Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от декември, 1974 г.



Крайпътните насаждения - източник на нектар и прашец

ст. н. с. Димо Граматиков
Ботаническа градина в Пловдив

През годините на народната власт се положиха големи грижи и се вложиха много средства за увеличаване и за подобряване на пътната мрежа в страната. Наред с това се създават крайпътни насаждения, които имат голямо значение за укрепване и за украса на пътищата, за подобряване на условията за пътуване чрез засенчване и пречистване на въздуха и т. н. Сега насажденията с дървета и храсти са неделима част от пътищата и железопътните линии. За тази цел са създадени специални служби към съответните ведомства, които разполагат с необходимите кадри и производствени бази.

При избора на видове за крайпътни насаждения се взема предвид основното им предназначение. Необходимо е пътищата да бъдат не само удобни транспортни артерии, а чрез озеленяването им да обогатяват естетическия и КУЛТУРНИЯ ландшафт. Изкуството при озеленяването и културното оформяне на пътищата се състои в това да се запази хармонията с околната природа и да се създаде разнообразен и красив пейзаж. При озеленяването на пътищата растителността се подрежда в редови крайпътни насаждения, в свободни (ажурни или плътни) пейзажни групи или ивици. Обикновено те се използват най-вече като ветрозащитни или снегозадържащи пояси.



Задължителен елемент край нашите пътища са почивните кътове обикновено около чешми, изградени в битов стил, изгледните площадки, исторически и възпоменателни кътове на загинали герои, озеленяване на свободни терени при кръстовища, отклонения или сервитутни ивици, райони около бензинови станции и т. н.

Природните условия в нашата страна са твърде разнообразни, което дава възможност да се използва богат видов състав за крайпътните насаждения. По принцип се предпочитат онези видове, които отговарят на посочените изисквания и успешно се развиват в районите, където ще се засаждат. Освен това през последните години се подбират видове, които наред с декоративните притежават и други ценни стопански качества — плодни, медоносни, технически и др. 

Безспорно тези съображения са правилни и съвсем оправдани, тъй като България е страна на международния туризъм и по този начин нагледно може да се демонстрира богатството да нашата природа.

Не случайно у нас вече се говори за пътища-алеи, озеленени с типични за дадени райони видове: между Карлово и Казанлък — с обикновени орехи, между Айтос и Карнобат — с бадеми, между Пещера и с. Бяга — Пазарджишки окръг, както и на много места в Кюстендилски и Пловдивски окръг — с ябълки, сливи и круши, във Видински окръг — с бяла върба и черници, в Софийски окръг — с обикновен ясен и бяла акация, между Пловдив и Пазарджик — с канадски и пирамидални тополи, в Ловешки окръг — с липи, явори и т. н.

Дървесните видове, които се използват за крайпътни насаждения, могат да бъдат декоративни и овощни. 

По-важни от тях са:

декоративни: бяла акация, липа, различните видове топола, върба, ясен и явор, черница, гледичия, софора, чинар, конски кестен, бреза, клен, копривка, червен дъб, каталпа, юдино дърво, ай- лант, китайски мехурник и др.;

овощни: синя слива, орех, бадем, череша, вишня, ябълка, круша, лоза и др.

На подходящи места за свободни групи и най-вече за озеленяване на отделни кътове и за укрепване на откоси се засаждат различни видове декоративни храсти: аморфа, златен дъжд, махония, ракитовица, форзиция, японска дюля, будлея (летен люляк), Маргарит, дървовидна ружа, спирея и особено майския сняг, нокът, птиче грозде, жасмин, дойция и др. 
Освен тези широколистни видове за озеленяването на различните кътове се засаждат и някои иглолистни, като чер, веймутов и морски бор, обикновена и сребриста ела, обикновен и сребрист смърч, различни видове туя, кедър, кипарис и т. и.

Направихме проучване на крайпътните насаждения в Пловдивски окръг с цел да установим степента на озеленяването, зидовия състав и медоносните качества на засадените растения. По данни на Окръжното пътно управление в Пловдив към 1. I. 1974 година пътната мрежа в окръга е около 1800 километра. От тях 1380 км са озеленени, а останалите 420 минават през гористи планински райони и не се нуждаят от залесяване. По такъв начин може да се приеме, че крайпътното озеленяване в окръга е изпълнено 100 процента. 

Видовият състав и процентното участие на всеки вид от общия брой 141 220 растения се вижда от данните в таблицата.

​

​От декоративните дървета заслужава да се отбележи голямото участие на канадската топола, която заема 26,3% от общия брой на всички видове. Това се дължи на подходящите условия за този вид. Освен това тя е бързо растящо дърво с декоративен и стопански ефект. От овощните дървета приблизително в еднакво количество и най-много се засаждат синята слива и орехът, а от декоративните храсти — аморфата. Декоративните и овощните дървета са разположени алейно по протежение на пътищата, а декоративните храсти — пейзажно в свободни групи.

Освен тези растения за укрепителни цели и декоративни кътове край пътните артерии са засадени 409 000 дървета и храсти, които се водят общо и не са регистрирани по видов състав. За укрепване на терена масово се засаждат някои сухоустойчиви видове — от храстите предимно аморфа, пръшлига, ракитовица и дървовидна ружа, а от дървесните бяла акация, айлант, гледичия, ясен и отчасти миризлива върба.

Сравнително по-богат е видовият състав в почивните и с друго предназначение кътове. В тях се засаждат някои видове декоративни храсти, а от дърветата се предпочитат предимно видовете с красиви цветове — конски кестен, юдино дърво, каталпа, софора, липа и др. За създаване на групи с по-голям декоративен ефект се използват и някои от споменатите иглолистни видове, които обикновено се засаждат в смесени групи и най-често в съчетание с бреза, за да се получат декоративни контрасти.

В състава на крайпътните насаждения преобладават декоративните дървета и храсти в съчетание с овощните видове. От икономически и стопански съображения това е по-правилно, тъй като тези растения изискват по-малко грижи и по-добре отговарят на декоративните и другите изисквания.

Както вече се изтъкна, наред с декоративните функции, крайпътните насаждения служат и за други цели. Особен интерес за нас представлява тяхното значение като източник на нектар и прашец. Ако направим една преценка в това отношение само на растенията, с които са озеленени пътищата в Пловдивски окръг, ще видим, че почти всички видове представляват интерес и за пчеларството. 
От декоративните дървета, посочени в таблицата, не е медоносен само чинарът, а от декоративните храсти — форзицията. Те обаче са съвсем малко — 2,3% от общия брой на засадените видове.

Всички овощни дървета без изключение са с ценни медоносни качества и по време на цъфтежа служат за главна паша на пчелите. Така че като източник на нектар и прашец крайпътните насаждения безспорно представляват солидна медоносна база. Ако се разгледа този въпрос не само от регионален, но и от национален мащаб, явно е, че тяхното значение в това отношение ще нарасне. Затова не случайно почти всички пътни и ж. п. кантонери, както и специалистите по озеленяването са добри пчелари.

Радостно е, че много специалисти по озеленяването на пътищата поддържат връзки с пчеларските дружества и съвместно осъществяват това мероприятие. През пролетта на 1974 година по инициатива на пчеларското дружество „Акация“ в Пловдив са засадени 15 000 фиданки от акация и 5000 от аморфа за укрепване на откосите на пътя Пловдив — с. Лилково и отклонението на същия път за с. Дедево. Подобни инициативи има и в други селища в окръга.

Разглежданият проблем обаче има и други аспекти. Когато се оценяват крайпътните насаждения като източник на нектар, трябва да се има предвид не само видовият състав на растенията, но най- вече количественото участие на видовете с ценни медоносни качества, както и времето на техния цъфтеж. Добър пример в това отношение е Пловдивски окръг. По наша преценка твърде широко се използва канадската топола, а съвсем слабо е участието на такива ценни в медоносно отношение дървесни видове като липа, софора, юдино дърво и др. Много подходящи за тази цел са някои екзотични дървета. Ако се използват, те ще внесат по-голямо разнообразие в крайпътното озеленяване и едновременно с това отделят достатъчно нектар и прашец. 

Такива дървета са: китайският мехурник (Koeireuteria paniculata Laxm.), кримската липа (Tilla euhlora С. Koch.), която за разлика от нашите липи е много сухоустойчива и подходяща за тази цел, бонбоненото дърво (Hovenia dulcis Thunb), амурският бархат (Phellodendron amurense Rupr ), сибирската акация (Caragena arborescens Lam), птелеята (Ptelea trifoliata L.), хурмата (Diospyros lotus L.) и др., които отлично растат при нашите условия и прекрасно могат да задоволяват нуждите на крайпътното озеленяване и на пчеларството.

Недостатъчни са видовият състав и количеството на декоративните храсти в озеленяването. От тях най-голямо приложение намира аморфата, която е известна като ценно медоносно растение. За условията на Южна България много подходящи и с дълготраен ефект са някои късноцъфтящи видове с ценни декоративни и медоносни качества, като: кариоптерис (Саryopteris incana Miq.), някои видове шмак (Rhus L.), елшолция (EIcholtzia stauntonii Benth.), еводия (Evodia henryi Dode), зърнастец (Rhamnus frangula L.), различни видове Маргарит (Symphoricarpus L.) и др.

Видовият състав на раноцъфтящите храсти би могъл да се попълни още с козята върба (Salix саргеа L.), киселия трън (Berberis vulgaris L.), розмарина (Rosmarinus officinalis L.), пиракантата (Pyracantha coccinea Roem) и др.

Използването на посочените видове безспорно ще създаде по-голямо разнообразие в крайпътните насаждения и ще обогати нашата природа, като едновременно с това ще осигури нектарен конвейер от ранна пролет до късна есен. Нека се има предвид, че в сегашния видов състав цъфтежният период е ограничен само през пролетните месеци.

Крайпътните насаждения представляват голям интерес за нашето пчеларство. За да може обаче правилно и пълноценно да се използва този допълнителен резерв, необходимо е пчеларските дружества да поддържат по-близък контакт с озеленителите на пътните артерии, за да се включат различни и по-голям брой медоносни растения, които едновременно биха задоволявали изискванията на крайпътното озеленяване и на пчеларството.