Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от януари, 1983 г.





Иван Тодоров започва „пчеларската си история" с едно своеобразно предисловие:
​
—    Вгледайте се внимателно в мен и ще разберете колко благотворно е влиянието на пчелния мед. Минах седемдесетте, а се чувствувам силен и жизнеспособен. За мен закон всяка сутрин е да вземам по стотина грама мед. Така съм свикнал и домашните си.
Деветнадесетгодишният юноша, съвсем млад селски учител, заболява зле. Докторите вдигат безпомощно ръце. Близък го съветва да си възвърне здравето и силите с мед.
—    Къде ти в ония години мед? Пчеларският отрасъл беше тогава съвсем слабо развит. Купих две тръвни, колкото да произвеждам мед за себе си.
„Чудото" става. Иван Тодоров „прескача трапа". Но това занимание го пленява. Кошерите стават двойно, тройно, четворно повече. Сега са осемдесет. Годишно от неговия пчелин държавата изкупува около два тона мед. А и за себе си запазва голямо количество. Облагите са двойни: народното стопанство получава ценна продукция, а семейният бюджет на Иван Тодоров — известния учител-пенсионер от с. Иаскалево, — нараства.
Чистосърдечно признава, че точно голямото увеличение по пчеларството го задържа и на млади години, а и сега на село. Жертвува висшето си образование не само Иван Тодоров, но и неговата съпруга Коралия. Двамата учителст- вуват в с. Иаскалево и активно се занимават със земеделие, стават пчелари за пример.
В началото пчеларите тук са били само трима. Сега последователите им са над 40. Това за запаления пчелар е голяма гордост. Мъчно му е само дето младите не се палят.
— Чудно ми е защо странят от това толкова приятно занимание. Остави материалните облаги! Та пчеларството доставя душевна наслада! А като шеташ около пчелина, дишаш чист въздух, почиваш си.
За този респектиращ човек пчеларството не е труд, а истинско удоволствие. В пчелното семейство той вижда реализация на комунистическото общество. Всяка пче- личка работи според силите си и получава според нуждите. Ненужните биват унищожавани — показателна е съдбата на търтеите. Уди- влява го колективната и образцова организация ца труда. Тази колоритна, музикална личност казва, че по време на усиления медосбор долавя тонове от БеТховеновата симфония...
Само тази силна любов и привързаност го задържат неотлъчно вече половин век в пчелина. Времето обогати неговия опит Сега за Иван Тодоров е закон своевременното и образцово осъществяване на всички мероприятия. На първо място той поставя силата на кошера „Не е достатъчно само пчелите да са много, а да са здрави". Майките са душата на семейството, главен елемент на медосбора. „Затова подбирам майките, отглеждам ги от маточници за самосмяна“. Практикува и подвижно пчеларство. „Понякога по два пъти местя годишно пчелина — на акациева и на .слънчогледова паша". Не по-мало- важно е своевременното подменяне на восъчните пити. Закон са ре- . доените месечни прегледи. „Трябва винаги да е известно състоянието на пчелните семейства“. Изкуствено се рои семейството, ако е силно. „Поддържам резервни майки в нуклеусите. На 80 кошера имам 40 нуклеуса. Старите майки не убивам. Правя с тях нуклеуси." Този активен обществен деятел, един от основателите на паскалевската кооперация още в 1940 г., поддържа тесни контакти с ветеринарните специалисти, с ръководителите на селското стопанство. Винаги е на ясно за мястото, където може да разположи своя пчелин, улеснен е в транспортирането му.
Тертипът на запаления пчелар личи във всичко. И в старателно подредените кошери, и в специалната пчеларска стая, където подрежда уреди и инструменти, в безупречно съхранената добита продукция. Иван Тодоров с вещина и заслужена гордост предлага своя мед — акациев, слънчогледов, букет, и с готовност популяризира неговите лечебни и диетични качества. И човек мооке неволно да се застои при него с часове, да слуша внимателно пчеларските му истории, да се възхищава на младежкия дух, на уме- тчието му и да се радва, на голямото му ивлечение.

Лиляна ИВАНОВА