Пчеларят "се е явил на изпита си по пчеларство" и го е взел успешно. Налице е създаденият от него пчелин заедно с необходимото нестандартно оборудване. Той си е негов, грижи се за него. Оказва се, че стопанисването му не е лесно нещо, никак даже. Да има пчеларя силни семейства на пчелина си никак не е просто. Работата с тях отнема цялото му свободно време в съботните, неделните и празничните дни, ако има и такива. Пчеларят вече почти не принадлежи на себе си. След няколко успешни презимувания на кошерите му, става ясно, че нещата са сериозни, бъдещите проблеми се очертават, като не по-лесни. Но радостното е друго. Отнякъде се появява неописуемо удовлетворение, от това, че замислената и след това реализирана от него идея работи. От мириса на кошерен въздух до свободата сам да решава кога и колко да работи, но така, че месечните задължения към пчелина, винаги да са изпълнени. Как да се предаде гордостта, че "своите" пчели са се обезпечили за зимата, а и не са забравили за стопанина си? Пчеларят е достигнал до извода, че един килограм мед, съответства на един килограм пот, пролят от него при решаването на многобройните проблеми. Тайни в пчеларството няма. Има знания, технология и труд и обикновено разговорите на мислещите пчелари се концентрират около тези неща. Физическата и умствената умора, които са следствие не само от пряката пчеларска работа с кошерите, а и от страничната, свързана с нестандартното му оборудване също са част от производството на пчелните продукти. И това е добре, защото пчелина и нестандартните му технологични приспособления са на пчеларя и той носи пълна отговорност за всичко, което става и е свързано с кошерите му. Той е собственик, произвежда полезни пчелни продукти, на него това му харесва и в края на краищата също се чувства полезен човек. Това не би било така, ако пчеларят по цял ден седи в някое кафене или пред телевизора и се оплаква, че нищо не се получава около него и "за всичко му е виновен някой", няма значение кой и защо. Работа на пчелина Готовата продукция На пчелина си с кошерите, пчеларят работи без да бърза излишно, не защото не може по друг начин, а защото той така иска. Грее слънце, пеят птици, движат се всякакви животинки около кошерите. Без да се напряга излишно, може да види, таралежи, гущери, мравки. Ако пчелинът му е в селски двор, то може да забележи, мишки, котки и какво ли не още. Работата извършвана с удоволствие, обикновено спори. А с какво може да се сравни обядът на чист въздух, придружен с чай от билки по избор, подсладен с мед собствено производство? В не лекото време в което живеем, пчеларят няма право да допуска и най-малки грешки при работата си в пчелоотглеждането. А, ако той не си оцени добре възможностите и допусне да се разболее, да навехне крайник, пази боже да го счупи или да си повреди кръста например от работа с големи тежести? На кого да остави месечните си задължения на пчелина? Затова той "няма право да боледува", "не му е разрешено" по подразбиране. Винаги трябва да е здрав, (ако трябва ще се поддържа до като може с физически упражнения) и което е не по-маловажно, главата му да работи интензивно, не по-слабо, отколкото на основната работа. Старанията, които полага, обикновено в двуцифрено число години, не преминават безследно. През последните повече от 10, пчеларите (за тези от тях, които не са се отказали), които работят и четат непрекъснато, спокойно могат да кажат, че имат още една професия, освен основната. Истинският пчелар не размахва ръце и не доказва на висок глас, колко е прав и колко много знае, независимо от това, че задължително има такива хора и процеси, "които му пречат точно на него", без значение кои са те и какво представляват. Тихо и без излишен шум се занимава с пчеларство. Но ако бъде попитан за някакъв пчеларски проблем, ще даде точен и ясен отговор, който с нищо няма да отстъпва на информацията, поместена в учебниците по пчеларство, във вестниците и списанията с такава тематика или на пчеларските Интернет-сайтове. Това е така, защото в сложната ситуация у нас, на пчеларя безброй пъти му се налага да разчита изключително и само на "неволята". Тя е представител на "българския опит" - известен ни още от малките класове в училище. С отварянето ни към света, на въоръжение дойде и "международния опит". Какво прави барон Мюнхаузен, когато е затънал в блатото? Ами, хваща се за собствената си коса и се изтегля сам, иначе ще потъне. И който от пчеларите издържи и оцелее (успее да си ремонтира "колелото на каруцата" с помощта на "неволята" или благодарение на известния барон, цитиран по-горе, не потъне в блатото) - знае и върви напред в пчеларството. Който не може да се справи, или се отказва или трябва да намери някой да му върши работата. Няма друг вариант. Пчеларският сезон се измерва не само с количеството на произведените и продадени след това пчелни продукти, пресметнати в тенекета, буркани и финикийски знаци. Не е възможно да не стане дума за положителните емоции и следователно и здраве, получавани като резултат от работата с пчелите и непрекъснатото консумиране на пчелни продукти от пчеларя и неговите близки. От друга страна, може ли да се пресметне и осчетоводи това състояние на душата на пчеларя, когато той се намира на пчелина между кошерите си? Работейки с пчелите, той като, че ли разговаря с тях и възниква в него и в наблюдаващите го съседи, такова усещане, че пчелите го разбират. Колкото повече пчеларят се грижи за своите пчели, толкова повече получава от тях, не само в материален аспект (пчелни продукти и парични средства), но и в духовен. Повечето пчелари, между които съм и аз няма да сбъркат, ако си признаят, че при започването на тази си дейност са мислили повече за материалната страна на въпроса. С течение на времето всеки мислещ, четящ и работещ пчелар върви напред и достига до тънкости в пчеларството. Налага му се да чете и препрочита пчеларска литература. Ако има възможност, преглежда и използва пчеларските Интернет-сайтове. Някои от езиците на които са написани материалите (например руския) са толкова близки до българския, че те може да се четат директно, без превод. Пчеларят вече не допуска големи грешки. Постепенно изчезват и по-малките. С течение на времето с отчитане на квалификацията му, естеството на пчелната паша, която използва, големината на създадения от него пчелин, избраната технология се появяват и доходи, които няма как да не бъдат в полза за него и от близките му. Започва да се усеща подпомагането на бюджета на пчеларя от редовното продаване на пчелни продукти. Основната задача, заради която се е захванал с пчеларството вече се изпълнява. Около него се появяват видими промени, които са свързани с набавянето на други кошери, запълването им с пчели, осигуряването на основното нестандартно оборудване, продаването на пчелни продукти. Но пчеларството има и друга, не по-малко полезна страна, в дадения случай - невидима. Пчеларят опознава още по-добре законите на природата. Непрекъснатото натрупване на положителни емоции при заниманията с пчеларство и по-точно при работата му с пчелите, го довежда до една по-различна, наистина невидима част на пчеларството - духовната. Пчеларят не само разбира пчелите. Той чувства интуитивно тяхното поведение и покрай тях се утвърждава като част от природата. Постепенно започва да разбира, че много от това, което е правил в града в който живее и упражнява основната си професия, не е точно това, което е търсил и е искал да прави. Провеждал е времето си в прекалено много ненужни разговори и спорове в къщи и на работата си. Съществувал е в условия, които не могат да му донесат точно такива, положителни емоции, които получава от общуването си с природата, посредством пчелите. Наслаждение от работата Общуване с природата Заниманията с пчеларство приемат и духовен отенък. Пчеларят не само разбира пчелите, той се превръща в частица, която е част от тяхното съществуване. Работейки с пчелите, той като, че ли едновременно води с тях диалог. Неусетно, това безсловесно взаиморазбиране се задълбочава. Това е и една от причините, повечето пчелари да не говорят много. Защо е така? Едни от тези с които споделят за това, не могат да го разберат, други колеги - ще премълчат, защото не искат да говорят за най-съкровенното. За това, което е най-близко и понятно само на непрекъснато мислещия, четящ и работещ пчелар. Портативен компютърОтначало практикувящият пчеларство не разбира защо е толкова спокоен и одухотворен. Прибира се в къщи от пчелина, например в края на съботния или неделен ден и не може да се включи веднага в градския живот. Усещането му е такова, че не е бил при кошерите си както по-рано, а в някакво друго измерение. След като задължително общува с пчелите в съботните, неделните и празничните дни, а през останалите, постоянните мисли и преживявания за тях станат ежедневие, той продължава заниманията с пчеларство в друга форма - например това може да стане при работата си с пчеларска програма пред компютъра в дома, в службата или с портативния и преносим компютър, който е в колата и може да използва директно на пчелина си. Колкото и малко вероятно да изглежда това в нашите условия, интернет пчеларските сайтовете на близкия до нас руски език доказват, че това, вече се прави с пчеларските програми Пчела-1 и Пчела-2. Мисълта на пчеларя продължава да е в движение. Информацията в пчеларските Интернет-сайтове, вестници и списания е толкова много, че не може да бъде обхваната цялата. Някак неусетно, дълбоко в подсъзнанието си, пчеларят започва да усеща едно все по-голямо влечение към пчелина си, към природата. Ако не работи с компютър, то той е намерил някаква друга форма за записване на събитията от пчелина, например с тетрадка, бележник и може да размишлява над проблемите си, като използва и тях. И така с течение на времето се менят първоначално поставените цели в живота на пчеларя, които са били свързани с кошерите му. Работата и гонитбата за очаквания медосбор и печалба остават, но постепенно успоредно с тях, широк и много утъпкан път си пробива духовността. Истинският пчелар придобива завидно спокойствие. В него във времето се появява и се развива способност за съзерцание и размишление. Разбирайки безцелността от многобройните повторения на голяма част от проведените разговори до този момент с колеги пчелари - "за килограмите мед от кошер до късна есен, за непрекъснатото вземане от пчелите, колкото може повече, толкова по-добре", за количеството на изцентрофужения мед от едно семейство, за други подобни неща - това вече не е вечната тема номер едно при общуването му. Пчеларят от тук нататък не си представя живота си без пчели, без природата. Него "го тегли" винаги към пчелина, иска да се потопи в атмосферата на тишината и спокойствието, бръмченето на хилядите "моторчета" с крила, шумоленето на листата, миризмата на кошерния въздух, която няма как да бъде усетена в града. На пчелина винаги има работа, достатъчно е да си спомни за месечните си задължения, от които никой пчелар не е освободен. Това е така да се каже официалната гледна точка. "Имам работа с кошерите си и трябва да я свърша" и е една основателна причина, пчеларят да бъде на пчелина си. Но това е обяснение за пред близките му хора, познатите му. В действителност, истинската причина за присъствието на пчеларя около кошерите му е друга и тя постепенно се е загнездила в подсъзнанието му. Пчеларят с течение на времето твърдо е разбрал, че не практическата, пчеларска работа и печалбата от нея са главните и единствените неща заради които да иска колкото се може по-дълго да се намира при пчелите си и защо отива там отново и отново... Придържам се към мисълта, подчертана по различен начин в някои от пчеларските Интернет-сайтове, ("Пчеловодство - Пчеландия", "Пчеловодство в Болгарии", на списание Пчеловодство" и др.) че за мераклията пчелар, пчеларството не е само някакъв бизнес, а на първо място е източник на вдъхновение. Като се зареди с положителни емоции между кошерите, на пчеларя не му се завръща в града, в този неистински, създаден от хората свят. Когато дойде вдъхновението на пчеларя, тогава в него настъпва душевен подем и се получава всичко, което е замислил. И тогава неговите идеи (при това не само от областта на пчеларството) успешно се въплащават в живота. Когато някоя от мечтите му, която се е "родила" между кошерите на пчелина му, се появи след това в нейната земна реализация, то в такива случаи той получава с нищо несравнимо удовлетворение, което води началото си от общуването му с пчелите и природата. Ако пчеларят е между кошерите си само през съботните, неделните и празничните дни, то в такива моменти е възможно да е сам, без радио, телевизия, без приятели, един срещу друг с природата. Изведнъж, тази като, че ли липсваща информация, която е била в изобилие през работните, делничните дни се заменя с друга, която започва да идва в директен вид и се отнася за смисъла на живота, за взаимоотношенията между хората и в частност за живота на пчелите. Идеите от различните области на живота, като че ли започват да "извират" една след друга. Колкото повече пчеларят отдава на пчелите, толкова тази информация се увеличава като количество и като качество. Като резултат, той по-добре започва да разбира обкръжаващия го свят, по-задълбочено да усеща поведението на пчелите. И постепенно се явява разбирането за нещо много по-голямо от това, което може да се предаде с думи. И срещата с него става гарантирана (през всички съботни, неделни и празнични дни - около 110 всяка година), достатъчно е пчеларят да продължава да работи с пчелите, с нестандартните, технологични, пчеларски приспособления, да чете и мисли често за тях и да не "излиза" задълго от техния свят. Едно от нещата с което се отличава професионализма в пчеларството се заключава в това, че се работи по принципа "да не се навреди и каквото може, трябва да бъде подобрено", но това го могат само духовно-нравствените пчелари. При тях "по определение" всичко се получава. Пчелните им семейства са на необходимото ниво на развитие в който и да е момент на годината. Болестите като правило ги "заобикалят" и мед произвеждат винаги в максималното, разумно количество, според избраната технология на работа, навременни грижи, паша и природни условия. Независимо от проблемите - те успяват да реализират на пазара меда и другите произведени от тях пчелни продукти и да стигнат до икономическите резултати, които са си поставили като цел, макар, че за тези пчелари, това много отдавна вече е престанало да бъде единственото, най-важното и номер едно в пчеларстването им, просто без него в днешното трудно време не може... ИВАН ХРИСТОВ ПАРАШКЕВОВ 5800, България, Плевен, e-mail: parstivan@optisprint.net e-mail: ivanparst@dir.bg