Наред с извършването на различни видове работа в кошера младите пчели се учат и да летят. Подготовката за летеж започва с кратки упражнения върху питите. Тук пчелите извършват бързи движения с крилата си за създаване на въздушно течение между питите. Тази учебна тренировка на гръдните мускули скоро се заменя с първите полети. В тихите, топли и слънчеви дни главно около обедните часове младите пчели масово излизат от кошера и излитат във въздуха. При тези първи полети пчелите се отделят само на няколко метра от предната стена на кошера, като летят с глави, обърнати към входа. Младите пчели летят така няколко минути и след това се прибират обратно в кошера, за да продължат прекъснатата от тях работа. През следващите дни тези пчели наново излитат за летеж, като увеличават радиуса на полета и престоя във въздуха. Те започват вече да кръжат около кошера, оглеждайки го от всички страни. По такъв начин те се запознават с местоположението на своето жилище и с ориентировъчните предмети около пчелина. Следващият полет продължава до половин час, като кръговете около пчелина постепенно се разширяват. Станали вече летящи, пчелите кацат на цветовете на растенията, но още не събират нектар. След опознаването с цветовете, аромата и оцветяването им у пчелите постепенно се изработва условен рефлекс към цветовете на даден вид растение, свързан с наличието в тях на нектар или прашец. След това вече пчелите започват да събират и да пренасят нектар и прашец. В отделни случаи обаче тази подготовка за летеж преминава в по-съкратени срокове и още след първите 2-3 излитания пчелите бързо стават летящи. Това става тогава, когато" рязко се увеличи постъпването на нектар в кошерите. Под действието на инстинкта за събиране на храна младите пчели много по-бързо се включват в работа извън кошера. Така излюпилите се преди 2-3 седмици пчели, преминали през различните видове работа в кошера, стават летящи. При изследване на хемолимфата на такива пчели се оказва, че захарта в нея се е увеличила близо 3 пъти. Това е напълно естествено, тъй като летящата пчела изразходва много повече енергия в сравнение с нелетящата. Това причинява ускоряване на обменните процеси и същевременно бързо износване и остаряване на летящите пчели. Направените при голяма скорост киноснимки ни откриват извънредно интересни неща във връзка с летежа на пчелите. Филмът, прожектиран при нормална скорост от 24 образа в секунда, показва, че при летеж пчелите като че ли плуват, вместо да летят. Движенията на тялото са забележително гъвкави. Тялото се полюлява, крайниците се опъват, като че ли се подготвят за кацане, а пчелата изглежда закачена на крилата си. За нея са възможни почти неподвижен стоеж във въздуха, вертикален полет и остри завои. Нейното летене няма нищо общо с принципа на летежа при птиците. Този удивителен начин на летеж се дължи на начина на прикрепването на крилата към гръдната част на тялото и извънредно големия брой на маханията, достигащи 240 за секунда, а също така и на много добре развитата мускулатура за движение на крилата. Мускулите, привеждащи в движение крилата, са в гръдната част на тялото. Те са няколко вида. Големите мускули командват движението на крилата и играят главна роля при летежа. Освен това има и редица други по-малки мускули, които командват извиването на крилата и дават възможност за промяна на посоката на летеж. При увеличаване броя на маханията на крилата летежът може да се превърне във възходящ и обратно, при намаляване броя на маханията - в низходящ. Скоростта на летежа може да достигне 25 m/s, или 60-70 km/h. В зависимост от състоянието на времето и от това, дали пчелата е натоварена с нектар или прашец, скоростта на летежа може значително да се намали и да достигне 30-35 km/h. Въздушните течения и вятърът затрудняват летежа на пчелите и рязко намаляват скоростта му. По-силният вятър въобще не позволява на пчелите да летят, тъй като те са дребни и силата им не стига да преодоляват съпротивата на вятъра. Енергията, необходима за летеж на пчелите, се получава от изгарянето на захарите, намиращи се в консумирания от тях мед. Преди полета всяка пчела взема със себе си определено количество мед. Този резерв от храна може да стигне за прелитане на разстояние 12-14 km. Ако дадена пчела, прелетяла такова разстояние, не попадне на източници на нектар, тя не може отново да се запаси с необходимата й за летеж храна и не може да се върне в кошера. Дори и да събере нектар и да напълни медовото си стомахче, докато се върне в кошера, тя отново ще изразходи събраната от пея храна. В такъв случай летежът е безполезен. С това се обяснява защо пчелите търсят източниците си на храна близо около кошерите и колкото този източник е по-отдалечен, толкова по-малък брой пчели го посещават. Тази особеност трябва да се има предвид при избора на място за пчелин. Пчелните семейства трябва да бъдат разположени близо до основните медоносни растения, за да се намалят до минимум празните рейсове на летящите пчели. Установено е, че една пчела извършва стотици полети през своя живот. Всеки ден до края на живота си тя прави по 8-10 и повече , излитания. Ако се съберат разстоянията, прелетени от пчелите на едно силно семейство по време на медобера, ще се получи разстояние колкото от Земята до Луната, а разстоянието, прелетяно от пчелите на един голям пчелин за едно лято, е няколко пъти по-голямо от разстоянието до Слънцето и обратно. Усилената работа и летеж на пчелите от сутрин до вечер понякога 12-14 h непрекъснато бързо ги изтощават и телата им потъмняват в резултат на опадване на голяма част от власинките. С изморените и оръфани крила старата пчела, прелетяла стотици километри, едва-едва долита до входа на кошера и предава за последен път събрания от нея нектар. Събрала последни сили, тя бавно изпълзява от кошера, опитва се да отлети отново, но пада, свлича се на земята и, умира извън жилището си.