Действие върху раневия процес на кожата и лигавите ципи. Медът има подчертано действие върху раневия процес на външните телесни обвивки и лигавите ципи. За това свидетелствуват множество древни писмени памет­ници народни начини на лечение, клинични и някои експери­ментални наблюдения. В древноегипетските медицински паметници, открити от Г. Еберс и Е. Смит, медът се препоръчва като добро средство за лекуване на рани и на кожни заболявания. В своето съчи­нение „За раните“ Хипократ съветва медът да се употребява в смес със стрит на прах цвят от комонига. Плиний, виден рим­ски историк, преди 1900 години пише, че рибеното масло, сме­сено с мед, ускорява оздравяването на гноящите рани. Авицена лекувал раните, като залепвал върху тях питки от мед и пше­нично брашно. Повечето лечебни препарати, които са прилагани от нашия народ и от народни лечители през турското робство и след Освобождението за лекуване на рани и кожни заболя­вания, са съдържали мед. В народната медицина на руския и нашия народ медът се препоръчва за лечение на фурункули (циреи), карбункули, хронично и мъчно заздравяващи язви на кожата — „живеница“, и банални инфекции. В руските лечеб­ници от XI век се дават рецепти за лекуване на кожни забо­лявания и рани с мази, съдържащи мед и катрани. Експериментално е установено, че наскоро след полагането на мед върху раневата повърхност започва да се отделя изо­билно ранев секрет и лимфна течност. Те промиват тъканите. Гнойната секреция и миризмата постепенно намаляват. Раната се освежава. Това почистващо действие на меда се дължи на неговата хигроскопичност и свойството му да дразни тъканите осмотично и химично с киселините, които съдържа. Клиничните наблюдения потвърждават народния опит. Те показват, че медът има противомикробно и обезболяващо дей­ствие. Стимулира гранулирането и епителизацията на раните. Влияе благоприятно на хроничните гноящи и мъчно заздравя­ващи рани, на огнестрелните наранявания, на остеомиелитите и изгарянията. Най-добър резултат при гноящите, вяло протичащите кожни рани и изгарянията се получава с утвърдената от древността комбинация на мед и рибено масло. Същата смес в съчетание с антибиотици и други съвременни средства дава още по-до­бър лечебен резултат. В Отечествената война на Съветския съюз Смирнов лекувал резултатно огнестрелни наранявания с мед. Препаратите на доц. Коняков, утвърдени и прилагани в Съветския съюз, в основата си съдържат мед. С тях Димович от II московски държ. мед. институт получил много добри лечебни резултати на гнойни рани и изгаряния. В Томския медицински институт при лечението на 75 болни с огнестрелни наранявания се установило, че медът стимулира растежа на мъчно зарастващи рани. У нас в Елховско населението лекува гнойни рани и изгарянията на кожата със „сладък мехлем“, приготвен от пречистена свинска мас, чист пчелен мед и дъвка. Положителното действие на меда върху лигавите ципи се проявява по същия начин, както и на кожата. Особено добре действуват медовите изплаквания на устата при рани на устната лигавица и венците. В Димитровградско и Първомай народът лекува гингивитите и стоматитите с микстура, приготвена по следния начин: към прецедената отвара, получена от двучасово изваряване на 100 г дъбови кори в 1 л вода, се прибавят 10 г стипца и 50 г мед. Вековният народен опит от лечението на кожата и кожните заболявания с мед е послужил като основа за създаване на препарати не само за хирургията, но и за козметиката.