Действие върху дихателната система. Доброто действие на меда като подпомагащо средство при лечение на белодробни заболявания и особено на горните дихателни пь тища е почти забравено. Медът не действува на причината на болестта, но в много случаи влияе благоприятно на нейното протичане. Няма експериментални данни, които да доказват, че медът потенцира действието на лекарствата. Редица наблюде­ния обаче, повечето емпирични, показват, че той има такъв ефект. Медът при болестите на дихателните пътища и простудиите заболявания е превъзходна съставка на общите сред­ства при комплексното лечение. Още в древността Хипократ, който е бил привърженик на използуването на естествените защитни сили на природата, при лечението забелязал, че медът разводнява храчките, омекчава и успокоява кашлицата. В древноиндийската книга „Аюрведа“ медът заедно с млякото се препоръчвали за изтощени организми и страдащи от туберкулоза. Също за лекуване на туберкулозата Авицена предписвал смес от листенцата от цветовете на розата с мед. С подобна цел медът бил прилаган от населението в някои район на Кавказ. За подобряване общото състояние на изтощени, отслабнали и загубили апетита си болни от белодробни и други заболявания народни лечители от Търновско (с. Русаля) предписват по 1 супена лъжица 3 пъти на ден от лекарство, приготвено чрез смесването на равни количества (по 1 кафена чашка) от смлени на ситен прах надземни части на червен кантарион, жълт кантарион, бял равнец и шипкови плодове с 250 г пче­лен мед и 250 г прясно краве масло. В клиниката на проф. Ф. А. Удинцев Н. П. Иойриш провел клинично наблюдение над група туберкулозно болни. Те все­кидневно получавали по 100—150 г чист пчелен мед. Общото им състояние се подобрило, наддали на тегло, кашлицата на­маляла, времето на утаяването на червените кръвни телца се удължило. При остри и хронични възпалителни заболявания на гор­ните дихателни пътища народът у нас използува меда за ин­халации, като поставя 2 чаени лъжички в гореща вода и диша парите. Позовавайки се на антибактерийните свойства на меда, Младенов го приложил с успех във вид на аерозоли за инха­лация при ринити, синузити, фарингеални заболявания, остри и хронични бронхити. В руската и нашата народна медицина медът се препо­ръчва като потогонно средство при острите простудни забе­лягания. Най-често се дава с лимон и чаша топло мляко или чай от комонига. При остър бронхит със силна кашлица в Кърджалийско дават горещ чай, подсладен с 2 супени лъжици мед, сварен с ракия. В такива случаи добьр ефект имат чайо­вете от мащерка, подбел и други лечебни билки с мед, лимо­нов сок и големи дози витамин С. Приложение при други заболявания. Народното приложение на меда не се ограничава само при заболявания, засягаши храносмилателната система. Той се прилага при заболяванията и на други органи и системи. В медицината при­ложението на меда е ограничено. На него се гледа като на храна, която може да има и диетично значение. Причината за това отношение се крие преди всичко в липсата на експери­ментални и клинични проучвания, които да изяснят механизма на неговото действие. Изследванията на някои автори през последните години в чужбина и у нас откриват нови възможности за неговото приложение. Въз основа на свои експериментални проучвания над противомикробните и противопротозойни свойства на меда Младе­нов успешно го приложи за пръв път у нас при лечение на бялото течение у жените и ерозиите на шийката на матката. Този труд дава основание да се проведат в по-широк мащаб лечебни мероприятия за приложението на меда в гинеколо­гията и да се изяснят неговите предимства. Благоприятното действие на меда при някои заболявания на очите е било забелязано още в древността. Китай­ските народни лечители преди няколко хиляди години са ле­кували очни заболявания с мед и билки. В папируса, изслед­ван от Г. Еберс, се препоръчва очната медова маз като добро средство при възпалителните заболявания на окото. В руските народни лечебници от XII и XVII век медът също е посочван като средство за лекуване на очите. Добри резултати са получени при лечението на възпалител­ните заболявания на роговицата на очите, мъчно зарастващите рани на роговицата, обикновените и скрофулозните кератити. Добър лечебен ефект са наблюдавали при конюнктивитите и блефаритите A. X. Михайлов в Сухуми с медово-евкалиптова очна маз и Е М. Фишер с 3% сулфидиново-медова маз. Медът подобрява перисталтиката на червата, регулира изпразването им и в много случаи премахва хроничния запек. Отстраняването на запека твърде често се отразява благотворно на хемороидните заболявания. Въз основа на такива наблюдения са възникнали някои народни методи за лекуване на хемороидната болест с мед. Препоръчва се в лечебен курс от 9—3 седмици да се взема вътрешно по 50 г мед, разтворен в чаша топла вода, 2 часа преди закуска и 3 часа след вечеря, а външно, когато има големи хемороидни възли, да се правят топли компреси с 30% разтвор на мед. Медът има ограничено приложение при лечението на сър­дечносъдовите заболявания. Дори като диетично средство на него се отдава второстепенно значение. Това от­ношение към него не е напълно оправдано. Медът, който при­тежава добри диетични качества и е лесно усвоим от орга­низма, може да стане прекрасно допълнение към сърдечната диета. Някои клиницисти са наблюдавали при болни с тежки сърдечни заболявания, след продължителна употреба на мед по 70 г на денонощие, подобряване на общото състояние и тонуса на сърдечно-съдовата система. Като „лекарство за сърце“ във Велинградско се предписва да се пие по 1 супена лъжица 3 пъти на ден 40-дневен из­влек от 40 кокичета в 250 г ракия, смесен с 50 г мед и 5 лимона, нарязани на ситно. Приложението на меда като диетично средство при сърдечни­те заболявания трябва да става по преценка на лекуващия лекар. По данни от древната медицина и на някои видни лекари медът в умерени дози успокоява нервната система, въз­становява съня, повлиява благоприятно хипертоничната болест. Медът има голямо значение за детския организъм. Затова в педиатричната практика той се прилага по-често. На децата медът се дава главно като храна и апетитовъзбуждащо сред­ство. Деца, които вземат мед заедно с обикновената храна, по-бързо наддават на тегло. Някои автори, които са давали мед на деца, страдащи от ексудативна диатеза, съобщават, че явленията от страна на кожата постепенно стихвали, общото състояние се подобрявало, изчезвал сърбежът, подобрявали се конюнктивитът и катаралните явления на дихателните пътища. Възпалението на лимфните възли изчезвало.