Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от декември, 1974 г.



Медоносната растителност в Габровски окръг

Кольо Иванов
Габрово

 
В Габровски окръг изобилствува горска и ливадна растителност — богат източник на нектар и прашец. В горите се срещат дървесни и тревни видове, които осигуряват на пчелите обилна паша от ранна пролет до късна есен. В края на февруари и през март цъфтят леската, дрянът, ивата, плачещата върба, тополата, брястът, кукурякът, кокичето, минзухарът, миризливата теменуга и др. 
През март и април пчелите събират нектар и прашец от подбела и глухарчето, разпространени из ливадите и припечните места. Още от април цъфтят овощните насаждения — джанки, ябълки, акация и липа. В източната част на окръга те цъфтят 17—18 дни по-рано, отколкото в западната и в северната. Това дава възможност по- успешно да се прилага подвижното пчеларство. 

Акациевите гори — дело на горското стопанство преди 10—15 години, заемат обширни площи. От тях пчелите събират и пълнят първите магазини с мед. Най-силните семейства дават и по два магазина, ако са подготвени навреме и ако условията са благоприятни. За съжаление през последните години акациевите гори се изсичат масово. Горското стопанство в Габрово не прави почти нищо, за да увеличи дървесната медоносна растителност. Обикновено се засаждат бор и ела на местности, където те не се развиват добре.

Май и юни предлагат достатъчно нектар и прашец за пчелите. Започват да цъфтят различни медоносни видове в ливадите, а също така и липите, които заемат голяма част от горската растителност. Климатичните и почвените условия са благоприятни за отделяне на голямо количество нектар. Богата и продължителна е пашата, в резултат на което се получава добра стокова продукция.

При особени условия, както тази година, широколистните и иглолистните дървета отделят изобилно мана и пчелите събират големи количества манов мед. Пашата от горите и ливадите е достатъчна, но за да се увеличи средната продукция на 25—30 кг мед от пчелно семейство, е необходимо горското стопанство съвместно с ОПС и пчеларските дружества да увеличат и разнообразят състава на медоносната растителност. В това отношение има големи възможности при създаването на нови горски насаждения, при озеленяването на населени места, пътища, къмпинги, язовири, канали, полезащитни пояси и др. В състава на медоносната растителност трябва да намерят място такива дървесни, храстовидни и тревни видове, които освен промишлено имат декоративно и фуражно значение.

В нашия район добре се развиват акацията, кестенът, леската и др. Край реките Янтра и Росица, край язовирите и блатистите места виреят върбите, а по хълмистите — акацията и липата. В окръга са създадени големи насаждения от малина, касис и шипка от сорта „Рогова“. Те предлагат много нектар в ранна пролет, тъй като цветовете им са открити. Големи площи са засадени с ягоди.
Все още има трудно обработваеми земи, които не се използват добре. Те могат да се засеят с риган, който цъфти до края на октомври и предлага големи количества нектар. На такива места отлично вирее мащерката, маточината, синята жлъчка и др.

Декоративните медоносни видове — липа, кестен, акация, аморфа и др., трябва да намерят широко място. В парковете, дворовете и пътищата може да се засажда кариоптерис. Той е декоративен и много медоносен храст и цъфти от средата на лятото до късна есен, когато другата паша е оскъдна. Посадъчен материал от кариоптерис може да се достави от Ботаническата градина в Пловдив.

Полупланинската и планинската горска растителност осигурява продължителна паша на пчелите, без да се влияе от големите горещини и засушавания, които са чести явления. Пчеларите от окръга умело практикуват подвижното пчеларство за най-пълно използване на медоносната растителност. Резултатите ще бъдат още по-добри, ако навреме се проучат растителните ресурси на района и се направи нектарен баланс. Неудобният и все още скъп транспорт затруднява подвижното пчеларство.

За медоносната база в окръга е направено много малко. Не се чувствува заинтересованост от дружествата и от ОПС да проучат медоносната растителност в отделните райони и да съставят нектарен баланс за целия окръг. 
На годишната конференция се отчете, че са предвидени площи, които ще се засеят с медоносни растения, но още не е направено почти нищо. Наистина проучват се свободните площи и по план на ОНС предимно край пътищата се засаждат медоносни растения, но те не се опазват. А възможности има. Ако във фуражната царевица се прибавя и слънчоглед, средната продукция от пчелно семейство значително ще се увеличи. Окръжният пчеларски съвет не използва възможностите, които се предоставят с 61-вото постановление за засаждане на медоносни растения на ерозираните терени. Незадоволителна е и съвместната работа между окръжния пчеларски съвет и горското стопанство за създаване на по-богата и разнообразна.