Фараровите кошери обикновено се зазимяват на два корпуса. В края на февруари или началото на март пчелното кълбо се разпуска и майката се настанява в горния корпус. През втората половина на март при качествена майка в горния корпус има пило на 5 до 7 пити. Тогава се налага първата намеса на пчеларя, като горният корпус се завърта на 180° и отново се поставя на мястото си. По този начин се стимулира яйце снасянето на пчелната майка. Възможно е през този период (средата на март) горният корпус да е почти пълен с мед, а пилото да бъде изцяло в долния корпус. В такъв случай се разменят местата на корпусите, като по този начин се осигурява място на пчелната майка да снася яйца. В зависимост от температурата и резервите от мед към средата на април може да се направи още едно завъртане на горния корпус на 180°. Ако и двата корпуса са изпълнени с пчели, може да се пристъпи към изграждане на пити. За целта над двата корпуса (играещи ролята на плодник) се поставя трети, предварително зареден с 3-4 пити и 5-6 восъчни основи. Няколко дни преди настъпването на първата главна паша (напр. акациева) се прави нова размяна на корпусите в плодника. Върху горния корпус се поставя ханеманова решетка за ограничаване на пчелната майка и върху нея първия магазин. След това се следи протичането на медосбора и когато по-голямата част от килийките в крайните пити на магазина се запълнят, между него и плодника се поставя втори магазин. По-нататък, в зависимост от силата на пашата, се добавят нови наставки, които играят ролята на магазини (4-5 до 6). При това винаги се спазва правилото, че най-отгоре трябва да остане най-рано събрания нектар (респективно мед), а над гнездото се поставя корпуса с празни пити. След последната главна паша центрофугираните пити и горните корпуси се прибират. Семействата през есента се оставят на 2 до 4 корпуса в зависимост от силата им. Зазимяват се най-често на два корпуса с около 20-24 кг мед. При това горният корпус трябва да е по-пълен (с около 15-18 кг мед), а долният по-празен с около 5-8 кг.