Действие върху храносмилателната система. Хипократ, бащата на древногръцката медицина, използувал още преди 2500 години лечебното действие на меда при заболяванията на стомашно-чревния канал. В неговите трудове и в тру­довете на древните лечители са дадени немалко ценни съвети в това отношение. У нас в Търновско и Смолянско народът съветва при заболяване на стомаха да се вземат по 2 супени лъжици мед на гладно късно през нощта, когато стомахът е свободен от друга храна. Народното лечение с мед при гастрити, язвена болест, болести на стомаха и дванадесетопръстника е дало повод за експериментални и клинични проучвания. К. М. Биков установил, че като се дава мед на кучета с павловско стомахче, предизвиква се отделяне на стомашен сок с алкална или слабо кисела реакция. Няколко дни след като се спре даването на меда, реакцията на стомашния сок се нор­мализирала. Същите резултати били потвърдени и от други автори. Клиничното приложение на меда на болни с язвена болест с повишена или понижена киселинност на стомашния сок раз­крива лечебното действие на меда при тези заболявания. Проф. Н. К. Мюлер и 3. А. Архипова от болницата на името на Остроумов в Москва приложили терапия с пчелен мед на 155 болни с язвена болест; лекарката В. П. Семенова под ръководството на проф. И. А. Левинсон в Басманската болница в Москва—I на 57 болни; Д. А. Гросман от Московската гарнизонна бол­ница— на 11 болни; в Иркутския медицински институт—на 600 болни с язва на стомаха и дванадесетопръстника; проф. Ф. К. Меншиков и С. И. Фелдман от Курския медицински ин­ститут — на 46 болни; М. Л. Хоткина в своята дисертационна работа описва лечението на 302 болни. Получените резултати са били по-добри, отколкото при лечението на същите болни с обикновените лечебни средства, прилагани в тези болници, Киселинността на стомашния сок се понижавала и нормализи­рала, паренето, оригванията и гаденето изчезвали. Болките при обикновеното лечение според данните на Хоткина оставали в 18% от болните, а при лечението с мед — в 5,9%;  язвената раничка изчезвала рентгенологично в 29% от болните, а при лечението с мед — в 59,2%. Освен това язвеното кървене, ориг­ването, гаденето, повръщането спирали. Дефекацияга у повечето болни с хроничен запек се нормализирала. Болните ста­вали спокойни, наддавали на тегло, кръвната картина се нор­мализирала. Клиничните наблюдения установили нормализиране на ки­селинността при гастритите с понижена киселинност на сто­машния сок. При язвена болест медът се назначава 3 пъти на ден — един и половина часа преди закуска и обед и 3 часа след вечеря; средната лечебна доза е 30—35 г (една пълна супена лъжица). За предпочитане е медът да се взема разтворен в чаша топла вода. Нашият народ съветва медът да се употребява с чаша то­пъл чай от червен и жълт кантарион, подбел и понякога малко листа от смрадлика. Косато медът се взема разтворен в студена вода 10—15 минути преди ядене, действува възбуждащо. Той повишава стомашната киселинност и подобрява апетита.