От години, дойдат ли зимните месеци, редакторите с досада поместват материали с всеизвестни препоръки, като: * Да не се извършват на пчелина дейности, като сечене или строителство, които ще безпокоят пчелите, а може да доведат и до сриване на зимното пчелно кълбо на дъното на кошера. Последствията от това сриване също са известни - загиване на пчелите. * Да се разрива снегът пред входа на кошера, за да не се задушат пчелите. * Да се извършва прислушване на кълбото след рязко почукване или да се прислушат пчелите чрез тръбичка, промушена през входа на кошера. * Да се оглеждат кошерите, да не би да има избит чвор или пробита дупка в дървото от кълвач. * Да се окачват станиолови ленти или метални пластинки, които да пропъждат птиците от пчелина. * Да се следи дали мишепредпазителите са по местата си, за да се предотврати нахлуването на мишки в кошерите. * Да се следи да няма приплъзване или потъване на стойките под кошерите, което може да доведе до преобръщането им. * Да се наобикаля пчелина и заради набези от злосторници. * Да се поддържа здрава оградата около пчелина, за да не влизат животни. * След силен вятър да се провери дали няма отнесени капаци на кошери или други поражения в пчелина. В общи линии, това трябва да прави пчеларят в пчелина през зимните месеци. И това са предписанията, които се дават в пчеларската литература и които всеки пчелар трябва да знае. И, ръководени от литературата, младите пчелари следват тези предписания. Само че има най-малко две обстоятелства, които променят прилагането на всеобщите правила. Едното е променените зимни условия в България. От колко години у нас няма дълга и люта зима? И сега по Нова година температурите бяха над 10 градуса и пчелите продължават да летят на воля. Естествено, тези променени условия налагат и промяна на грижите на пчелина. Второто обстоятелство е натрупаният личен опит на пчеларя. Собствената му практика му подсказва кои от изброените правила може да пропусне или да попромени. Понеже приемам, че най-ценен е практическият опит, призовавам колегите да откликнат и да разкажат как те се справят на пчелина през зимата. А сега аз ще споделя моята практика. Най-напред ще кажа какво от изброените неща не правя. Никога не разривам снега пред кошерите, нито пък махам снежния калпак от покрива, тъй като няма по-топла завивка от натрупания сняг. Не се страхувам, че пчелите ще пострадат от задушаване, защото всичките ми кошери са върху стойки и са комплектовани с дълбоко дъно. На дънната дъска има отвор с метална мрежа, който остава открит и през зимата. Снегът засипва кошера, но под него винаги остава празно пространство. Пухкавият сняг пропуска свежия въздух да премине през мрежата в гнездото. Така, дори входът да е затрупан със сняг или запушен от ледена корица, пчелите няма да пострадат от задушаване. Не стеснявам входа на кошерите. Допреди няколко години затварях горния и отварях долния вход на дълбокото дъно, който е по-малък. После започнах да оставям горния вход без стесняване. Много от колегите твърдят, че така пчелите изразходват повече храна, което си е чиста загуба за пчеларя. Аз обаче смятам, че най-важно за пчелите през зимата е нахлуването в гнездото на свеж въздух. Кошерите ми са здрави, без изпадащи чворове, без пукнатини и гнили места, така че и най-употирият кълвач би се отказал да действа. Дано и занапред подминава пчелина! Първите години бях много изпълнителна и редовно слагах мишепредпазители. Пак поради прилежност, подмених металните предпазители с пластмасови, за да не протриват крилцата на пчелите. От любопитство да разбера дали може и без тях, не ги поставих една година, втора, трета и така и до днес си стоят в склада. Отказах се да ги използвам, защото се уверих, че на моя пчелин няма заплаха от миша напаст. Освен това, нека признаем, мишепредпазителите затрудняват движението на пчелите (особено в зима като тази), както и изхвърлянето на умрелите пчели, най-вече при кошерите с обикновено дъно. Под степенките на металните стойки за кошерите съм поставила каменни плочки върху твърда земя, така че няма никаква опасност от накланяне или преобръщане на кошерите. А и теренът е равен. Пчелинът ми е ограден, но наоколо няма нито домашни, нито диви животни и поне този страх ми е спестен. Пчелинът е на закътано място и не се налага да поставям тежест върху капаците, за да не ги отнесе силен порив на вятъра. Какво обаче правя, и то с удоволствие. Проверявам всеки месец подмора и, ако има, го почиствам. Това е удобството на дълбокото дъно и едно от неговите предимства. Докато при обикновените дъна пчеларите са принудени да използват закривени шишове и да коленичат пред кошера, за да освобождават входа и дъното от загиналите пчели, при дълбокото дъно операцията е лесна и проста. Отварям вратичката на дълбокото дъно, която е от задната страна на кошера, изтеглям внимателно подвижната дънна дъска, оглеждам подмора и го стръсквам в кофичка. Връщам дъската, затварям вратичката и пчелите дори не са усетили моята намеса. Обикновено през декември подменям покривните дъски с 4-5 слоя вестникарска хартия. Сред колегите е разпространено мнението, че оставянето на хранилката и през зимата улеснява контрола на вентилацията в гнездото по конденза в нея. Така е. Само че при покриването на гнездото с вестникарска хартия се постига и още нещо. Всички знаем, че вестникарската хартия е хигроскопична. Лесно поема влагата и също така лесно я отдава през отворите на капака на кошера. Преди десетина години един сръбски пчелар сподели следното: покрива гнездото с 3-4 слоя вестникарска хартия, като точно в средата пробива дупчица с диаметър, колкото графита на молива. Отгоре поставя още 3-4 слоя, без дупчица. Ако върху най-горния лист има влажно петно колкото 50-стотинкова монета, значи вентилацията в гнездото е идеална. Изпробвах го две зими и видях, че това е валидно при силните семейства. Похлупакът от вестникарска хартия, която провисва 5-6 см по стените на кошера, предлага удобство за контрол на хранителните запаси и на състоянието на гнездото, без сътресения за пчелите. Повдигам хартията в десния ъгъл на кошера и виждам къде са пчелите и колко е медът. Освен това лесно подпъхвам питката, без да разкривам цялото гнездо. Доста колеги постигат това и с платнена покривка, но аз се отказах бързо-бързо от нея, тъй като пчелите я запрополисяват по краищата и отлепването й е трудно, а освен това платното не може да отдаде натрупаната в него влага. А знаем, че най-вредна за пчелите е влагата. Досега обаче влага в природата няма. И синоптиците ни предупреждават за ниски температури към Ивановден по старому, но не и за дебел сняг. Дотогава пчелите ще летят навън и ще намаляват запасите вътре в кошера. Ето това трябва да ни държи нащрек. МАРГАРИТА ДИКОВА България, София, e-mail: bgbee_apiary@abv.bg