Славяните, които са населявали в миналото нашите земи са се занимавали с отглеждане на пчели. За тях пчеларството е било любимо мирно занятие.
На трапезата в многолюдните славянски семейства медът е заемал почетно място, а на гостите била поднасяна вкусна медовина. Войнствените български племена, дошли на тези земи, не познавали отглеждането на пчелите, но постепенно се претопили между славяните и усвоили техните навици и бит.
Българската народна медицина познава много добре лечебните свойства на меда и го използува за лечението на много болести на вътрешните органи, на кожата и лигавите ципи. Медът се дава като храна за засилване на организма на прекаралите тежка болест или като лекарство: „сладък мехлем“, маджуни, сиропи, намазки и хапчета. Препоръчва се за усилване на апетита, за лекуване на хронични стомашни и чревни заболявания, за рани и екземи. Пресният горски мед се давал с мляко за лечение на белодробната туберкулоза.