По-високата продуктивност на силните пчелни семейства е многократно доказана от пчеларската наука и практика. Това се дължи на редица предимства, които силните пчелни семейства имат в сравнение със слабите. Силните пчелни семейства винаги имат на разположение много повече летящи пчели и използват пълноценно както поддържащите, така и главната паша. При появяване на каквато и да е паша количеството на летящите пчели в силните семейства се увеличава няколкократно. Такава възможност при слабите семейства е изключена. Непълноценното използване на поддържащата паша води до още по-голямо изоставане в развитието на слабите семейства, вследствие на което те не успяват да се подготвят за главната паша. Съображението, че силните семейства изпадат обикновено в роево състояние при по-късна главна паша, е правилно, но подготовката за роене и естественото роене може да се предотвратят с прилагането на съответни противороеви мерки. В такъв случай продуктивността им в никакъв случай няма да бъде равна с продуктивността на слабите семейства, а ще бъде няколко пъти по-висока, дори и за районите с 1000 m надморска височина. Силата на семейството зависи от много фактори, но преди всичко значение имат количеството и качеството на отглежданото през пролетта пило. В различните по сила семейства има различни условия и възможности за отглеждане на пило. Тази особеност трябва да се има предвид при отглеждането и използването на силни и слаби пчелни семейства. От извършените в това отношение опити е установено, че при слабите семейства през периода на нарастването отглеждането на пило е по-интензивно и неговото количество на 1 kg пчели е много по-голямо, отколкото в силните семейства. Изключение в това отношение има само при съвсем слабите семейства с под 0,6 kg пчели при започване на пролетното развитие. По-бързото нарастване на слабите семейства поради по-интензивното отглеждане на пило е закономерно явление. Тази биологична особеност позволява на слабите семейства да се засилят в сравнително кратки срокове за сметка на интензивното отглеждане на пило. Бързият темп на нарастване на слабите семейства осигурява съществуването им след лошо презимуване, при заселване на слаби роеве и в други случаи на отслабване на пчелни семейства. Така че този интензивен растеж е природо съобразен, тъй като само добре развитите семейства могат да съберат и да натрупат в пчелните гнезда достатъчно хранителни запаси. С други думи, това е полезно за вида приспособление, помагащо му в борбата за съществуване. Въпреки че интензивността на отглеждане на млади пчели в слабите семейства е по-висока, поради малкия брой на пчели в тях те не могат да се развият бързо и в никакъв случай не могат да достигнат равнището на развитие на силните пчелни семейства. Това пренапрежение по отношение на отглеждането на пчели в слабите семейства се отразява неблагоприятно не само на семействата, но и на качеството на отглежданите пчели. При еднакви други условия тези пчели остаряват по-бързо и живеят по-кратко от пчелите на силните семейства. Опитно е доказано, че по време на главната паша, когато пчелите работнички живеят средно 35-40 дни, отгледаните в слаби семейства пчели живеят средно 6 дни по-малко. По-краткият живот на летящите пчели по време на главната паша се отразява отрицателно върху добива на мед. Отглежданите в слаби семейства пчели работнички по време на личинковия стадий получават по-малко храна в сравнение с пчелите от силните семейства. Поради непълноценното хранене и по-лошия топлинен режим в слабите семейства се влошава качеството на отглежданите пчели. Те са по-дребни и с по-къси хоботчета. Явява се разлика и в развитието на крилата и мускулатурата, в обема на медовите стомахчета и в количеството на пренасяния в тях нектар. Една пчела, отгледана при благоприятни условия (силно семейство), пренася през юни средно по 38,7 mg нектар наведнъж, а отгледаната по същото време в слабо семейство - 13 mg. По-късно, когато слабите семейства се развият и условията за отглеждане на пчели в тях се подобрят, тази разлика постепенно намалява - съответно 38 mg за силните и 30 mg за пчелите от слабите семейства. Интензивността на нарастване на пчелните семейства зависи от тяхната сила, т. е. от количеството на пчелите в пчелното семейство. Колкото по-голямо е количеството на пчелите, толкова относително по-малко е количеството на отглежданото пило независимо от яйценосните качества на пчелните майки. В това именно се състои и разликата по отношение на темпа на нарастване в слабите и силните семейства. В силните семейства винаги се отглеждат относително по-малки количества пило (на 1 kg пчели) и само част от пчелите им са заангажирани с това. Тази особеност позволява на силните семейства най-пълно да използват всякакъв вид медобер, включително и по-слабите им ранни нектароотделяния, и те натрупват много по-големи хранителни запаси. Слабите семейства с много по-голямо напрежение регулират и поддържат необходимите им вътрешни условия през периода на нарастването, много по-трудно се предпазват и се справят с някои заболявания, изискват попълване на запасите им, отделят по-малко восък и др. За правилното развитие на семействата през пролетта е особено важно как те са презимували. Голямо значение за доброто и без загуби зимуване има силата на семействата. Силните семейства много по-лесно се предпазват от неблагоприятните условия на зимата, като си създават необходимите оптимални условия в гнездото благодарение на голямото количество пчели, които имат. Слабите семейства много по-трудно понасят условията на зимуването и дават голям подмор. При еднакви условия на зимуване подморът в силните семейства не надхвърля 2-3%, докато в слабите семейства е много по-голям. Това показва, че степента на износеност и бързо остаряване на пчелите в края на зимата е няколко пъти по-голяма в слабите семейства. Слабите семейства изразходват много повече храна и енергия, за да поддържат необходимата им температура в пчелното кълбо по време на зимуването. Опитите показват, че семейства, заемащи по време на зимуването по 4-5 междини с пчели, изразходват средно по 1,9 kg мед за зимата на една междина. Семейства, зазимени по на 8-9 междини, изразходват средно по 1 kg на междина, т. е. почти два пъти по-малко. По отношение на подмора са получени следните данни: в слабите семейства количеството на умрелите през зимата пчели на една междина е било 32,2 g, а при силните - 9,4 g от една междина. При изразходването на повече енергия при зимуването пчелите от слабите семейства навлизат в пролетта силно изтощени и бързо измират. Семействата силно отслабват и тяхното развитие върви с много по-бавен темп в сравнение със силните семейства. От казаното се вижда, че поставени при еднакви условия, силните семейства в сравнение със слабите имат по-големи възможности за изпълнение и на други функции, като восъкоотделяне, натрупване на хранителни запаси и др. Извършените в това отношение опити показват, че отглеждането на пило и продуктивността на пчелните семейства са в обратна зависимост. Сравнително слабите семейства се развиват добре, но събират твърде малко мед и често се налага да се попълват хранителните им запаси за зимуване. Това се отнася предимно за райони с по-кратка главна паша, каквито са повечето полски райони у нас. При по-силните семейства с натрупването на повече пчели интензивността на растежа намалява, а количеството на събрания мед бързо се увеличава. Ето защо намаляването на темпа на нарастването, т. е. относителното намаляване на количеството на пилото в силните семейства, създава необходимите условия за най-бързо събиране и натрупване на мед в пчелните гнезда. Тази особеност на силните семейства се отнася с пълна сила и за полупланинските и планинските райони, където има обикновено по-слаба, по по-продължителна пчелна паша, стига да се вземат необходимите мерки за предпазване на семействата от роене. Всичко това несъмнено потвърждава, че слабите семейства зимуват по-лошо от силните. Те дават по-голямо количество умрели пчели през зимата и изразходват повече храна. Като се имат предвид, тяхното бавно развитие през пролетта и отглеждане в тях на пчели с по-ниско качество и слабата опрашителна дейност, а също така, че от тях обикновено не се получава стокова продукция. Често се налага да се попълват запасите им за сметка на силните семейства или със захарен сироп, в никакъв случай не може да се препоръча на пчеларската практика използването на слаби пчелни семейства.