Обикновената медоносна пчела, наречена от К. Линей Apis mellifica — приготвяща мед, живее задружно в многохилядни високоорганизирани семейства и принадлежи към „обществените насекоми“.
Някои палеонтологични находки откриват, че пчелата е съществувала още през третичната ера, в пластове на която (във Франция) е намерена първата пчела. В янтарни късове от преди 30 милиона години заедно с други насекоми са били намерени също и пчели. 50 000—60 000 години преди да се появи човек, пчелата вече е била в симбиоза с цветните растения.
Първобитният човек е познавал пчелите. Може да се предполага, че в предисторическо време приятна разновидност на неговия лов е било диренето на мед в хралупите, където живеят дивите пчели. Най-древен паметник, който свидетелсгвува за това, се смята една рисунка, останала от каменния период, намерена в пещерите в околностите на Валенция, която изобразява човек, изваждащ мед от хралупа, обкръжен от летящи пчели.
По много паметници от робовладелческото общество има изобразени пчели, например на бележития древноегипетски обелиск на Флемиш от преди 6000 години. Срещат се и рисунки, които показват как се изважда и съхранява медът. По стените на египетските гробници в надписите с йероглифно писмо се дават сведения за употребата на меда като храна и лекарство.