При провеждането на племенна работа в пчеларството се използват методите на масовия и на индивидуалния отбор с преценка по потомство. За получаване на добри резултати при развъдно-подобрителната работа независимо от използваните методи голямо значение има тя да се провежда в по-широк мащаб. Тази работа трябва да обхваща едновременно голям брой пчелини в цели райони или области. Масовият отбор е метод за провеждане на племенна работа, който поради своята опростеност най-лесно може да се приложи в любителските и обществените пчелини. Чрез неговото прилагане се цели подобряване качествата на пчелните семейства и повишаване на тяхната продуктивност. Това се постига чрез размножаването на най-продуктивните пчелни семейства и системното ограничаване на останалите в пчелина семейства в това отношение. За тази цел вземането на материал за получаване на пчелни майки и тяхното отглеждане, образуването на отводки и отглеждането на търтеи трябва да стават само от семейства с ценни стопански и биологични качества и преди всичко даващи ежегодно най-висока продукция на мед и восък. При масовия отбор материал за размножаване може да се вземе и от друг пчелин или племенно стопанство. Получените от него майки се използват за подмяна на майките на нископродуктивните семейства, с което се постига избягване и на близко родственото съешаване и на неговите отрицателни последици. Такъв материал се взема периодично през 3-4 години от различни места, които се намират на големи разстояния и в различни посоки от дадения пчелин. За да се получат добри резултати при провеждането на масовия отбор, необходимо е да се създадат благоприятни условия за развитие и медобер на всички пчелни семейства. Пчелинът трябва да се намира в район с разнообразна и богата медоносна растителност, а при нужда семействата да се подхранват. Обемът на използваните кошери трябва да бъде достатъчен с оглед на правилното развитие и пълното използване на медобера от пчелите. Грижите за пчелните семейства трябва да бъдат системни и своевременни. Само при такива условия може да се проявят положителните качества на пчелните семейства, които ще се имат предвид при извършването на подбора за образуване на племенна група. Известно е, че благодарение на създадените благоприятни условия за развитие и медобер в организма на пчелите, пчелните майки и търтеите настъпват определени изменения с голямо биологично и, стопанско значение. В резултат на тези изменения се повишава продуктивността на пчелните семейства. За преценяване на стопанските и биологичните качества на пчелните семейства е необходимо да се водят записки и отчитания за до(-бива на мед и восък, силата на семействата, количеството и качеството на пилото, качеството на майката, интензивността на летеж на пчелите, ройливостта, устойчивостта към заболявания и др. Продуктивността на меда се установява чрез претеглянето на центрофугирания мед и меда, оставен за зимуване на всяко семейство поотделно. Всички показатели се нанасят в книгата на пчелина, а преценката се извършва в края на сезона. От такава преценка се изключват семействата, от които е вземано или им е дадено пило и пчели, или са били сменени майките им. Въз основа на преценката за продуктивност и другите, качества се прави списък на семействата, които имат най-добри показатели. Тези семейства обикновено са около 10-12% от общия брой на пчелина. Най-напред в списъка се записват номерата на най-високопродуктивните семейства с най-добри показатели. При тяхната преценка трябва да се имат предвид продуктивността на техните родителски семейства и дали са чистопородни. Тези семейства образуват племенна група. Групата семейства, които следват след племенната група, имат продуктивност, близка до средната за пчелина. Те се изключват от размножаване. Слабите и непродуктивните семейства също не се използват за размножаване. При първа възможност майките трябва да се подменят с качествени майки. Ако и след това не се развиват добре и не достигнат средните семейства, те се бракуват. Питите с пчелите и пилото се разпределят в пчелните семейства от втора група в началото на медобера. Към края на медобера се образуват нови семейства с майки и пчели, взети от племенната група. Пчелните семейства в племенната група ежегодно се следят по всички показатели. Тези от тях, които намалят своята продуктивност или влошат някои от останалите показатели, се изключват от племенната и преминават във втора група. На тяхно място може да влязат други семейства, достигнали изисканите за целта показатели. Племенната група семейства се използва за отглеждане на майки, търтеи и образуване на нови семейства. За отглеждане на търтеи се подбират 1-2 семейства, в гнездата на които в началото на пролетта се поставя по една търтеева пита със светлокафяв цвят за отглеждане на търтеи. В останалите семейства трябва да се води упорита борба, за да се ограничава до минимум отглеждането на търтеи. Между семейството, отглеждащо търтеи, и семействата, от които ще се взема материал за отглеждане на майки, не трябва да има родствена връзка. Материалът за отглеждане на майки се взема от 1-2 най-силни семейства, от които са показали най-висока продуктивност. Определянето на семействата, от които ще се вземат яйца и личинки за отглеждане на майки, и семействата майкоотглеждачи се извършва въз основа на няколкогодишна преценка. Най-ценни са тези семейства, които през всичките години на отчитането са показали постоянна висока продуктивност. Това показва, че този показател се предава по наследство. Една част от семействата се използват за образуване на нови семейства, като от тях се вземат част от пчелите, пилото и медът. На следващата година те излизат от племенната група. Правилното провеждане на масовия отбор може да доведе до значително повишаване продукцията на пчелните семейства и до подобряване качеството на пчелите. По-съвършен метод, прилаган при развъдно-подобрителната работа в пчеларството, е индивидуалният отбор. За разлика от масовия отбор майките и пчелните семейства се преценяват освен по продуктивността и другите стопански и биологични качества, но и въз основа на качествата на потомството им. Преценката по потомство се извършва, за да се установи доколко една елитна майка запазва и предава по наследство своите ценни качества. Най-ценни са тези майки рекордистки, родителите на които са притежавали същите качества, а техните дъщери са получили по наследство и предават по-нататък на потомството си същите качества. Семействата на тези майки също трябва да дават висока продукция не само една, а няколко последователни години. Индивидуалният отбор обикновено е свързан с отглеждането на пчели от една порода, отродие или популация, като се извършва екстериорна преценка. Всичко това значително усложнява работата и може да се провежда на специализирани племенни пчелини, които имат съвременно обзавеждане, отлично подготвен за тази работа персонал под ръководеното на специалисти - научни работници. Важно условие за успех в работата са правилното подбиране на най-добрите семейства в племенния пчелин или района и съставянето на племенна група. Семействата от тази група трябва да бъдат изравнени по сила, количество на хранителните запаси, възраст на майките и да са настанени в еднакви кошери. След презимуването за тях се полагат индивидуални грижи, като се прави всичко необходимо за пълно проявяване на техните ценни качества. Взема се под внимание и изравнеността им по екстериор. Така се подбират няколко семейства, които образуват племенно ядро. То може да се образува, като по съшия начин се подберат няколко най-добри семейства от целия район и •се внесат и използват в развъдното стопанство. След образуването на племенното ядро майките на включените в него семейства трябва да се изпитат по потомство, т. е. доколко предават по наследство своите ценни качества. За тази цел от всяко семейство се взема материал и по един и същ начин се отглеждат поне по 30-40 майки дъщери. За по-голяма сигурност най-добре е да се отгледат по 100 майки дъщери. Тези майки трябва да се оплождат на изолиран оплоден пункт с висококачествени търтеи с еднакъв произход. Тъй като няма абсолютна гаранция, че пчелните майки ще бъдат оплодени от желаните от нас търтеи, може да се приложи изкуствено оплождане поне на половината от тях. Оплодените майки се проверяват на няколко пчелина в даден район, като на всеки от тях се съставят групи от по 15-20 семейства, изравнени по сила и храна. На всяко от тях се предава пчелна майка от определен произход. По същия начин се оплождат съответен брой майки от други семейства на пчелина, които се предават също в семейства, изравнени по сила и храна със семействата на елитните майки. Тази втора група семейства се използва като контролна за сравняване на показателите й с показателите на изпитваните по потомство майки. На така сформираните групи семейства се осигуряват оптимални условия за развитие и дейност, или т. нар. направлявано отглеждане. Извършва се също така по-задълбочена преценка на биологичните и морфологичните признаци в сравнение с масовия отбор. Началото на следващия активен сезон започва с полагането на необходимите грижи за създаване на най-добри условия за тези семейства. След това се проследяват динамиката на яйценосната дейност на майките преди и след главната паша чрез измерване през 12 дни количеството на запечатаното пило, изменението в силата на семейството, количеството на събрания мед през отделните периоди на пашата и др. За изследване на морфологичните показатели се вземат проби от по 50-60 току-що излюпени пчели и търтеи отделно за всяко семейство и в едно и също време. Общата продукция на мед и восък на всяко семейство се установява след главната паша на следващата година от предаването на майките. След това се изчислява средната продукция за всяка група и за всеки пчелин. Майките на семействата, показали по-ниска динамика на яйценосност и по-ниски добиви на мед и восък от контролните семейства, се изключват от размножаване. За постигане на развъдната цел трябва да се провежда строг Отбор, като до по-нататъшното размножаване се допускат само най-високопродуктивните, типични за породата майки и търтеи. При това изпитване е много важно за всички семейства да се осигурят абсолютно еднакви условия, а резултатите да се отразят точно в специална за целта документация - форми, книги, карти и други. За сигурни резултати може да се разчита, когато майките от изходното семейство се проверяват впоследствие в още поне три поколения. Особено голямо внимание трябва да се обърне на качеството на използваните за оплождане на майките търтеи. Ако търтеите са с посредствени качества, няма да се получат очакваните резултати, въпреки, че те не участват пряко в получаването на продукцията. Те са носители на наследствени белези и ги предават на потомството чрез оплодените от тях майки. При преценка качествата на майките дъщери най-ценни са тези семейства, които са дали най-висока продукция на мед и восък, а при екстериорната преценка са показали, типичните за породата показатели. Майките на тези семейства предават на потомството си своите цени наследствени качества и се наричат майки подобрителки. Най-добрите от тях се използват за отглеждане на голямо количество майки дъщери. По такъв начин те стават родоначалници на линии и племенни групи. По-нататък чрез подбор на неродствените линии и кръстосването помежду им, направлявано отглеждане, ежегоден отбор и бракуване на нископродуктивните и с други влошени качества семейства може да се създадат нови породи групи местни високопродуктивни пчели. От този подобрен племенен материал се отглеждат елитни майки, които се използват за размножаване в майко производителните пчелини. Получените от тях в масови количества майки се разпращат в различните райони на страната и се използват за повишаване продуктивността на пчелните семейства. Друг метод на развъдноподобрителна работа, който напоследък се възприема и се внедрява в пчеларството, са вътрешнопородното (линейното) и междупородното кръстосване и използването на хетерозисния ефект. Вътрешнопородното кръстосване е най-близко до чистопородното развъждане. То допринася за повишаване жизнеността на семействата и за поддържане на широк генетичен фонд, т. е. за избягване обединяването на наследствените възможности. Прилагането на междупородно кръстосване в пчеларството предизвиква появяване на хетерозисен ефект, вследствие на което в първо поколение се получава сравнително голяма продукция. В следващите поколения обаче хетерозисният ефект се губи, затова по-нататъшното размножаване на хибридното поколение не е желателно. За получаване на хетерозисен ефект при междупородно кръстосване в първо поколение кръстосваните породи трябва да се поддържат в чисто състояние. От едната порода се взема материал за отглеждани на майки, а от другата се отглеждат търтеи за оплождане на майките. Получените хибриди се използват за получаване на мед и восък без по-нататъшното им размножаване.