Маточното млечице се получава от незатворените маточни килийки. Има различни мнения по въпроса, кога трябва да става вземането. По-рано се смяташе, че е най-удобно да се взема млечице от килийки с 4—5-дневни личинки.
Литак препоръчва да се вземат маточницн с 3-дневни личинки, тъй като съдържали най-много млечице — 250—300 мг. По-късно количеството му намалява и неговият състав се променя.
Досега не е установена разлика в лечебното действие на маточното млечице в зависимост от възрастта на личинките.
Евгени Мал съобщава, че по-рано използувал за лечебни цели млечице от по-възрастни личинки, а от 1959 год. само от 3-дневни и не установил разлика в лечебните свойства.
Млечицето се извлича от килийните или със стъклени шпатулки (пръчици), или чрез изсмукване с вакуумни помпи. Последният начин е удобен тогава, когато трябва да се извличат големи количества млечице. При изваждане на млечицето трябва да се спазват строги хигиенни изисквания, за да не се внесат микроорганизми, които биха причинили неговото разлагане.
За да се получи по-голямо количество маточно млечице, избират се семейства с млади пчели. Те трябва да се хранят богато с белтъчна храна — цветен прашец, пирга, хлебни дрожди и др. Френският изследовател Ален Кайа получавал 2,5 пъти повече маточно млечице, като прибавял към храната на пчелите кърмачки витамин С и млечни белтъци.
Голямо количество млечице може да се получи по изкуствен начин. За тази цел са разработени най-различни методи. Някои от тях са много рентабилни. Най-простият начин се състои в подбиране на силни семейства с много млади пчели. Те се оставят без майки. Във всяко семейство се внасят рамки с еднодневни личинки, поставени в специални килийки. В тях пчелите кърмачки започват да влагат голямо количество млечице. За този начин на получаване на млечице най-удобна се оказала сивата горска пчела, която е склонна да отглежда много майки — от 60 до 100.
През цялото време на изкуствено добиване на млечице пчелите кърмачки трябва да получават храна, богата на захари, белтъци и витамини. Най-добре е да се използува смес от меден или захарен сироп с пирга и хлебни дрожди.
През 1915 год. Смит получил от маточници с двудневни личинки средно по 147 мг млечице, от 3-дневни — по 235 мг и от 4-дневни— 182 мг. Въз основа на този опит той препоръчвал да се взема млечице от 3-дневни личинки, когато добивът от него е по-голям.
При подбор на силни семейства и постоянно подхранване на младите пчели кърмачки може без увреждане на медосбора при специални кошери да се получат за 3—4 месеца по 400— 600 г млечице от кошер.
Ако маточното млечице, извадено от кошера, се остави на открито и на светлина, в него настъпват процеси на разпадане, въпреки че съдържа вещества, които го предпазват от действието на микроорганизмите. Съхраняването за по-дълго време изисква да се вземат по-специални мерки.
Най-често извлеченото от килийките млечице се запазва в чист пчелен мед. Обикновено една част млечице се поставя н 100, 200 или 500 части мед. Медът има антимикробки свойства и не позволява в млечицето да се развият ферментативнн процеси. Тази смес трябва да се пази на тъмно, в добре затворени съдове.
Млечицето се запазва добре за известно време в хладилник при 0°С.
Наши наблюдения показаха, че при правилно съхраняване, без да се замърси с бактерии и да се нарушат неговите защитни свойства, млечицето може да запази активността си повече от година и половина.
Редица автори установяват, че въпреки наблюдаваните химичнн промени в маточното млечице при дълго съхраняване, то запазва способността си да действува ободряващо и укрепващо на изтощения организъм.
Много често за съхраняване на маточното млечице се използуват различни консервиращи вещества. Н. П. Иойриш, проф. Виноградова и др. използуват 40—45° алкохол, но алкохолът променя някои от неговите свойства. Той пресича отчасти или напълно неговите белтъци и намалява противобактерийните му свойства.
Маточното млечице се съхранява най-добре в лиофилизиран вид, изсушено при вакуум около 7 милиметра атмосферно налягане и температура —4°С. Лиофилизираното млечице запазва своя състав и свойства много дълго време.
Приготвените и ампулирани от нас водна емулсия и лиофи- лизирано маточно млечице в обеззаразена обстановка остават сте- ] рилни и запазват лечебните си свойства, ако се пазят на хладно и тъмно, както се съхраняват биологичните препарати. След една година активността намалява незначително.
Стерилни разтвори на маточно млечице, оставени при 26—32° С на пряка слънчева светлина за 1 година, почти напълно загубват активността си. Същото става и ако млечицето се подложи на стерилизация.
Понеже маточното млечице, подобно на всички биологични препарати, с течение на времето намалява своята активност, много научни институти са си поставяли задача да издирят методи за определяне на неговата трайност. Предложени са биологични и химични методи. Биологичните методи са изградени въз основа на свойството на млечицето да стимулира растежа на стрептококите, да потиска златистия стафилокок, да убива инфузории, да стимулира растежа на насекоми, да понижава кръвното налягане, да влияе на белите кръвни телца, да повишава желязото в кръвния серум.