Пчелните семейства в Лангстрот-Рутовите кошери се отглеждат по класическата система за работа с много-корпусни кошери, която в общи линии е следната. Нормално развиващите се пчелни семейства, заселени в много корпусни кошери, обикновено се зазимяват на два корпуса. Рано напролет се прави главния пролетен преглед. Ако семействата са слаби и в долния корпус няма пчели, то той се прибира и пчелното гнездо остава временно на един корпус. В него пчелите имат благоприятни температурни условия за развитие и отглеждане на пило. При настъпване на топло време корпусът скоро се запълва с пчели, пило, нектар и прашец. За да не се задържа развитието на семейството, гнездото се разширява с втори корпус. Той се поставя върху първия, като в него трябва да има поне 5-6 кг мед или гъст захарен сироп. Когато са налице благоприятните условия за восъко отделяне, във втория корпус може да се поставят и 3-4 восъчни основи. Привлечени от храната пчелите бързо преминават в горния корпус, като усвояват питите и полират килийките. Пчелната майка също преминава от препълненото гнездо на първия корпус във втория, където намира достатъчно свободни площи. По този начин се стимулира яйце снасянето на майката. При благоприятни условия (силно семейство, хубаво време, приток на нектар и прашец) след 10-20 дни във втория корпус има 6-7 пити с пило, а силата на семейството е 8-10 междурамия. През това време се излюпва почти всичкото пило в долния корпус. Независимо, че там има свободни площи за снасяне, пчелната майка неохотно слиза надолу. Това налага да се извърши първата размяна на корпусите, която се прави при топло време и приток на нектар и прашец. Размяната на горния и долния корпус може да се направи още един път след 16-20 дни. Когато времето се затопли трайно, има приток на нектар и прашец и пчелите са усвоили и двата корпуса с пило, се поставя трети корпус. Той предварително се зарежда с 5 пити и 5 восъчни основи, поставени през една. Третият корпус се поставя между двата корпуса, които в същото време разменят местата си: долният отива отгоре, а горният става долен. Такова разделяне на гнездото принуждава майката отново да премине върху свободните пити на новия корпус, където намира условия за снасяне. Това наново повишава нейното яйце носливост. Преди настъпването на главната паша, ако семейството е на три корпуса, то се разширява с четвърти корпус. В новия корпус се слагат изградени пити и восъчни основи наредени през една. Четвъртият корпус се поставя между втория и третия, които също разменят местата си. По такъв начин по време на главната паша пчелите складират меда в двата горни корпуса. При продължителна и изобилна паша под най-горния корпус може да се постави пети, зареден с празни пити. След приключване на пашата горните корпуси с мед се снемат и семейството отново се оставя на два корпуса. Техните места може да се разменят периодично през август и септември с цел усилване яйценосната дейност на пчелната майка. Пчелните семейства най-често се оставят да зимуват на два корпуса, като долният трябва да е с 6-10 кг мед и 1-2 пити с прашец, а горният - с 12-15 кг мед и прашец. По-слабите семейства зимуват на един корпус с най-малко 10-12 кг мед. Много корпусните кошери дават много добри възможности за работа с майка-помощница. За целта към края на главната паша в най-горния корпус се образува отводка със запасна майка, която зимува над основното семейство. През пролетта основното семейство се подпомага няколко пъти със зряло пило от помощното. Преди настъпване на първата (акациевата) и втората (ливадна) паша летящите пчели на помощното семейство също се използват за подсилване на основното. В началото на последната главна паша семейството с майка-помощница се присъединява към основното и така се създава много силно семейство, което ще използва максимално пашата.