Като продукт от животински произход медът се характеризира с наличие на специфична микрофлора (микроорганизми). Микрофлората бива първична — винаги се съдържа в меда — и случайна, или вторична — попада в меда при технологичните процеси и при съхраняването.
Съставът на микрофлората зависи от особеностите на химичния състав на меда. Пчелният мед е среда, физико-химичните свойства на която пречат за развитието на микроорганизмите. Голямото количество захари са причина за високото осмотично налягане, което пречи на размножаването на микроорганизмите. При захарни концентрации над 20% микроорганизмите не се размножават.
Единствено осмофилните дрожди при определени условия (водно съдържание над 20%) могат да се размножават в меда и да предизвикват ферментационни процеси. Киселинността на меда, от друга страна, възпрепятствува размножаването на повечето бактерии, с изключение на ацидофилните, които се срещат много рядко. Дори ако при добиването в меда има хетерогенна микрофлора, тя бързо изчезва при съхранението.
В меда има осмофилни дрожди, спори на низши гъби от вид Aspergillus niger и спори на бактерии от вид Pumilus и Сеreus. Съдържащите се в меда осмофилни дрожди спадат към род Saccharomyces, към който принадлежат над 30 вида. Осмофилиите дрожди в меда най-често се отнасят към вид Saccharo- myces bisporus (var. mellis), Saccharomyces rouxii и Saccharo- myces bailii. Основни източници на тези дрожди са нектарът, почвата, пчелите и въздухът. Количеството на дрождите в меда варира в широки граници — от 1 до 100 000 спори в 10 g мед.
Най-голямо е количеството им в мед с повишена влажност. При определени благоприятни условия тези дрожди се размножават и предизвикват ферментация на меда. Ферментационните процеси са свързани с броя на дрождите в единица обем и с водното съдържание. Ако съдържанието на вода е под 17,1%, медът не ферментира независимо от количеството на дрождите, при влажност от 17,1 до 18,0% не ферментира, ако дрождите са по-малко от 10 в 1 g. Съдържание на вода над 20% почти винаги води към ферментация. Кристализиралият, разслоен в два слоя мед ферментира по-често поради повишено водно съдържание в горния течен слой.
Голямо значение за развитието на дрождите има количеството на пепелта и на азота в меда. Мановият мед, който съдържа повече соли, азот и дрожди от нектарния, ферментира по- често. Температурата при съхранение също влияе върху ферментационните процеси. Осмофилните дрожди не се развиват при температура под 11 и над 27° С. Трябва да се избягва съхранение на меда при температура от 11 до 21° С, която е благоприятна също и за кристализацията на меда. За да се предпази медът от ферментация, дрождите се унищожават най-често при загряване при температура 63° С в продължение на 30 min.