Пчелната отрова се отделя от специални жлези, разположени в крайната част на коремчето на пчелата. Те са свързани чрез тясно каналче с жилото, което у пчелите е отбранително приспособление. То се състои от две хигинови неподвижни части, образуващи жлебче, един плъзгач и две подвижни хитинови иглици с 8—10 четннки.
Този прибор е свързан с две жлези — една голяма тръбовидна и една малка. Тръбовидната жлеза образува отрова с кисела реакция, която се влива в голямо мускулесто мехурче — резервоар на отровата. Малката отлъчва алкален секрет.
Отровата от мехурчето се излива в основата на жилото, където се отваря малката жлеза, алкалният секрет на която активира отровата. При жилене пчелата забива с удар жилото, като извива коремчето си перпендикулярно на повърхността, която жили. В образуваната раничка се излива отровата, която идва по каналчето на жилото. Тя причинява пареща болка. Мускулите в основата на хитино- виге иглици продължават да се съкращават и забиват жилото все по-надълбоко. След ужилването пчелата не може да изтръгне жилото си от кожата на човека, понеже четинките на върха при острията са разположени в обратна посока.
При енергичното опъване жилещият апарат се откъсва от коремчето на пчелата заедно с последното членче и един чифт нервни ганглии. Мускулестото резервоарче продължава 10—20 минути да се съкращава, докато изтласка всичката отрова в раничката. Количеството отрова, което носи една пчела, е около 0,1—0,3 мг. След откъсването на жилещия апарат загива от кръвозагуба.
Жилешият апарат у пчелите се използува за индивидуална и колективна защита срещу нежелани посетители на пчелното семейство, съблазнени от сладкия мед. Пчелната отрова е силно действуващо вещество. От нея моментално се парализират и умират малките животни и насекомите. Няколко ужилвания са достатъчни да умъртвят дребни млекопитаещи, като мишки, а многобройните ужилвания (над 100) причиняват тежко отравяне у човека. Следователно пчелната отрова е надеждно средство за отбрана на пчелния вид.
Пчелната отрова, подобно на отровата на осите, има нервнопаралитично действие, блокира провеждането на двигателните импулси, протичащи в периферните нерви на червеи, насекоми, земноводни, птици и малки бозайници. Подтиска функциите на нервната система, вследствие ьа което ужиленото животно загубва способността да реагира като цялостен организъм, престава да се отнася активно към околната среда.
По своите особености пчелната отрва е твърде близка до змийската. За разлика от отровата на кобрата тя няма холинестеразна активност. При определени условия проявява слабо хемолитично действие — разрушава червените кръвни телиа.