Биохимичното и фармакологичното проучване на пчелната отрова показа, че тя съдържа компоненти, които проявяват голямо разнообразие от антивъзпалителни свойства, част от които са присъщи на хормонните (глюкокортикоидните) ан­тивъзпалителни средства, а други — на нестероидните (аспириноподобните) антиревматични лекарства. Тъй като е невъзможно едно ле­карствено средство да проявява това необходимо разнообра­зие от свойства, бъдещите действително ефикасни антивъзпа­лителни лекарства според някои автори трябва да представ­ляват „коктейл“, съставен от вещества, потискащи по-голямата част от възпалителните механизми. Пептидите в пчелната отрова — адолапинът, мелитинът, MCD-пептидът, протеазният инхибитор и апаминът са при­роден комплекс, който се доближава в голяма степен до из­искването на антивъзпалителен „коктейл“. Неговите терапев­тични възможности биха се увеличили, ако се отстранят съпътствуващите го по-високомолекулни белтъци, а самите пеп­тиди да се комбинират в подходящи за оптималната им ак­тивност количествени съотношения. Успешна стъпка в тази насока е методът, предложен от нас и регистриран като изоб­ретение, за получаване от пчелна отрова на суровина за ан­тивъзпалителен лекарствен препарат. Суровината съдържа комбинация от петте пептида. Тя е освободена от високомо­лекулните белтъци и това намалява до незначителни алергизиращите й свойства. Хормонната активност на компонентите на отровата има предимството, че се осъществява чрез активиране на най-гор­ните „етажи“ на хипофизно-надбъбречната система. Отдавна са известни неблагоприятните последици от лекуването (осо­бено на хронични заболявания) с глюкокортикоидни препара­ти. Адренокортикотропният хормон (АКТХ), широко използуван стимулатор на надбъбречната кора при хронични и алергични заболявания, също уврежда хипофизно-надбъбречната актив­ност, като потиска секрецията на хормона на хипофизата. Съществено предимство на пептидните компоненти на отровата пред нестероидните антивъзпалителни средства е, че реализират фармакологичните си ефекти в твърде малки дози при десетки и дори стотици пъти по-голям терапевтичен ин­декс. Токсикологичните изследвания показаха, че в дози, пре­вишаващи стотици пъти терапевтичните, отровата не увреж­да жизнено важните органи и системи на организма. Въпреки добре изразената при опитните проучвания анафилактогенност на комплексната пчелна отрова досегашният клиничен опит и медико-биологичната оценка на широко раз­пространеното като хоби или като професия пчеларство не да­ват основания за отхвърляне на терапията с отровата поради опасност от алергични инциденти. Тези обобщения за свойствата на отровата обясняват добрия й лечебен ефект, получен от много народни лечители и клиницисти. Те естествено не бяха условие и ръководство за до­сегашното й приложение в лечебната практика, тъй като данни­те, на които се основават, станаха известни едва напоследък. Пчелната отрова започна своя колеблив път като антиревматично средство от емпириката на народната медицина. По- късното й включване в системата на официалната медицина се основаваше само на добрите лечебни резултати от прило­жението й в практиката. Отсъствието на изяснен фармаколо­гичен механизъм на антивъзпалителното й действие пречеше на утвърждаването й като съвременно лечебно средство. Све­дения за лечебното използуване на пчелната отрова (срещу болки и косопад, за зарастване на рани) се срещат в съчине­нията на древните естествоизпитатели и медици — Хипократ (V—IV век пр. н. е.), Плиний (I век) и Гален (II век).