Медоносни се наричат растенията, от които пчелите събират главно два продукта с извънредно голямо значение за техния живот - нектар и цветен прашец. Нектарът се отделя от специални органи на цвета - тичинки (нектарници). Голяма част от медоносните растения дават на пчелите нектар и прашец. Има известен брой медоносни растения, които отделят само прашец или само нектар. Най-важни нектароотделящи растения са тези, от които пчелите събират по-големи количества нектар, и те именно съставляват медоносната база на даден район. От растенията, които дават на пчелите цветен прашец, голямо значение имат леската, дрянът, брезата, глухарчето, върбите, овощните видове и др. Тези растения цъфтят в края на зимата и началото на пролетта. Събраният от тях прашец се използва от пчелите при храненето на пилото и действа силно подбудително по отношение на развитието на пчелните семейства. По-късно цъфтящите прашецодайни растения също имат значение за пчелите. Освен тези два основни продукта от растенията пчелите събират също и мана. Мана те събират обикновено през втората половина на лятото и началото на есента, когато природните условия благоприятстват за нейното отделяне от някои дървесни растителни видове. У нас може да се наброят над хиляда цветни растения, от които пчелите събират нектар или прашец. От тях обаче само една сравнително малка част (около 250 вида) има значение за пчеларството. В сравнение с останалите тези видове са много по-медоносни и там, където се срещат в по-големи количества и на по-компактни маси, има най-добри условия за отглеждане на пчели и за развитие на доходно пчеларство. Цъфтежът на останалите по-малко медоносни растения също не е без значение. Тези растения подпомагат само развитието на пчелните семейства и се наричат поддържащи медоносни растения. В зависимост от времето на цъфтене медоносните растения може да се разпределят в следните групи: ранно-пролетни, пролетни, летни и есенни. Най-благоприятни за пчеларстване са районите, в които се застъпват медоносни растения от всички или от повечето групи. По такъв начин на пчелните семейства ще се осигури по-продължителна и последователна беритба, която те ще използват както за развитие, така и за натрупване на мед. Там, където са застъпени медоносни растения само от една група, условията за пчелите ще бъдат лоши, тъй като ще има периоди, когато няма цъфтяща медоносна растителност, вследствие на което не може да се очакват добри резултати. Това до известна степен може да се избегне чрез допълнително засяване на медоносната растителност или чрез подвижно пчеларство. Според мястото, където растат, медоносните растения може условно да се групират по следния начин: 1. Културни медоносни растения. 2. Горски медоносни растения. 3. Ливадни медоносни растения. 4. Плевелни медоносни растения. 5. Специални медоносни растения. Такова условно групиране се налага с оглед на по-лесното изучаване и разпознаване на медоносните растения, въпреки че някои видове може да се причислят и към една, и към друга група. При сегашните условия продуктивно пчеларство може да има само ако умело се използва както културната, така и диворастящата медоносна растителност, и то не само в района на пчелина, но и чрез практикуване на подвижно пчеларство. Ето защо доброто познаване на медоносната растителност и изучаването на периода на цъфтежа на отделните видове във връзка с изхранването на пчелните семейства и с получаването на мед от тях при съвременното пчеларство придобиват особено голямо значение.