Представата за съществуването на само два ензима в пчел­ната отрова се задържа няколко десетилетия. Тя издържа про­верката на съвременните хроматографски методи за разделяне на отровата и не беше разколебана дори от съобщението на американски автори за наличието на ивици с ензимнаактивност върху проявената с различни субстрати електрофоретична плака на отровата. Мълчаливо се приемаше, че това е в резултат на замърсяването й при нейното добиване. При изследване влиянието на съставки на пчелната отрова върху отделянето на ензима кисела фосфатаза от лизозомите (клетъчни органели с голяма роля във възпалителните про­цеси) установихме, че и съставките проявяват фосфатазна ак­тивност. Най-голяма активност проявяваше първата гелфилтрационна и най-високомолекулна фракция на отровата. Съмне­нието, че се отнася за замърсяване с богати с кисела фосфата­за биологични материали, беше отхвърлено, след като устано­вихме не по-слаба фосфатазна активност и у специално полу­чена, особено чиста пчелна отрова. Още при първите опити за изолиране ензимът прояви харак­терната си способност да се адсорбира върху декстрановия гел и да образува агрегати от няколко молекули. Това наложи при хроматографските процедури за изолирането и пречистването му да се включи и третиране с 6-моларна уреа, която разкъсва междумолекулните връзки. Ензимът беше пречистен чрез ком­биниране на гелфилтрация с йонообменна хроматография. При гелфилтрацията му върху оефадекс Г-200 той се отделя в три белтъчни фракции, относителната молекулна маса на първата от конто е около 55 000, на втората — около 150 000 и на третата — около 200 000. При йонообменна хроматография вър­ху DEAE-целулоза ензимът се отделя в две фракции, които имат еднакъв аминокиселинен състав, но различно съдържание на въглехидрати (едната 2,6%, а другата — 6,4%). Наличието на въглехидрати в молекулата показва, че киселата фосфатаза е сложен белтък — глюкопротеин. Въглехидратната част на молекулата (непроучена още по вид и строеж) влияе върху някои свойства на ензима — pH оптимума (4,7, респ. 3,7) и ензимната активност (два пъти по-висока активност на фрак­цията с по-ниско въглехидратно съдържание). Характерно за аминокиселинния състав на фосфатазата е отсъствието на ами­нокиселините метионин, цистин, левцин и изолевцин. Не раз­гражда аденозиновите фосфати. Най-активно отцепва фосфати от първо и второ място на глицериновите и от първо място на захарните фосфати. Ензимът е термолабилен, но е сравнително устойчив при съхранение на отровата при обикновени условия. Не е токсичен. Биологичната му роля в пчелната отрова не е известна. Въпреки малкото количество кисела фосфатаза в отровата (около 1%) поради високата активност, способността към абсорбиране и добрата устойчивост на външни въздействия тя се открива в много от „пречистените“ препарати на отделни компоненти на отровата. Проявява антигенни свойства и вероят­но участвува при създаването на свръхчувствителност към от­ровата.