Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от ноември, 1974 г.



МРАВКИ

Най-често мравките нападат пчелни семейства, настанени в горски местности, в градини или близко до стари дървени постройки.
Познати са над 150 вида мравки. Подобно на пчелите, те живеят на семейства или общества, като изграждат в земята или над нея гнезда (мравуняци). В тях складират храната и отглеждат поколението си.

Семейството на мравките се състои от майка, работнички и мъжки индивиди, които съществуват само през размножителния период. Работничките строят жилището, събират и приготвят храната и отглеждат поколението. Те не са еднакви по форма и големина. Най-едрите от тях, които вземат главно участие в защитата на гнездото от неприятели, са с голяма глава и силно развити челюсти.

Всяко семейство има по една майка, която живее 15—20 години. Изключение правят само някои видове мравки.

Мравките започват да се размножават, когато се затопли времето, а нови мравуняци създават през лятото. Майката снася оплодени и неоплодени яйца. От оплодените се излюпват женски индивиди — работнички и майки, а от неоплодените — мъжки. Майките се развиват от личинки, които са хранени изобилно с богата белтъчна храна.

Новоизлюпените майки и мъжките индивиди имат крила. Те се съешават във въздуха. След това мъжките умират, а майките загубват крилата си и не се връщат в старото гнездо, а образуват нови семейства. Майката прави единична килийка с добре изгладени отвътре стени и запушва отвора й. В нея тя остава изолирана от външната среда и без храна, като използва телесните си запаси. Тук тя започва да снася яйца, които намазва със слюнка, за да ги предпази от плесени. След няколко седмици се излюпват ларви. През първата зима младото семейство се състои от една майка и 10—15 ларвички. През пролетта майката снася нови яйца и мравунякът бързо нараства.

За неприятели на пчелите в литературата се посочват следните три вида:

Горска мравка (червенокафява — Formica rufa L.). 

Майката и работничките имат кафявожълто- червен цвят, а мъжките индивиди обикновено са черни. Размножителният период трае от април до август.
Мравките от този вид правят мравуняци и нападат не само слабите, но и силните пчелни семейства, влизат през входа на кошера и ограбват меда.

Градинска мравка (Lasius niger L.). 

Среща се навсякъде и е най-опасният неприятел на пчелите. Работничките имат чернокафяв цвят. Челюстите и крачката на някои са червеникави. През размножителния период от май до август неоплодените майки и мъжките индивиди имат крила и в топлите часове на деня излитат на брачен полет.

Домашна мравка (Monomorium pharaonis L.). 

Тези мравки са дребни и имат жълточервеникав цвят. Крилата на неоплодените майки и на мъжките индивиди са прозрачни.

Описаните видове мравки са много разпространени у нас и понякога нанасят големи вреди на пчелните семейства. Могат да ограбят не само меда от крайните пити, но и от цялото гнездо. Най- често те влизат в кошерите през цепнатините, защото пчелите не ги допускат през входа. Само когато семейството е много слабо и не може да се защищава или в пчелина и около кошера има много мравуняци, мравките могат да преминат и през входа. 

Особено опасни са градинските мравки, които ограбват меда, яйцата и пилото на по-слабите пчелни семейства. Според някои автори понякога тези мравки нападат единични пчели, пробиват коремчето им и изсмукват вътрешността му Ако мравките не са се заселили в кошера, те го нападат само денем, а през нощта го напускат. Понякога обаче устройват гнездото си в кошера — най-често във възглавницата или дори в плодника зад пределната дъска, като внасят сламки, клечки, листа, кал и др. Силно нападнатите от мравки семейства загиват или напускат кошера.

За да се предпазят пчелните семейства от мравките, преди всичко е необходимо кошерите да са здрави, без пукнатини, а при избора на място за пчелин да се внимава да няма мравуняци. Освен това краката на кошерите се поставят в празни консервни кутии с диаметър 10 см и дълбочина от 4 до 10 сантиметра. На дъното им се посипва тънък пласт линдан. Стената на кутията не бива да допира до крака на кошера, а тревата под кошера и около него трябва да се почисти. Освен линдан може да се използват и други прахообразни инсектициди. За да не се задържа в кутията дъждовна вода, дъното й се пробива на 1—2 места с тънък гвоздей. 

Вместо консервна кутия около краката може да се постави тенекиена кутия с малко линдан, закачена на горния край на крака, но без да допира до кошера (сп. „Пчеловодство“, бр. 8, 1959 г.). Някои препоръчват краката на кошера да се намажат с катран или отработено машинно масло, с олио и други масла, към които се добавя линдан или друг инсектицид.

В сп. „Пчеловодство“, бр. 11, 1970 г. е описан следният начин: от обработена овча кожа с вълна  („кожухарска кожа“) се изрязват лентички, широки 3—4 см и дълги колкото да обвият краката на кошера, за да образуват около тях кожени пръстени с вълната навън и надолу, плътно прилегнали и заковани. Мравките не могат да минат през тях, тъй като им пречи вълната.

Много пчелари поставят около краката на кошера и под него прясна дървесна пепел, прах от негасена вар, едра готварска сол, суперфосфат, свежи листа и стъбла от домати или в пчелина засаждат лук и домати, тъй като миризмата им пропъжда мравките.
Има вещества и растения, миризмата на които пропъжда мравките, без да вреди на пчелите. Такива са: алиглицинът, слънчогледовото масло, пресните листа и стъбла на доматите, листата на лука, стъблата и листата на горчивия пелин и др. Когато мравките са влезли в кошера, може да се пропъдят с някои от тези средства.

На дъното на кошера и на възглавницата се поставят няколко капки алиглицин. Миризмата прогонва мравките (сп. „Пчело- водство“, бр. 8, 1959 г.).

Слънчогледовото масло се употребява най-често, когато мравките се намират 
около хранилката и възглавницата. Достатъчно е с парче плат, напоено с олио, да се натрие леко около хранилката, възглавницата и покрива и мравките ще избягат. Слънчогледовото масло се употребява и с профилактична цел, като се намазват долната част на кошера и краката му (сп. „Пчеловодство“ бр. 7, 1967 г.)

Горчивият пелин е също много ефикасно средство. Той е безвреден за пчелите, но миризмата му прогонва веднага мравките от кошера. Върху възглавницата и под дъното на кошера се слагат 5—6 свежи клончета пелин или се
намазват с гъста отвара от пелин, в която се слагат 5 грама сол на един литър вода. Пелинът може да се изсуши, и след като се стрие на прах, с него да се напръска възглавницата и дъното на кошера. (сп. „Пчеловодство“, бр 1971 г.)

Зелените листа от домати и  лук се поставят върху възглавницата, под покрива на кошера и под кошера (сп. „Пчеловодство бр. 2, 1965, бр. 5, 1968 г. и „Пчеларство“, бр. 7, 1966 г.).

В района на пчелина мравките могат да се унищожават по няколко начина.

Употребяват се отровни примамки като в кутийки, пълни със сироп, се постави 6—8% парижка зеленина или натриев арсенит натриев флуоросиликат или някоя друга подходяща отрова. Кутийките се покриват с гъста мрежа през която могат да минават само мравките, и се слагат под кошерите и по пътеките из пчелина.

Нафталинът също действува отровно на мравките.

Мравуняците в пчелина се унищожават вечер. Те се разриват с лопата и се поливат с петрол, нафта, бензин, карбол, лизол или се посипват с линдан или с негасена вар и вода.

Проф. Ал. Тошков препоръчва вместо да се разрива мравунякът, а да се направят в него с кол две- три дупки, в които да се поставят някои от посочените средства.

Мравките са едни от най-полезните насекоми за селското и горското стопанство, тъй като унищожават яйцата и гъсениците на много видове вредни насекоми, У нас със закон е забранено да се избиват червенокафявите горски мравки. За защита на пчелите от мравки има достатъчно ефикасни начини и средства и не е необходимо да се унищожават мравуняците.
Изтребването на мравките трябва да става само в границите на пчелина в ограничени размери и само в изключителни случаи.