Освен храносмилателна пчелите, майката и търтеите имат дихателна, кръвоносна и отделителна система. Органите на дишането са сложна мрежа от тръбици (трахеи), съединени в обща система, разположени в цялото тяло и достигащи клетки­те. По този начин клетките се снабдяват непосредствено с кислород. Кръвоносната система както и при останалите насекоми е отворена, тъй като кръвта (хемолимфата) преминава само известна част от своя път по кръвоносните съдове (аортата), а извън тях изпълва равномерно телесните кухини. Хемолим­фата се задвижва от сърцето, което представлява тънка тръбица, разположена гръбно близо до стената на тялото. Главен отделителен орган са т. нар. малпигиеви тръбици. Те са няколко десетки на брой, обкръжават храносмилателна­та тръба и завършват на границата между средното и тънкото черво. Единият им край се отваря в храносмилателната тръба, където се изхвърлят непотребните вещества. Особено големи са различията в половата система на май­ката, на пчелите и на търтеите. Половите органи на майката са много добре развити и се състоят от два яйчника, два яйцепровода, семеприемник и влагалище. Пчелите имат недоразвита полова система. Само при определени условия (загуба на майката и невъзможност да се произведе нова) в кошера се появяват пчели с развити яйчници (търтовки), които снасят само неоплодени яйца поради невъзможността да се съешават с търтеите. Половата система на търтеите се състои от два семенника, двойка семепроводи, семеизпразннтелен канал, придатъчни жлези и съвъкупителен орган. Главна роля за регулирането и за съгласуването на работата на всички части и органи на организма има нервната система. Чрез нея и чрез сетивните органи се възприемат дразненията и се установява връзката с околната среда. Нервната система на пчелата се състои от главен мозък (надглътъчни и подглътъчни нервни възли) и от верига нервни възли (ганглии), които преминават коремно по цялото тяло. Пчелите имат добре развити сетивни органи за зрение, обоняние, осезание и  вкус. Способността на пчелата да реагира на дразненията е в резултат на няколко вида нервна дейност — вродени (безусловни) рефлекси, инстинкти и условни рефлекси. Работата на пчелите в кошера и извън него се извършва в известна последователност, а преминаването от една работа към друга е свързано с устройството и с последователността в развитието на оггделните органи при различна възраст и при раз­лично физиологично състояние на пчелите. Младите пчели из­вършват различна работа вътре в кошера и затова се наричат нелетящи. След излюпването (18—20 дни) започват да излизат,  за да събират нектар, прашец и вода, и се наричат летящи пчели. През първите 2—3 дни след изклюпването си пчелите не работят. След 3-тия до 12-ия ден хранят личинките —отначало по-възрастните с кашица от мед и прашец, а от 7-ия ден — и  младите личинки с млечице, което отделят през тази възраст от специални жлези. От 12- до 18-дневна възраст се включват в друга работа — приемат от летящите пчели нектара, прера­ботват го в мед и го складират в килийните, трамбуват цветния прашец, поддържат чистота в кошера, вентилират гнездото при топло и задушно време, пазят кошера, отделят восък и строят восъчни пити. От 18-дневна възраст пчелите стават събирачки  на нектар, прашец, вода и пчелен клей. Тази последователност в работата понякога може да се из­меня в зависимост от потребностите на пчелното семейство и от други обстоятелства. Например в семействата, които се съ­стоят само от млади пчели, излизат да събират нектар и пра­шец, пчелите на 5—6-дневна възраст. Известно е, че при необходимост и по-възрастните от 18-днезна възраст пчели могат да отделят восък и да градят пити, а също така да отделят пчелно млечице и да хранят личинките. Осъществяването на връзката между майката, пчелите и търтеите, т. е. предаването на информация е много интересно. Майката „информира“ пчелите за присъствието си, като отде­ля специални субстанции от горночелюстните жлези, наречени феромони. Феромоните се предават от пчела на пчела в цялото семейство и потискат развитието на яйчниците на пчелите и произвеждането на нова майка. Освен това те привличат и обе­диняват пчелите около майката в семейството и в пчелния рой и привличат търтеите при оплождането. Феромони се отделят и от пчелите-работнички. Секретите на Насоновата жлеза, раз­положена на предния край на седмия, последния, тергит (гръбно-коремно членче) на пчелата, имат голямо значение за „мар­киране“ на източника на нектар и за привличане на другите пчели. Пчелите отделят специално вещество, т. нар. „алармени“ феромони, от жилещия апарат, което предизвиква агресивно поведение. Феромоните определят и специфичната миризма в пчелното семейство, което позволява на пчелите да различават чуждите пчели и майки. Твърде интересен е начинът за съобщаване на посоката и на разстоянието до източника на нектар и на количеството на нектара. Това се извършва чрез особени кръгови движения на пчелите, открити от Frisch (1923) и наречени „танци“. Танци­те се изпълняват върху питите след завръщане на пчелите, от­крили нектар в кошера. Медоносната пчела има редица ценни биологични и стопан­ски качества, поради което се отглежда интензивно от човека. Преди всичко тя се поддава на отглеждане в почти целия свят. Образува големи семейства, които събират и натрупват запаси от мед и прашец в по-големи количества, отколкото е необходимо за потребностите на семейството. Чрез прилагане­то на съответни технологии пчелите може да се принудят да произвеждат големи количества прополис, пчелно млечице, от­рова и восък, без това да се отразява неблагоприятно върху пчелното семейство. Друго ценно качество е това, че семейство­то на медоносните пчели не е временно, а има многогодишен живот. Чрез естествено и изкуствено роене лесно се увеличават семействата. Пчелните продукти от дълго време намират широко прило­жение като храна, в медицината и в различни области на на­родното стопанство. Ползата от пчелите обаче не се изчерпва само с получаването на тези ценни продукти. Много голямо е значението на пчелите при опрашването на ентомофилните ра­стения, защото води към увеличаване на добивите и към подобряване качеството на продукцията. Напоследък тази роля на пчелите е много голяма вследствие на намаляването на другите насекоми-опрашители поради използуването на големи коли­чества химични средства за растителна защита. Установено е, че ползата от пчелоопрашването по стойност е 10—15 пъти по- голяма от стойността на пчелните продукти.