Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от декември, 2003 г.



Кръгла маса по проблемите и перспективите на пчеларството у нас

ПЧЕЛАРСТВОТО В БЪЛГАРИЯ ДНЕС
•    Кости Костов: " Браншът се нормализира "
•    Цветан Димитров: "Законът е успех за гилдията"
•    Румен Милев: "Имаме голям потенциал за развитие на бизнеса с меда "

30 октомври бе датата, на която в Министерството на земеделието и горите (МЗГ) се събраха представители на всички организации и институции, ангажирани с пчеларството в нашата страна. На една маса седнаха производители и преработватели, ветеринарни специалисти и търговци, учени и експерти и всички онези, които по някакъв начин са обвързани е подотрасъл "Пчеларство" от националната ни икономика.
По-конкретно на срещата присъстваха представители на МЗГ, Българския пчеларски съюз, Националната ветеринарномедицинска служба, Националната асоциация на пре- работвателите и търговците на пчелни продукти, Тракийския университет (Стара Загора) - катедра "Пчеларство", и др. Официални гости на срещата бяха депутатът пчелар Коста Костов, представители на различни неправителствени организации и медии.
Инициатор на проявата бе Германското дружество за техническо сътрудничество в София (GTZ).
Тази кръгла маса бе един от заключителните етапи в 3-годишния проект (2000-2003 г.) на GTZ за подобряване на качествата на хранително-вкусовата промишленост у нас.
Срещата се проведе под егидата на МЗГ, а водещ на кръглата маса бе г-н Цветан Димитров - директор на дирекция "Животновъдство" в аграрното министерство.
Водещият започна с няколко уводни думи, в които представи присъстващите, предложи дневния ред и направи кратък преглед относно бъдещите задачи в бранша след приемането на Закона за пчеларството през лятото на тази година. Г-н Димитров сподели още:
"Законът е успех на гилдията, но новото предизвикателство е да работим за въвеждането на изискванията и нормите на ЕС по отношение на качеството при меда и пчелните продукти.

Депутатът Костов бе първият изказал се след водещия. В краткото си слово той се спря на общата ситуация в подотрасъла:
"Браншът се нормализира! Радостен е фактът, че вече има млади хора, които професионално се занимават с пчеларство това дава живот на сектора. Все пак пчеларството вече е един добър и доходен бизнес. Оттук насетне трябва всички да се обединим. Нормално е да търсим развитие, при положение че са налице всички необходими предпоставки за това."









Накрая г-н Костов сподели:
"Според мен България има необходимия потенциал да се развие още повече като пчеларска страна. Все пак разполагаме с уникално географско положение и климат, които ни дават голямо предимство пред другите. Освен това природата ни все още е чиста. Следователно единственото, което можем да направим, е да използваме рационално даденостите."

Като гост-лектор GTZ бяха поканили г-н Рюдигер Кирш от Германия, експерт по пчеларство, който освен това работи и за една от най-големите фирми в света, търгуващи с мед и пчелни продукти - "Алфред Волф". През тази година г-н Кирш е участвал в няколко семинара, организирани от БПС и GTZ в София, Плевен, Силистра, чиято цел бе да се запознаят повече пчелари със състоянието на световния пазар на мед и да научат какви са тенденциите. За разлика от тях в последната си лекция германският гост разгледа въпроса за Българският мед - сега и в бъдеще.

На първо място накратко бе разгледан въпросът за вноса на мед от Европейския съюз (ЕС) въобще. От графиката, която бе показана, се видя, че на първо място стои Аржентина, а на последното е България. Оттук и изводът, че България не е сериозен играч на пазара на мед в Европа Въпреки това след забраната за внос на китайски мед в ЕС интересът към нашата суровина се увеличава. За това говори и фактът, че през 2002 г. страната ни е изнесла за ЕС 5,1 хиляди тона мед, което е най- много за последните десетина-петнадесет години.
За същата тази 2002 г. България е получила над 6 милиона евро от износ на мед. Радостното за нас е, че ако през 1997 г. Българският мед се е търгувал около 1 евро, то сега цената му е около 1,8 евро, което е доста повече от обичайното. Причината да се наблюдава такъв растеж в търсенето на български мед най-общо е, че нашият мед е качествен.

Големият проблем обаче засега е, че много висок процент от меда ни е обременен с антибиотици и изкуствени подсладители!
Като негативен ефект от високата цена в момента се очаква да настъпи известен спад в търсенето на мед от България.



С няколко думи г-н Кирш обобщи ситуацията така:
"В момента българският мед се продава на висока цена, което е добре, тъй като се увеличават приходите и повече млади хора се ангажират да произвеждат. От друга страна, имаме върнат български мед от ЕС заради наличие на антибиотици, което ще започне да понижава цените. Това е пряк резултат от ниския контрол над производителите."

Основният проблем у нас в момента е недостатъчният лабораторен контрол. Неприятната новина отпреди няколко седмици е, че вече в български мед е открит
нов антибиотик – нитрофуран.

Това е забранена субстанция в списъка на ЕС и неминуемо ще ни създаде нови проблеми. В крайна сметка какво искат клиентите на нашия мед в ЕС?
На първо място - по- малко риск;  на второ място - по-малко изследвания, все пак това са допълнителни, и то не малки разходи; по-висок контрол у нас; повече спокойствие около продукта.
Какво можем да направим днес?
Според германския специалист на първо място това е мониторингова система за американския гнилец и за захарта.
Базата за това съществува в новия Закон за пчеларството.
1.    Нужно е да се въведе много строг контрол.
2.    По-добра документация, с която непрекъснато да се следи връзка- Ч та между производител и преработвател.
3.    Да се наложи контрол над пчеларите от износителите.
4.    Необходимо е да се въведе изравняване на риска по отношение на антибиотиците между пчелар и износител с цел повишаване на цените.

Като крайна мярка дори може да се въведат т. нар. черни списъци на лошите и неизряд- ните пчелари, от които идват проблемите за всички. Като начало може да се публикуват техните имена в пресата, а като допълнителна мярка да се преустанови изкупуването на тяхната продукция за 2-3 години.

На второ място г-н Кирш отбеляза, че може да се направи т. нар. антибиотиков
Мониторинг.
Какво включва той?
Най-просто маркиране на съдовете с меда, за да се знае кой мед на кого е! По този начин ще може да се осъществява онзи постоянен контрол, за който стана дума по-ра-
но.    
След изнесената лекция бе проведена продължителна дискусия по проблемите и перспективите пред българското пчеларство включително и по въпросите, които засегна германският гост. Много силно впечатление направи изказването на председателя на Националната асоциация на преработва- телите и търговците на пчелни продукти г-н Румен Милев.
Изказването му започна оптимистично:
"В България има голям потенциал за развитие на пчеларството, респективно на бизнеса е мед." Като пример за бързо развиваща се страна в това отношение г-н Милев посочи Бразилия, която само за няколко години от вносител на мед се превръща в една от световните сили в производството и износа на сладката суровина.
След интересния и актуален пример г-н Милев постави въпроса:
Може ли България да стане световна сила в производството? За целта обаче е необходимо да си отговорим на няколко много важни въпроса, а именно:
•    1. Има ли политическа воля за това? Отговорът е категорично ДА! Имаме новоприет Закон за пчеларството. МЗГ подкрепя всички инициативи, които спомагат развитието на бранша!
•    2. Можем ли да решим проблемите, които съпътстват развитието на сектора?
•    3. Имаме ли финансовата възможност да постигнем бързо развитие? С други думи, ние трябва да генерираме финансов ресурс с цел инвестиции в подотрасъла.
•    4. Имаме ли необходимия потенциал да организираме обучение на всички нива и във всички необходими сфери?

Следващият въпрос, който засегна изказващият се, бе острата необходимост ангажираните организации в бранша да започнат да създават целеви проекти за разрешаване на съществуващите проблеми. Само така ще можем да разчитаме на едно бързо и ефикасно развитие, от което биха спечелили всички.
По отношение на широкодискутирания проблем с наличието на антибиотици в българския мед г-н Милев изказа съгласие за необходимостта от споделяне на риска между пчелари и преработватели. В момента всички негативи се трупат на гърба на Националната асоциация на преработвателите и търговците, което не е редно, тъй като тя е само част от веригата.

Цеко Иванов от Института но животновъдство в Костинброд, който е и член на международна коалиция по окачествяването на меда, също повдигна въпроса за антибиотиците:
"Защо са толкова ниски допустимите граници за антибиотици в меда? Все пак това е продукт с високо качество, който се консумира много по-малко от човека, отколкото месо и мляко, а при тях разрешените количества са много по-високи."

Изказвания направиха също доц. Петър Ненчев ръководител на катедра "Пчеларство" в Тракийския университет в Стара Загора.
Той подчерта, че университетът е в състояние да организира и провежда професионално обучение на пчелари на всички нива.

Доцент Първан Първанов от същата институция отбеляза, че в Стара Загора през пролетта са обучавани ветеринарни лекари и специалисти от цялата страна по проблемите на болестите по пчелите и пчелното пило. Това обучение
според доц. Първанов е задължително да продължи, тъй като е необходимо представители от всички районни ветеринарни лечебници да преминат през такова обучение. Изказвания направиха и Ст. Стефанов председател на БПС, и Стефан Курдов
от Асоциацията на преработвателите и търговците.

Според г-жа Мариета Паскалева от Германското дружество за техническо сътрудничество в момента един от наболелите проблеми на бранша е, че
липсва достатъчна координация между организациите и институциите,
работещи в подотрасъла

Накрая г-н Кирш призова присъстващите да помислят върху идеята за създаване на кооперации от пчелари с цел повишаване на качеството на меда.