Пчелни майки могат да се отглеждат по естествен или изкуствен начин. Пчелните семейства сами си отглеждат майки, когато се роят при самосмяна (тиха смяна) на майката и при внезапното й изгубване чрез отглеждане на спасителни, или свищеви майки. Тези начини на отглеждане на майки може да се практикуват при малки любителски пчелини. При промишленото пчеларство такова отглеждане на майки �- съвсем неподходящо, тъй като то крие в себе си сериозни недостатъци и не се поддава па планиране и отчетност. Отглеждането на пчелни майки по изкуствен начин се основава на способността па пчелното семейство след отнемане на майката или ограничаването и в част от гнездото с ханемановата решетка да залага маточници и да отглежда майки, като използва яйца или млади личинки за пчели работнички. То по същия начин отглежда майки от 'яйца или личинки, пренесени в изкуствени основи за маточници. Изкуственото отглеждане на пчелни майки се направлява от пчеларя чрез активна намеса в живота на пчелните семейства. По-съществените му предимства са следните: а) правилно се провежда развъдно-подобрителна работа; б) майките се отглеждат в най-подходящите срокове и предварително се планира; в) може да се отгледат голям брой майки за нуждите на промишлените пчелини. Тези особености на отглеждане на майки по изкуствен начин се използват твърде отдавна. В различните страни на света са разработени голям брой методи за това отглеждане. У нас въпросът за отглеждане на пчелни майки е стоял като първостепенна задача пред пчеларите, занимаващи се с разборно пчеларство както в миналото, така и сега. Първите стъпки към цялостното му разрешаване чрез поставянето му на научна основа бяха направени през периода 1957-1960 г. Плановото промишлено отглеждане на майки у нас започва след излизането на Постановлението на МС �-1262 от 1962 г. За тази цел бяха преустроени някои пчелини на ДЗС и ТКЗС за промишлено майко производство, а по-късно - и пчелините на МПП в Сливен. С въпросите на промишленото отглеждане на пчелни майки основно се занимаха Втората и Третата национална конференция по пчеларство у нас. В изпълнение на решенията на Третата национална конференция по предложение на бюрото на ЦС по пчеларство от 1971 г. МЗХП, а сега и НАПС ежегодно отпуска по 2 лв. за доплащане па пчелна майка, продадена на организирани пчелари. Още по-голямо насърчение за промишленото производство на пчелни майки се получи след излизането на Постановлението на МС �-61 от 13. XI. 1973 г. Излизането на тези документи даде възможност промишленото отглеждане на майки да се постави на планова основа и бързо да се увеличи техният брой. През 1971 г. специализираните майко производителни пчелини са предали 12 000 оплодени майки, през 1972 г. - 15 000 през 1973 г. -18 600, през 1974 г. - 35 700, а през 1975 г. - 43 500. Общо за страната за този период се предадени над 124 800 качествени пчелни майки. През 1978 г. в новообразуваните резервати бяха създадени още два майко производни пчелина за елитни пчелни майки (Михайловград, и Смолян). От 1981 г. започна да работи в резервата на Габровски окръг (с. Ловни дол) още един такъв пчелин за производство на елитни майки. Значително се увеличи производството на пчелни майки и в останалите четири майко производни пчелини. Промишленото производство на пчелни майки е мероприятие, което се състои от следните звена: а) получаване на неоплодени майки; б) получаване на племенен търтей; в) оплождане на майките; г) разпределяне и предаване на основните семейства. За получаване на качествени майки независимо от използвания метод на отглеждане от голямо значение са правилното подбиране и подготовка на семействата майкоотглеждачи. При провеждане на тези мероприятия трябва стриктно да се спазват всички изисквания на развъдно-подобрителната работа. Майкопроизводителните стопанства още към края на активния сезон трябва да си изготвят план-график за промишлено отглеждане на пчелни майки през следващата година. В него трябва да бъдат отразени времето за майко, производство, броят на майките, които трябва да се получат, кои семейства ще се използват за получаване на яйца или личинки, кои семейства и колко време ще се използват за отглеждане на майки и за получаване на търтей. В този план трябва да бъде отразено кога ще започне и кога ще завърши подготовката на използваните за целта семейства, а също кога ще започне майко- отглеждането, на кои оплодени пунктове и кога ще бъдат оплодени получените майки. Освен това трябва да бъдат отразени и договорните отношения за пласирането на оплодените майки и др. Майки могат да се отглеждат по два начина, а именно във високопродуктивно семейство от собствени яйца или личинки или като от едно семейство се взема материал за отглеждане на майки и се предава в други семейства за до отглеждане. При първия начин се получават по-малък брой майки и той може да се използва в малките любителски пчелини. Вторият начин се използва при промишленото майко производство. По такъв начин се съчетават положителните качества на семейството, от което се вземат яйца или личинки, и на отглеждачите. Семействата, които ще се използват за производство на майки, се подготвят добре през есента, като правилно се зазимяват. След осведомителния преглед на следващата година се вземат необходимите мерки за тяхното бързо развитие, за да достигнат предроево състояние към средата на май. Подготвените семейства се използват след това за отглеждане на майки чрез осиротяване или без осиротяване. Осиротяването на семейството майкоотглеждач се извършва 4-5 h преди даването на маточната рамка с материал за отглеждане на майки. От него се взема само майката, като с нея се прави отводка с пчели и пити, взети от друго семейство. В неговото семейство трябва да има достатъчно количество разно възрастно открито и запечатано пило. Ако семейството е изпаднало в роево състояние, предварително се отстраняват всички заложени роеви маточници. Майки без осиротяване се отглеждат с помощта на вертикална или хоризонтална ханеманова решетка, като кошерът се разделя на две отделения. Дадан-блатовият кошер се разделя на две отделения с 8 и 4 плодникови пити. В голямото отделение остава майката. При много корпусния кошер майката се изолира в най-долния корпус, а маточната рамка се поставя в най-горния. В двукорпусните кошери старата майка се изолира в долния корпус, а майките се отглеждат в горния корпус. Даването на яйца за отглеждане на майки е по-слабо застъпено при съвременното майко производство. Напоследък обаче този начин усилено се препоръчва от много специалисти в чужбина. Смята се, че чрез него може да се отгледат елитни майки, тъй като той е най-близо до естественото отглеждане чрез роене. Същността му се състои в това, че за отглеждане се дават яйца в естествени килийки с намалена наполовина дълбочина, залепени на специални поставки или тапички. Може да се използват и цели ивици от един ред килийки след съответната им подготовка. Предимството на този начин се състои в това, че веднага след излюпването личинките биват захранвани за майки, вследствие на което се получават по-качествени майки. Модификация на този начин е пренасянето на яйца в част от дъната на килийките с намиращо се на нея яйце. Предимството се състои в това, че личинката се излюпва в маточник, а не в килийка, която пчелите трябва да превръщат в маточник. През 1958 г. унгарският професор Пал предложи в основите за маточници най-напред да се пренасят личинки и 24 часа след това те да се изваждат, а на тяхно място да се поставят яйца с изрязана част от дъното на килийката. По такъв начин те се поставят върху млечицето за отглеждане на отнетите личинки. Това осигурява приемането им и правилното захранване на излюпилите се от тях личинки. Основен метод на промишленото майко производство е използването на млади личинки за отглеждането на майки. Използват се два начина при предаването на личинките. Единият начин е предаване на личинките заедно с килийките, в които се намират. Вторият е чрез пренасяне (единично или двойно) на личинките от килийките на питата в изкуствени основи за маточници. Първият начин е по-лесен и почти няма опасност от повреждане на личинките. Отрицателна страна при него е, че се похабяват пити с яйца и личинки при нарязването им, а пчелите трябва да преработват работническите килийки в маточници. Тогава има опасност захранването на личинките за майки да се забави, вследствие на което ще се влоши качеството на отглежданите майки. Вторият начин е по-сложен. Той изисква по-добра подготовка за работещите, а има и известна опасност от повреждане на част от личинките. При този начин питите, от които се вземат личинки, не се повреждат. Освен това се използват по-голям брой личинки и се отглеждат много повече майки от дадено семейство. Ето защо той широко се използва при промишленото отглеждане на майки. След предаването на личинките или яйцата семейството майкоотглеждач не бива да се безпокои с излишни прегледи. Ако е необходимо, то ежедневно се подхранва до запечатване на маточниците. През този период се правят две проверки - едната 24 h след предаването на материала за установяване колко от него е приет за отглеждане на майки, втората след запечатването на маточниците, като се преценява внимателно и всички нестандартни маточници се бракуват и се отстраняват. Два дни преди излюпването на майките маточниците се изолират един от друг, като се поставят в клетките на инкубаторната рамка и се връщат обратно с нея на мястото на матодушта рамка. Още същия ден се сформират необходимият брой нуклеуси, в които на другата сутрин се предават зрелите маточници. Преди това се проверява основно всеки нуклеус да не е заложил спасителни маточници. Използваните нуклеуси по възможност трябва да бъдат на цели рамки и с достатъчно пчели и храна. При такива нуклеуси се осигуряват необходимите условия за пчелите майки до настъпването на полова зрелост и оплождането им. Зрелите маточници може да се използват направо за предаване на отводки или за смяна на майките в основните семейства. След вземането на зрелите маточници на семействата майкоотглеждачи се дава нова партида яйца или личинки. Ако се използват отглеждачи с осиротяване, те трябва да се подсилят с открито и запечатано пило от други високопродуктивни семейства. Когато се използва методът "без осиротяване", на отделението за отглеждане на майки се дават пити с открито пило, взети от отделението с майката, на мястото на извадените и прехвърлени в основното отделение пити със запечатано пило. Второто звено в процеса на майкопроизводството е отглеждането на търтей за оплождане на получените майки. Такива търтей се отглеждат във високопродуктивни пчелни семейства, които не са в родствена връзка със семействата, отглеждащи майки. В зависимост от мястото на оплождането търтеите се отглеждат в пчелина или на оплодния пункт. За целта се подбират необходимият брой семейства и две седмици преди започване отглеждането на майки в тях се поставя по една нова търтеева пита (изградена предната година). За всяка неоплодена майка е необходимо да се осигурят поне 10-12 полово зрели търтея. В останалите семейства на пчелина отглеждането на търтеи се ограничава до минимум. За отглеждането на качествени търтеи семействата трябва предварително да се подготвят. Две седмици преди даването на питите за отглеждане на търтеи се извършват затопляне на гнездата и ежедневно подбудително подхраване с разреден мед или със захарен сироп. (1:1). Подхранването е желателно да продължи до запечатване на търтеевото пило. Отглеждането на търтеи трябва да продължи през целия период на майкоотглеждането. Оплождането на пчелните майки е една от най-трудните и отговорни задачи при отглеждането им. Това важи особено за изкуственото оплождане па майките. При него, освен че се работи със специална апаратура, се изисква и добра подготовка на персонала, извършващ тези манипулации. Засега в нашата страна в пчеларската практика майките се оплождат чрез предаването им в нуклеуси, от които след идването им в полова зрелост излитат за оплождане. Използват се три вида нуклеуси - на цели пити, средни нуклеуси (на 1/2 от питата) и малки оплодни кошерчета (на1/4 от дадан-блатова плодникова пита). Всеки нуклеус съдържа няколко пити с храна и пило. Обикновено нуклеусите на цели пити се правят по няколко в дадан-блатов кошер или в корпус от много корпусен кошер. За същата цел е удобен и 18-рамковият лежак. Нуклеусите са отделени един от друг с плътни прегради и имат отделни входове на различни посоки. Изборът на един или друг тип нуклеуси зависи от плануваната себестойност на майките и от възможностите на пчелното стопанство. След предаване в нуклеусите на зрелите маточници или новоизлюпилите се майки се проверява (след 24 h) дали са приети. Втората проверка се прави, за да се види дали майката се е оплодила. Тя се извършва обикновено 14 дни след даването на маточниците и до 10 дни след излюпването на майките. Ако се наложи, нуклеусите се подхранват. Проверките и подхранванията трябва да се извършват много внимателно, защото има опасност нуклеусите да бъдат нападнати и разграбени от чужди пчели. Последната задача е своевременното вземане от нуклеусите на оплодените майки и предаването им по разпределение или заявки съобразно с плана на майкопроизводителното стопанство. С тази работа не бива да се закъснява, тъй като майките в по-малките нуклеуси се намират в неподходящи условия за яйценосене, което се отразява отрицателно на качеството им. При изпращането на такива майки по пощата в клетките трябва да има достатъчно полутвърда храна (кърмово тесто) и по 10-15 млади пчели работнички. Колкото по-навреме пристигнат на местоназначението си и веднага бъдат предадени на определените семейства, толкова по-сигурно е запазването на техните качества. Това е в интерес както на купувача, така п на майкопроизводителното стопанство.