Непосредствено свързано с лечебното действие на меда върху кожата и лигавицата е използуването му в козметиката. В домашни условия и в козметични салони отдавна се прилагат медени маски и медени кремове, които омекотяват и почистват кожата, като премахват възпалителните изменения върху нея. Препоръчва се медена маска, състояща се от 100 g пчелен мед, 25 g спирт и 25 g вода. Популярна е и маска с мед, яйчен жълтък и сметана.
Винаги, когато пчелният мед се използува като лекарствено средство, трябва да се вземат предвид двете основни ограничения за прилагането му: свръхчувствителност към него и захарен диабет. Тези ограничения, както и необходимостта от точна диагноза и избор на подходящо лечебно средство и подходящ метод на лекуване налагат лекарска намеса и контрол. Самолечението дори с безвредни и общодостъпни средства, какъвто е медът, може да доведе до неочаквано опасни последици както от погрешно действие, така и от неоправдано бездействие.
Специалистите лекари от друга страна са затруднени понякога във възприемането на лечебни средства и методи, препоръчвани от народната медицина или от лечители-практици, поради отсъствието или недостатъчно убедителното обосноваване на техните предимства. Не са редки случаите, когато при опити и при клинични проучвания в тази област ентусиазмът за доказване на работната хипотеза засенчва обективните критерии и липсващата научна подготовка се компенсира от желанието за творческа изява. Не са малко публикациите по изучаването на лечебните възможности на пчелния мед, в изследователската постановка на които отсъствуват контролни групи или статистическа обработка на резултатите, което позволява различните средни стойности да бъдат привидно погрешно оценявани като действително различни и варирането на резултатите да бъде прието за ефект.
Твърде по-малко са и клиничните разработки, в които участвуват и контролни групи, получаващи „плацебо“ в „двоен сляп опит“. При тази постановка нито болните, нито лекарите- изследователи знаят коя група получава изпитваното лекарство и коя — външно наподобяващо го неутрално вещество, наречено „плацебо“. С това се избягват оценки на резултатите, повлияни от внушения. Трябва да се отбележи, че при клиничното изпитване на пчелния мед е много трудно да се създаде плацебо — неутрално вещество, наподобяващо го органолептично. В този смисъл са и преценките на проф. Шовен (Франция) на симпозиума по апитерапия в Мадрид през 1974 г. Според него клиничното изучаване на пчелните продукти, особено на пчелния мед, е фактически в самото начало, тъй като въпреки многото публикации доказателните проучвания с плацебо са предстоящи.
Необходимо е да се проведат и повече сравнителни проучвания за сравняване лечебното действие на пчелния мед с действието на други утвърдени лекарствени средства.
Тук е мястото да споменем за производството и използуването на лечебни видове мед, получени по експресния метод на съветския експериментатор Иойриш. По този метод пчелните семейства се заставят да преработват в мед 50% захарни сиропи, съдържащи лекарствени разтвори, плодови и зеленчукови сокове, та дори и кръв и мляко. Получените поливитаминозен, морковен, женшенов, кардиотоничен, хвойнов, кръвен и други видове мед се препоръчват от автора им за лекуване на недоимъчни и болестни състояния, които се повлияват от добавената към захарния сироп фармакологично активна съставка.
Много автори се присъединяват към препоръките на Иойриш за целесъобразността от призводството и от приложението на тези експресии видове мед. По състав те представляват захарен (фалшифициран) мед с лекарствени добавки. Преработването им от пчелите по същество не променя техните качества, нито добавя нещо към тях. Нецелесъобразността на тази технология проличава, ако я съпоставим с възможността натуралният мед да се смеси с концентрирани или с изсушени екстракти от лекарствени растения или с готови лекарствени вещества. Такава смес (ако се налага да бъде произвеждана) има предимството, че медът е с натуралните си лечебни качества, а лекарствените добавки са точно стандартизирани. Това предимство не може да се оспорва от каквито и да било други съображения, тъй като основното предназначение на тези видове мед е да бъдат лечебни — с максимално активни и точно дозиращи се лечебни съставки.
Като храна пчелният мед се е използувал дълго преди употребата на захарта. Сега този пчелен продукт намира широко приложение и може да се използува навсякъде, където в качеството на подслаждащо вещество се употребява захар. Основното количество (90%) от произвеждания мед се употребява като храна в чисто състояние. Останалите 10% се използуват в сладкарството, за производство на вина, ликьори, безалкохолни напитки и др. Медът придава не само сладък вкус и специфичен аромат на сладкарските изделия, но и особени свойства, благодарение на които те поемат вода и придобиват по-добри вкусови качества, съхраняемост и структура в сравнение с изделията, съдържащи захар.
Това свойство се дължи на фруктозата, f която поглъща и задържа вода. Употребата на меда се ограничава в известна степен поради това, че при висока температура Хрлюкозата и фруктозата се разграждат и се променят ароматът, цветът и вкусът на меда. Средната температура на печене трябва да бъде 176 — 190° С. От меда се получават алкохолни и безалкохолни напитки. От векове е познато класическото медово питие — медовина, което се получава чрез алкохолна ферментация на меда. Освен това намира приложение във фармацията, козметиката, тютюневата промишленост и други области на народното стопанство.