Исторически паметници показват, че прополисът е прилаган за лечебни цели още от древността. По време на англо-бурската война в началото на века е бил използуван за лекуване на рани пад форма на препарата прополизин. През последните двадесетина години са публикувани стотици съобщения за ле­куване с прополис на заболявания от различни области на чо­вешката патология. Значителен опит за приложението му е на­трупан и във ветеринарномедицинската практика. Противомикробните, антивъзпалителните, анестезиращите и трофичните му свойства са фармакологичният механизъм на ле­чебното му действие при възпалителни заболявания на лигави­цата на носа, околоносните кухини, устата, дихателните пъти­ща, средното ухо, храносмилателния канал, пикочно-полова­та система и на кожата. Чуки и сътр. (1976) лекували 35 болни от хронични гнойни ринити и ринофарингитис вътрешно прие­мане по 300 mg дневно на изсушен воден екстракт от прополис, в който са прибавени магнезиеви соли за подобряване на из­вличането. Локално прилагали 10-минутни аерозолови инхала­ции с прополис и тампонада с 5% прополисов унгвент на ноздрите. Много добър и добър резултат — изчезване или значител­но подобряване на клиничните прояви и на обективната наход­ка — бил отбелязан при 90% от лекуваните. Това лечение дало добър ефект и при болестта озена. Около 200 болни от остър и подостър ларинготрахеит приемали 5—6 прополисови таблетки и 2% воден прополисов сироп през устата (по 3—5 лъжички дневно), а локално били третирани ежедневно с аерозолови ин­халации. Субективните признаци изчезнали за 2—5 дни при 85—90% от болните. Всичките 15 болни от хроничен ларинго­трахеит били излекувани трайно (проверка след три месеца) със същото лечение. У 32 болни с подостри и хронични риносннуити, лекувани комплексно с антибиотици и прополис, срокът на лечение бил съкратен и антибиотиците били използувани по-малко време в сравнение с лечебния процес при контролна група, лекувана са­мо антибиотично от същото заболяване. Много добър резултат от прополисово лечение Попович и Шарага (1976) постигнали само при 50% от 48 случая с хроничен ринит и ринофарингит, когато прилагали по 3 лъ­жички дневно 10—20%-ов воден разтвор от прополис и по 4—5 капки в носа на 3%-ов разтвор от прополис в глицерин. Опитът на Петров (1971) от лекуването на 250 болни от остри катари на горните дихателни пътища и на 430 от остри и хронични синуити и фарингити показва, че най-добър ефект се получава, когато към комплекс­ното антибиотично и физиотерапевтично лечение се прибавят и аерозолови инхалации с прополис. Добри резултати от лекуването с пчелен клей на стотици болни от хронични синуити (рентгенологично доказани) и фа­рингити е получил Младенов (1978). В допълнение към изпол­зуваните методи Младенов е прилагал йонофореза при синунтите и гаргара с 3—5%-ова водно-спиртна емулсия на прополис при фарингитите. Дорошенко (1978) съобщава за твърде успешен резултат от лекуването с прополис на 238 болни от атрофична форма на хроничен фарингит. Лечението се състояло в ежедневно (в про­дължение на 10—15 дни) намазване па глътката с разтвор от 1 част от 30%-ов спиртен извлек от прополис и 2 части глице­рин. В резултат на лечението настъпило оздравяване (преце­нено клинично и по микробиологичната и хистологичната наход­ка на намазката от фаринкса) у 74,6%, а значително подобре­ние — у 14,7% от лекуваните. Трима болни развили алергична реакция по лигавицата на устата и в гърлото.