За запазването на високите хранителни и лечебни свойства на меда голямо значение има съхранението му. Известно е, че медът, съхраняван при подходящи условия, може да запази свойствата си десетки години. В много литературни източници се съобщава, че при разкопки в някои пирамиди в околностите на Гиза (Египет) са намерени съдове с мед, който и сега пазел вкусовите си и хра­нителни качества. В един стар дом в Швейцария е намерен пчелен мед, събиран в 1895 г. Направеният анализ и хроматограма по­казали нормален химичен и биологичен състав. Медът притежава висока хигроскопичност, поради което, поставен при влажни условия, поглъща от влагата и бързо вкисва. Установено, е че оптималната температура за ферментиране на меда е 11-19 градуса. Затова той трябва да се съхранява при температура под 10 градуса. В меда изобилстват дрождови гъбички, които при подходящи условия предизвикват разпадане на захарите и фер­ментация на меда. Съдовете, в които се налива медът, имат голямо значение за опазване на качествата му. Най-подходящи и хигиенични за тази цел са стъклените, порцелановите, камениновите, никелираните, добре емайлираните, керамичните, гланцирани с вещества, неутрални спрямо киселините. Не са подходящи железните, ламариненените, цинковите и съдовете с нарушен емайл. Дървените съдове също са удобни за съхранение на меда. Като материал за тях може да се използуват липа, трепетлика, елха, топола и др., влажността на които не бива да надминава 18—20%, т. е. съответствуваща на водното съдържание на меда. Хвойната и борът не са подходящи за такива съдове, тъй като миризмата на смолата се възприема от меда. Дъбът също не е подходящ, в такъв съд медът почернява. В последно време се употребяват и пластмасови съдове. За лагеру­ване на големи количества мед се правят бетонни басейни, облицовани отвътре със стъклени или керамични плочки. В някои страни е възприето медът за търговия да се опакова в дървени сандъци, облепени отвътре с пергаментна хартия или друго плас­тично фолио. При опаковката и съхранението на меда е необходимо да се има предвид способността му да се разширява значително от топлината и да намалява обема си при ниска температура. Поради това да се избягва препълването на съдовете. Стъклените съдове да бъдат опаковани отвън с черна или кафява хартия, за да пред­пазват меда от светлината, която разрушава ензимите, витамините и противомикробните му вещества, и съседство с меда не бива да се съхраняват продукти, които изпаряват влага и имат остра проникваща миризма, за да не се наруши аромата и вкусът на меда. В помещението не трябва да прониква пряка слънчева светлина. Сотовият мед изисква същите условия за съхранение. Рамките се загъват във восъчна хартия или целофан и се поставят в специална кутия с малко прозорче или се поставя в полиетиленови пликчета, запечатани по топлинен начин. Залите за лагеруване трябва да бъдат сухи и проветриви. Да имат вентилационни системи, които да осигуряват сух въздух.