду си. Признаците за започване на кражба са необичайният летеж в отделните кошери, умрели и агонизиращи пчели на прилетната дъска и пред кошера. Летящите около кошерите пчели, където се извършва кражба, са раздразнени и при преминаване край тях се нахвърлят и без повод започват да жилят. Повечето от пчелите крадци са с черни лъскави коремчета (стари пчели). При излизане от чуждия кошер те пропълзяват нагоре по предната стна на кошера и оттам отлитат, като падат ниско, преди да наберат височина. Това се дължи на увеличената им маса вследствие на препълване на медовото стомахче с мед. Причина за възникването на кражба между пчелните семейства в пчелина най - често става самият пчелар. Лесно се предизвиква кражба в безберитбено време, ако се извършва преглед през деня или подхранване, без да се вземат съответните предпазни мерки. Оставянето, макар и временно, на открити хранилки с неизползван сироп, пити с мед (при преглед), разливането по кошерите и около тях на сироп, накапването на мед от преглежданите пити, държането на кошерите дълго време открити отгоре, ненавреме стеснени входове, недобре затворени кошери след прегледи и др. могат лесно да предизвикат пчелна кражба. Обикновено на кражба са изложени слабите, осиротелите и болните семейства, понеже охраната на входа при тях е значително по - слаба в сравнение със силните семейства. Последиците от кражбата са в зависимост от нейната сила и продължителност. При нея загиват голямо количество пчели. Слабите семейства биват изцяло разграбвани, а техните майки - унищожавани от крадците, вследствие на което те се ликвидират като семейства. Същото може да стане и със запасните майки и нуклеусите за съешаване на майки. При ограбване на болни семейства чрез медовите им запаси се пренасят и причинителите на гнилцовите и други заболявания. Пренасят се и се разпространяват и някои заразни заболявания по самите пчели. Това е особено опасно, когато кражбата придобие масов характер и обхване не само отделните пчелини, но и цели райони. Отслабналите вследствие на кражбата семейства също стават податливи на различни заболявания. Освен това се изразходват допълнителни средства и труд за тяхното възстановяване. Борбата срещу започналата кражба и особено ако е взела масов характер, е трудна и несигурна. Много по - добре е да се вземат необходимите мерки и да не се допуска започването на кражба, отколкото да се води борба срещу нея. Ето защо по време на безберитбени периоди (през втората половина на лятото и началото на есента) пчеларят трябва да е особено бдителен и щом забележи възбуждане на пчелите в отделни семейства или опити за кражба, да взема съответни мерки. В пчеларската практика се използват различни начини за борба срещу пчелната кражба. По съществени от тях са следните: 1. При опити за нападение, независимо, че времето е горещо, дъната на кошерите трябва да се вдигат, а входовете им силно да се намалят. Да се запушат всички пукнатини по кошерите, през които могат да влязат пчели. 2. Веднага да се прекрати подхранването. Всичко, което може да предизвика възбуждане на пчелите, да се прибере в недостъпно за тях помещение. 3. Прегледи на пчелни семейства могат да се извършват само привечер, като се използват специални палатки за закриване на преглеждания кошер. 4. При случайно накапване на мед или сироп по кошерите или около тях, веднага да се измие обилно с вода. 5. При възможност нападнатите кошери се внасят в тъмно и хладно помещение за няколко дни. Горните възглавници и покривки се отстраняват, а на тяхно място се поставя гъста телена мрежа. На пчелите се осигурява вода чрез пръскане през мрежата или наливане и поставяне в гнездата по една пита с вода. Всички тези действия се извършват само вечер след пълното прекратяване на летежа. Преди кошерите да се внесат, входовете им се затварят плътно. На местата на взетите се поставят празни кошери, а в тях парцалчета, напоени в петрол или 4-5% - ов разтвор на карболова киселина. 6. При слабо нападение могат да се използват същите отблъскващи вещества, като се поставят близо до входа на кошера или като се намажат прилетната дъска, входът и част от предната стена на кошера. Допълнително на входа се поставя мокро сено така, че пчелите да бъдат принудени да се провират през него при влизане в кошера. 7. Във входа на нападнатия кошер може да се поставят специални дървени тунелчета, през които пчелите крадци трудно могат да влязат, тъй като те добре се охраняват от пчелите на нападнатото семейство. 8. В краен случай пчелинът може да се измести в друг район, където в момента има макар и слаба пчелна паша. Разстоянието между старото и новото място трябва да бъде най - малко 7 - 8 км. Останалите споменати ненормалности нямат такова голямо значение за развитието и продуктивността на пчелните семейства. Те обаче имат значение като причина за появата и разпространението на различни болести по пчелите и пилото. Болести по пчелите и пилото. Това е друг важен проблем, който трябва да се има предвид, който трябва да се има предвид при отглеждане на пчели. Пчеларите трябва добре добре да познават признаците на заболяванията и своевременно да вземат необходимите мерки. Както редица други насекоми, така и медоносните пчели боледуват от различни болести. Те засягат не само възрастните пчели, но и пилото в различни стадии на развитието му. Независимо дали боледуват пчелите или пилото, крайният резултат е отслабването на пчелното семейство, а при тежко протичане настъпва и неговата смърт. Болестите възникват под действието на различни външни причини, като гладуване, ниска или висока температура, голяма влага, отровни вещества, а също и преки причинители - различни микроорганизми, паразити и др. Попадането в пчелните семейства на патогенни микроорганизми, причиняващи заболявания по пчелите и пилото, а също и на многоклетъчни организми, главно паразити, може да стане чрез самите пчели или чрез пчеларя. Пчелите крадци пренасят в своите кошери запасите на слабите и болни семейства, като заедно с меда или чрез контакти пренасят причинителите на болестите. Понякога пчелите могат да внесат заразата от заразени водни източници чрез пренасяне на вода в кошерите. Заразата може да се внесе и от блуждаещи пчели или при налитане от един кошер в друг при преместване на пчелина или на отделни кошери с пчели. Пчелите от здравите семейства може да станат преносители на зараза и паразити при посещение на складови помещения с восъчни суровини, оставени на открито пити, рамки и празни кошери, отпадъчни води, восъкопреработвателни предприятия, при общи хранилки и поилки и др. Търтеите през пролетта и лятото навлизат безпрепятствено в различни семейства и стават преносители на паразити и преди всичко на причинителя на вароатозата. Някои неприятели също може да бъдат преносители на зараза - гъсениците на восъчния молец, осите и др. Най - често причинителите на заразните болести се пренасят от пчеларя, особено, ако е с малък опит и не познава добре признаците на заболяванията от този вид. Чрез заразени ръце и инструменти от прегледа на болни семейства, той заразява и здравите семейства. Заразяването може да стане при придаването на майка, взета от болно семейство, чрез прехвърляне на пити с пило, прашец и мед, размяна на преградни дъски, покривни дъсчици или платна, затоплящи материали, недезинфекцирани кошери и др. Заразните болести може да се пренасят и при закупуването на пчелни майки или семейства, при доставянето на майки от чужбина и пренасянето им без здравно свидетелство от ветеринарните органи. От казаното дотук се вижда, че има много и различни начини за пренасяне на причинителите на заразните болести по пчелите и пилото. Самите болести имат свои особености при развитието и разпространението си. Най - важната и особеност е, че те преминават от болния или мъртвия организъм по пряк или по косвен път в здравите личинки и пчели. По такъв начин болестта се разпространява и обхваща голяма част от пилото и пчелите в дадено пчелно семейство, а впоследствие и в останалите пчелни семейства. Ето защо трябва да се вземат сериозни мерки и да се води борба срещу болестите по пчелите и пилото. Тази борба се осъществява под ръководството на ветеринарните органи. Изпълнението на предвидените от тях мероприятия за ограничаване и ликвидиране на болестите се извършва от пчеларите и ветеринарните техници по места. Цялостното организиране и провеждане на борбата срещу болестите по пчелите зависи най - много от ветеринарните органи. Те се занимават и целенасочено направляват провеждането на необходимите мероприятия с оглед на пълното ликвидиране на болестите. Вземането на проби и изпращането им за лабораторно изследване се извършва при заболяване, съмнение за заболяване, при отравяне на пчелите и пилото, а също така, когато не може с точност да се установи причината или видът на заболяването. Като материал за лабораторно изследване се изпращат пило в различни стадии на развитие, пчели, майки и търтеи, опаразитени пчели заедно с паразитите по тях, мед, прашец, различни насекоми, неприятели и др. За сигурно и точно поставяне на диагнозата при вземане на материал за изследване трябва да се спазват някои общоприети правила и изисквания. Изпращаният за изследване материал трябва да пристигне в лабораторията колкото може по - бързо - най - добре е да се отнесе от заинтересованото лице или по специален куриер. Материалът за изследване от заболяло или съмнително за заболяване пило се взема, като от питата с пило се изрязва парче с размери 10 х 15 см. При изрязването на пробата се подбира такова място, в което няма мед, и се намират голям брой най - типични промени, болни или умрели личинки и какавиди. Ако пробите са повече, те се номерират, като на всяка проба се закрепва листче, на което се написват името на собственика, номерът на семейството и мястото на пчелина. Всяка проба, без да се увива в хартия, се слага отделно в дървено сандъче или в кутия от дебел картон с вътрешни размери 16 х 10 5 см. На дъното и на капака (отвътре) се прикрепват дебели колкото молив летвички, за да се запазят добре килийките на пробата. След поставянето на пробата, сандъчето се заковава или се завърта, надписва се адресът на лабораторията и на изпращача, след което се изпраща. По същия начин се вземат и изпращат проби от мед и цветен прашец. За да не протече медът, приготвената за изпращане проба се увива отвън с амбалажна хартия или се поставя в найлонов плик. Проби от заболели пчели е желателно да се изпращат по възможност живи. При загиване на семейството проби от пчели се вземат от най - горния пласт от натрупаните на дъното на кошера умрели пчели. От всяко сeмeйство се вземат по 50 - 60 пчели и се поставят в кибритени кутийки, които са съответно номерирани, или в стъклени шишенца, като отворите им леко се запушват с памук. При химични отравяния се изпраща проба от около 500 (една чаша) пчели. Неприятели на пчелите, покрити с твърда обвивка, се изпращат в стъклени съдове (след умъртвяване с етерни, формалинови, бензинови или спиртни пари, или живи, завити в памук). Яйца, ларви, какавиди и паразити се изпращат в 70%-ов спирт или 4%-ов формалин. Отделните проби пчели, неприятели или техните яйца и ларви се събират в общ пакет. Изпращаните проби пило, мед, прашец, пчели и др. се придружават с писмо, в което се дават подробно данни за вида на заболяването, кога се е появило и как се проявява, кои пчелни семейства са засегнати, датата на вземане на пробата, името и адреса на изпращача. Пробите за изследване се изпращат във ветеринарно-бактериологична лаборатория. Иван Парашкевов Материалът е от книгата на Бижо Бижев „Отглеждане на пчели"